Директорът на Института по рибни ресурси доц. д-р Елица Петрова пред „Труд“: Цаца и рапани крепят риболова по Черноморието Специално ще се наблюдава барбуната и акулата

Все по-слаб и дребен улов има този сезон по Северното Черноморие. За лошата слука, за застрашените видове, за запасите на най-деликатесната риба потърсихме мнението на доц. Елица Петрова – новия директор и дългогодишен учен в Института по рибни ресурси (ИРР), Селскостопанска академия. Тази година ИРР чества 85-годишен юбилей от създаването си в най-емблематичната сграда във Варна, строена с подкрепата на цар Фердинанд и по проект на видния архитект Дабко Дабков. В нея се намира и Аквариумът с богата и интересна експозиция от флората и фауната на Черно море. Институтът работи по две основни направления – ихтиология и хидробиология, а изследванията му са с принос за развитие на морската наука и риболовния бранш, както и за дългосрочните стратегии в сектора.

– Доцент Петрова, рибарите по Северното Черноморие се оплакват от лош сезон тази есен, че няма улов или ако го има, той е много дребен. Какво е мнението на учените от Института по рибни ресурси?

– Не само в Черно море, рибните ресурси намаляват и в Световния океан. Основните причини са две – замърсяването и преуловът. С въвеждането на мощни кораби, снабдени с хладилни инсталации през 60-70 те години, започва изземването на големи количества риби, което подронва запасите им. Засега единственият вид в Черно море, който все още не е в критично състояние, е трицоната (цаца), за разлика от останалите видове с промишлено значение – калкан, сафрид, барбун и др. От последните срещи на Генералната комисия по рибарство за Средиземно и Черно море (GFCM) стана ясно, че черноморската акула, барбунът също ще са обект на специализирани наблюдения в бъдеще. В българската акватория на Черно море по-големи количества от акулата се регистрират в северната й част.

– Каква е картинката със запасите на най-деликатесната риба у нас – калканът?

– Институтът по рибни ресурси отговаря за събирането на данни за калкана от 2014 г., като част от националната програма в сектор „Рибарство“ . Изследванията се извършват през пролетно-летния и есенно-зимен сезон с риболовен кораб. Запасите на калкана през 2014 до 2016 г. се движат между 900 и малко над 1000 тона. Тези цифри не са големи, но са по-високи от някои от предходните години, когато състоянието на популацията на калкана беше критично. Необходими са адекватни мерки за управление, свързани с подобряване състоянието на този вид.

Едни от последните препоръки на GFCM беше продължаване на риболовните режими и намаляване на риболовната смъртност, ликвидиране на незаконния, нерегулиран и недеклариран риболов с цел бързо възстановяване на запасите. А според тези препоръки запасите ни от калкан трябват да бъдат над 2500 т, за да се счита, че положението е добро.

За основните квотирани видове, какъвто е и калканът, рестрикциите трябва да се спазват във всичките 6 държави на Черно море, като към България и Румъния, които са страни – членки на ЕС, изискванията са завишени. За нас и северната ни съседка имаше споделена квота за улов от по 43,2 т на държава. На последната годишна среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно и Черно море с представители на ЕС е прието квотата за България и Румъния да бъде общо 114 тона за следващите две години, или тя се увеличи с 14 тона годишно.

– През последните години се разви рапанджийството сред бранша, какво е положението с този пришълец – хищният охлюв, в черноморската ни фауна?

– Рапаните продължават да са с икономическо значение, но вниманието ни следва да се насочи и към опазване на черната мида, която е важна за екосистемата на Черно море. Известно е, че черната мида има висока филтрационна способност, участва в самопречиствателните процеси в морето и образува специфични биотопи. Черната мида (Mytilus galloprovincialis) е основен компонент в хранителния режим на рапана. Рапанът е пришълец в Черно море, но става част от фауната през 50-те години на миналия век, а сега е важен промишлен ресурс. Намаляването на рибните запаси поради преулова и замърсяване на морето насочват много риболовни фирми към алтернативни ресурси и особено към улов на рапана (Rapana venosa). Ето защо въпросът за състоянието на вида засяга както екологията на Черноморския басейн, така и интересите на крайбрежното население, ангажирано с този бизнес. За пръв път рапанът е установен край руските брегове през 1946 година, а по нашето крайбрежие е регистриран през 1951 г. Това е вид, който много бързо се адаптира към новата среда – първо унищожава стридените банки по руските брегове и започва да се храни с черна мида. Следвайки храната си, се придвижва на запад. Като хищник, който няма естествени врагове в Черно море, рапанът сериозно повлия върху количествата и запаса на черна мида. Единствено ограничение за неговото разпространение е промяната в температурата на водата, поради което той е разпространен до дълбочина 40-45 метра. Уловът на рапани се практикува от всички Черноморски страни, като количествата са най-значителни в Турция. В България търговията с продукцията от рапани се нарежда в челото на износната листа, а в момента уловът на рапани е на второ място след трицоната, около 3-4 хиляди тона годишно по официална статистика на ИАРА.

– Любопитното е, че рапанът е внесен най-вероятно чрез баластни води от Японско море и първите оферти за изкупуване на месо от рапани през 90-те години идват от Япония?

– Да, първите оферти за износ идват от Япония, тъй като там има традиции в консумацията на рапани. Изкупуването му върви на добри цени, около 60 цента за килограм, а всъщност 5-6 броя рапани правят килограм.

– Какво показват последните изследвания при запасите на рапана и биомасата на черната мида?

– Темповете на рапаноулова нараснаха значително и се наблюдава издребняване на рапана. Рапанът и черната мида са свързани чрез отношения хищник-жертва и балансът между тях е много динамичен.

През 2015-2016 година изследванията на ИРР-Варна по проект, финансиран от програма BG02 „Интегрирано управление на морските и вътрешните води“ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и на МОСВ, бяха с акцент върху рапана и черната мида. Проучванията се проведоха в зоните от 20 до 45 метра дълбочина от Албена до Созопол. Резултатите показаха ниски количества както на черната мида, така и на рапана. Популацията при рапаните се движи между 40-50 кг на трал, като най-голямо присъствие има в района на Балчик и северно от Камчия, както и южно от нос Емине до Созопол. След 35 м, където липсват рапани, количествата на мидата се повишават и достигат до 200 – 400 кг в отделните тралове, а в мидено поле в зоната Балчик – Албена на дълбочина 45 м количествата на вида достигат около 900 кг на трал.

За пръв път се наблюдава така ясно пространствено разграничаване на двата вида – мидите заемат ниша от 35 метра до 65 метра дълбочина, а рапаните са ограничени от температурния фактор до 35 – 45 метра.

– Казвате, че рапаноуловът е нараснал, което оказва влияние на екосистемата, траленето беше забранено, но сега не е, защо?

– До 2012 г. дънното тралиране за рапани беше забранено, поради негативните ефекти върху дъното на черноморската екосистема. Ваденето на рапани се извършваше само от леководолази, но впоследствие в Закона за рибарство и аквакултури залегна възможността за стопански улов на рапани, чрез дънното тралиране с бийм-тралове (по-щадяща конструкция). Данните от последните изследвания на ИРР-Варна показват наличие на дълбоководни полета на черната мида, но този вид е редуциран по крайбрежието, където намаляват и количествата на рапана – т.е в зоните на интензивно тралиране, намаляват количествата и на двата вида. Мидите намаляват поради липса на храна и прекомерно изземване. През последните години и самите рибари споделят, че има по-малко рапани. От 1991 г. Институтът предлага варианти за регулация, отваряне на „прозорци“, като при изчерпване на запасите, зоните се редуват при постоянен мониторинг от експерти. Прилагането на такива мерки може да има дълготраен резултат единствено при ефективен контрол. Но все още няма окончателно решение на въпроса за управлението на ресурса от рапани. Необходимо е да се намери баланса между опазването на екосистемата и поминъка на крайбрежното население, ангажирано с този бизнес. Важна е екологията, но важни са и хората и техният поминък.

– Какво се случва с бялата мида – новият Клондайк, заровен на морското дъно?

– Институтът има изследвания върху бялата мида, но за съжаление са много назад във времето, още от 2003 г. Промишлен интерес се проявява към три вида бели миди – бяла пясъчна Chamelea gallina, Donax trunculus и Mya arenaria, които обитават различни дълбочинни местообитания. През предходните години основен интерес имаше към Chamelea gallina, а сега треската е за донакс – най-плитководната мида, която живее на дълбочина между 1-3 метра от брега. През 2003 г. реализирахме изследване съвместно с холандски специалисти в 10 мидени находища по Северното и Южното Черноморие. Основните количества бяха при устието на река Ропотамо, Слънчев бряг и Златни пясъци. Необходими са нови, актуални изследвания за установяване на запаса и тяхното разпространение с днешна дата. Поради лесното добиване, свързано с малките дълбочини, тези миди са обект на нерегламентирана експлоатация, а към момента в Закона за рибарство и аквакултури е разрешен само водолазен способ. Във връзка с проблема, през настоящата година ИРР-Варна предложи забранителен период в пика на размножаване (пролетно-летен сезон), който да бъде приложен от ИАРА.

– Всяко лято говорим за умрели и изхвърлени делфини, но след сезона спират тези коментари. Какви са тенденциите?

– Уловът на делфини в Черно море е забранен от 60-те години на миналия век, а наблюденията показват, че популацията им се увеличава към настоящия момент. Причините за умрели и изхвърлени делфини, обикновено регистрирани през летния сезон, могат да имат разностранен характер: естествена смъртност от заболявания, стресови ситуации или инцидентно заплитане в риболовни мрежи. Най-уязвими от горепосочените причини са новородени и подрастващи делфини. При случаи на изхвърлени делфини е наложителна бърза реакция за съхранение и аутопсия от патоанатом, за да се изясняват причините и да се води статистика, полезна за решаване на проблемите.

– Тази година се навършиха 85 години от създаването на Института по рибни ресурси с Аквариум – емблематична сграда за Варна. Какви нови попълнения има в него?

– Живите експонати, част от експозицията на Аквариума, са поставени в изкуствени условия за живот и са подложени на стресови ситуации. Поради тази причина попълването с нови експонати е постоянна грижа през цялата година. В Аквариума към Института по рибни ресурси, Селскостопанска академия, е ситуирана експозиция от над 30 морски и речни риби, над 40 екзотични вида, както и някои други хидробионти като костенурки и тритон. От морските представители могат да се видят характерните за Черно море – морска котка, лястовица, морски дракон (най-отровната риба в Европа), скорпид, звездоброец и др. От екзотичните видове интересни представители, разбира се, са пираните. Интересна риба е полиптеруса, чиято родина е Африка и Сенегал. Особеното при нея е, че диша и атмосферен въздух при засушаване на водоема, който обитава. Новост за Аквариума е представянето на малка колекция от хидробионти, препарирани чрез метод, наречен диафонизация, т.е. телата на изготвените по този начин обекти придобиват напълно прозрачен вид с ясно разграничими по цвят хрущяли и кости.

– Ще имаме ли заместник на октоподчето Инди, което почина през 2011 г., и както стана ясно тогава, беше стресирано от фотографските светкавици?

– Това е океански вид, който изисква по-специфични условия за живот, каквито в Аквариума трудно може да се поддържат. Надяваме се в бъдеще да създадем необходимата среда и да доставим нови екзотични видове.

 

Нашият гост

Доц. д-р Елица Петрова работи от 1999 година в Института по рибни ресурси – Варна към Селскостопанска академия, като минава през цялата верига на кариерно развитие в областта на хидробиологията и рибарството. От 2009 година е заместник директор на института, а от настоящата 2017 година – директор след спечелен конкурс. Областите на научен интерес, в които работи, са зообентос, биоразнообразие, динамика на трофична база, запаси на морски ресурси със стопанско значение, морска екология.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Не знам какво пише в дебелите книги на госпожата, но рапани у нас се появиха след 1960г, дори и по-късно. Говоря като жител на Варна и редовен посетител на всички плажове, заливи и гмуркач. Черната мида тогава си живееше на воля и нямаше помен от рапани.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.