Проблемите пред Българската икономика, според мен, са комплексни и разнообразни, но на първо място, мисля че за всички е очевидна вредата на продължилата твърде дълго политическа криза. Това казва гл. ас. д-р Дияна Митева, зам.-директор на Института по икономика и политики към УНСС. И посочва, че липсата на стабилно правителство е основен проблем в момента. Разговаряме с нея за годишния анализ на Инситута, който очертава рисковете пред икономиката и финансите на страната ни за 2023 година.

- Госпожо Митева, какви са причините за двойно по-ниския реален БВП в България за 2022 година спрямо данните от 2021 година?
- Наистина, ръстът на реалния БВП през 2022 г. е значително по-нисък в сравнение с 2021 г. През 2022 г. БВП бележи значителен ръст в номинално изражение, т. е. по текущи цени на стоките и услугите достига165 млрд. лв., което е близо 19% ръст. Само че по-правилно тук е да се гледа реалното увеличение, т. е. изчистено от инфлацията, която средно за 2022 г. е 15,3%. Реалното увеличение на БВП би било 3,7%. През 2021 г. средногодишната инфлация е 3,3%. От гледна точка на БВП, измерен по метода на разходите за крайно използване, нарастването на икономическата активност през 2022 г. се определяше от изменението на запасите и вътрешното търсене (главно частно потребление), докато нетният износ имаше отрицателен принос заради по-силен растеж на вноса спрямо износа на стоки и услуги. По икономически сектори подобряването на активността в страната, измерена чрез добавената стойност, се дължеше основно на индустрията (без строителство) и услугите. Тези развития се определяха от действието на седем групи фактори с цикличен и структурен характер. Първо - растеж на икономическата активност в основните търговски партньори на България. Второ - продуктовата структура на износа на България, при която за някои продукти външното търсене нарастваше относително по-бързо в условията на военен конфликт и глобален шок при цените на храните, металите и енергоизточниците на международните пазари. Трето- целенасочено натрупване на по-високи наличности от суровини, материали и готови продукти от икономическите агенти в страната поради очаквания за продължаващо повишение на цените и несигурност относно ефективното функциониране на глобалните вериги за доставки. Четвърто- растеж на доходите от труд в реално изражение в условията на задълбочаващ се недостиг на работна сила и индексиране на заплатите в среда на висока инфлация и повишаващи се инфлационни очаквания. Пето - фискална подкрепа по линия на правителственото потребление и увеличените нетни трансфери към домакинствата. Шесто - благоприятни монетарни условия, изразяващи се в силно отрицателни реални лихвени проценти по кредити и депозити, които стимулират потреблението на домакинствата. И седмо - структурата на електроенергийната система, която позволява при повишаване на борсово търгуваната цена на електроенергията в региона и увеличение на бюджетните приходи да се въвеждат субсидии за стопанските потребители в страната без това да влошава бюджетната позиция, с което се запазва ценовата конкурентоспособност на фирмите в България спрямо тези в други страни членки на ЕС.

- В доклада на Института по икономика и политики отбелязвате, че централните банки са започнали да признават как инфлацията няма да затихне от само себе си и са започнали рестриктивни политики за овладяване на инфлацията. Какви са възможностите за подобен ход от страна на БНБ, например?
- 2022 г. беше ключова за паричната политика на ЕЦБ. Провежданата от 2014 г. насам политика на отрицателни лихвени проценти, която се пренесе в еврозоната и ЕС, най-накрая беше преустановена. Това беше от една страна очаквано, поради нарастващата инфлация още от края на 2021 г., но от друга страна в известна степен беше късна реакция на централната банка на еврозоната, която можеше значително по-рано да реагира, за да започне и по-бързо процесът по овладяване на инфлацията. БНБ няма много възможности да реагира, предвид факта, че се намираме във валутен борд, който не u позволява да провежда парична политика, каквато е характерна за една централна банка. Ограниченията на борда от друга страна са дисциплиниращи и не позволяват допълнително подхранване на инфлацията с парични мерки. Все пак, БНБ също вдигна лихвените проценти по средствата, държани при нея, които лихвени проценти бяха отрицателни в продължение на повече от 6 години. БНБ може да продължи да е гарант за стабилността на банковия сектор, което също е положително в борбата с инфлацията. Но липсата на кредитор от последна инстанция също поставя нашия банков сектор в по-трудно положение, тъй като при проблеми не може да разчита на външна помощ и следователно сам трябва да се грижи за стабилността си.

- България изведнъж се оказа с растящ бюджетен дефицит и очевидно ще продължим да теглим нови държавни дългове за увеличените пенсии, за субсидиите за бизнеса - може ли да се въведе фискална дисциплина и в какво се изразява тя?
- Проблемът с ниските пенсии стои от години, но освен финансов, той е в голяма степен и социален проблем. Аз съм убедена, че ако имаше как щяха отдавна да се увеличат пенсиите. За съжаление, тези допълнителни разходи за бюджета биха били много сериозни и както виждате, ако няма нови приходи, дължащи се на ръст в икономиката, трудно биха могли да се покрият без вземане на дълг, а в дългосрочен план това би било неустойчиво. Очакваният бюджетен дефицит за 2023 г., при продължаване на вече приетите политики, е около 7% от БВП по европейска методология по оценки на Министерство на финансите. Фактори, определящи този дефицит са свързани със съществуващите политики, предстоящото увеличение на пенсиите от средата на годината, повишените заплати в бюджетния сектор, програмата учителските заплати да са на ниво от 125% от средната брутна заплата за страната, субсидиите за компенсация заради високата цената на тока. Високата инфлация води и до по-големи разходи за издръжка на бюджетния сектор. От друга страна доходността по държавните облигации значително нарасна през 2022 г. поради инфлацията и вдигането на лихвите от централните банки, което ще доведе и до по-високи разходи по новите емисии държавен дълг, които няма как да бъдат избегнати. Всички тези фактори съдействат за повишаване на общите разходи в държавния бюджет. В тази ситуация бюджетният дефицит не е временно явление, тъй като се дължи на текущи разходи - за заплати на бюджетните служители, за пенсии и за субсидии. Същевременно капиталовите разходи (държавните инвестиции) обичайно не се извършват, като така са средство за ограничаване на разходната част. Тоест възниква траен структурен проблем. Освен това един от най-важните двигатели на растежа на данъчните приходи през 2022 г. - високата инфлация - ще действа относително по-слабо през настоящата година, като в някои случаи ефектът даже ще бъде негативен -докато при заплатите и осигуровките приходите растат, то при косвените данъци заради високите цени може да има спад. Реализирането на рискове по отношение на събираемостта на приходите, както и сигурното нарастване на разходната част, увеличава и потенциала за по-високи дефицити.

- Допускате ли негативни сценарии за страната ни като гръцката криза, например? Колко време можем да продължим в свръхдефицит без да се окажем в дългова спирала?
- Бюджетните дефицити със сигурност не са желани и крият своите рискове. Натрупалите се кризи в последните няколко години със сигурност допринесоха за това, но виждаме, че има и страни в ЕС, които се справят по-адекватно. На този етап, гръцкият сценарий е малко вероятен за нас, по мое мнение, но със сигурност има риск от увеличаване на дълга за покриване на дефицита. Фактът, че България все още продължава да има един от най-ниските дългове в ЕС, както и наличието на значителни международни валутни резерви в БНБ, ни дава възможност да сме по-спокойни, че сценарият на гръцката криза няма да важи за нас. Но от друга страна увеличаването на дълга само за покриване на разходи, които не са инвестиционни, не са генериращи увеличаване на икономическия растеж, винаги е притеснително явление и следва да се избягва в дългосрочен план. В този смисъл в краткосрочен период дефицитите няма да ни създадат проблем, но следва да се работи активно за тяхното ограничаване, за да не се създават предпоставки за необратимо и постоянно нарастване на дълга.

- Цените растат неудържимо през последните месеци, но какъв сигнал разчитате вие, икономистите, когато наблюдавате такива процеси? Има ли разлика в периодите на инфлация от годините преди COVID у нас и в ЕС?
- За съжаление наистина инфлационните процеси са факт. Притеснително от гледна точка на домакинствата е, че най-високо покачване на цените има основно в групата на храните. Тези процеси правят натиска върху работодателите за увеличаване на възнагражденията много силен. За 2022 г. може да се каже, че увеличенията във възнагражденията успяват да компенсират инфлацията, съгласно данните на статистиката, но в дългосрочен план подобни явления не са здравословни за икономиката. Цените отразяват цялостните процеси в една икономиката, освен външните шокове, кризите, политическата нестабилност също е фактор в случая. Би било все пак добре да се изследват корените на инфлацията, защото ми се струва, че не е съвсем обоснована в някои сектори. Например, постоянно излиза информация за равнището на цените в други икономики, много по-развити от българската, при които някои продукти са по-евтини. Трябва да се има предвид и разхлабената фискална политика от пандемията насам, както и редицата стимули, предоставени от правителствата. Със сигурност настоящите равнища на инфлация са безпрецедентни. Дори в периода на световната финансова криза от 2007-2009 г., подобни равнища не са отчитани. Преди 2008 г. в България инфлацията е с по-променливи стойности, но все пак едноцифрени и далеч под нивата от 2022 г. След 2009 г. до 2021 г. се наблюдава ниска и стабилна инфлация, дори в някои години с отрицателни стойности. Военните действия в Украйна може би най-сериозно повлияха върху несигурността и риска, което рефлектира върху цените. Но също така са налице и спекулации, които излишно допълнително влошават икономическите условия.

- Какви поуки трябваше да си извадят Централните банки и правителствата от 2008 година след фалита на „Лемън Брадърс“?
- Поуките бяха много, но най-вече в две насоки: да се затегнат регулации във финансовия сектор и да се въведат мерки за справяне със системни кризи. И по двете линии се предприеха множество мерки, нови структури на организация на надзора и контрола във финансовия сектор, който стана в известна степен свръх регулиран. Създаде се рамка за оздравяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, която е факт от 2016 г. Множество мерки по отношение повишаване на защитата на инвеститорите бяха въведени, както и по отношение на режима на дейност и предоставяне на услуги от финансовия сектор. Т. е. първопричините за предишната криза в голяма степен бяха адресирани и както видяхме близо 15 години финансовите пазари останаха стабилни. Новата банкова криза в САЩ от последните дни ще покаже дали тези мерки са били достатъчни. Но все пак и финансовият сектор се промени по линия на дигиталната трансформация, а също така независимо от надзора, винаги има оперативни рискове, които могат да доведат до кризисни събития.

- Ще успеят ли европейските икономики да избегнат рецесията?
- Предвид на рязко покачващите се лихви и затягане на паричната политика, икономиката ще се свие, както и предвиждаме в доклада на Института по икономика и политики към УНСС се очаква дори в отделни тримесечия да има отрицателен икономически растеж. Високите лихвени равнища ще са основен фактор за забавяне на потреблението и инвестициите, а и докато продължават военните действия в Украйна, рискът и несигурността в региона остава висок.

- Как бихте формулирали кратко трите основни проблема на икономиката на България?
- Проблемите пред Българската икономика, според мен, са комплексни и разнообразни, но на първо място, мисля че за всички е очевидна вредата на продължилата твърде дълго политическа криза. В този смисъл, липсата на стабилно правителство е основен проблем в момента. Вече трета година икономиката е оставена почти по инерция, което особено в преливащите се международни кризи, няма как да не се отрази негативно. Предстои ни въвеждането на еврото, което е силно обвързано със стабилно правителство и организация на целия процес. За късмет по настоящем всички институции и пазарът в процеса са достатъчно отговорни и се подготвят интензивно от вече повече от година, но без единна политическа воля и действия, този процес няма как да се завърши. Сериозно внимание изискват структурните проблеми в икономиката, заради които тя рискува да губи все повече своята конкурентоспособност под натиска на ниската си ефективност. Освен високата енергоемкост и ресурсоемкост, демографската криза и свитото предлагане на труд водят до двуцифрен растеж при трудовите възнаграждения, а това заплашва българското производство да достигне ценови равнища, при които няма да е конкурентоспособно на международните пазари.

Високата инфлация и вече утвърдилите се високи цени на основни стоки, спрямо други европейски държави в комбинация с разногласията по въвеждането на еврото, също не създават спокойна и благоприятна за инвестиции среда. Централната ни банка не може да направи много, поради действието на валутния борд, което оставя страната без много варианти.

Нашият гост
Гл. ас. д-р Дияна Митева е родена на 19 август 1985 година. Завършила е УНСС, специалност “Финанси”. Специализирала е “Борси и капиталови пазари”. Преподавател е в УНСС в катедра “Финанси”. Автор е на десетки научни публикации за развитието и предизвикателствата пред икономиките на страните от Централна и Източна Европа, в частност и в България. Зам.-директор на Института по икономика и политики към УНСС. Владее английски, немски и руски език.