Ген. Мутафчийски: 18 са новите случаи на коронавирус у нас

Премиерът: България се дава за пример за адекватни, бързи и точни мерки (ВИДЕО) 81 държави са поискали пари от МВФ, заяви Борисов

Националният щаб ще провежда брифингите си само веднъж на ден в МС

НСТС с консенсус за компенсиране на компаниите, засегнати от кризата

Проф. Олег Асенов: Временно се преустановяват ограниченията за движение на камионите по „зелените коридори“

Том Ханкс и съпругата му се завърнаха в Лос Анджелис (СНИМКА)

Гърция обмисля да затвори вътрешните летища, към островите пътуват само местни жители

Гл. комисар Светлан Кичиков на ГКПП „Капитан Андреево“: Взетите мерки от държавата дават резултат

За маските и мацките Постовете на кифлите изпосталяха внезапно

Четиримата новооткрити с коронавирус в Община Руен са под домашно лечение

Дефицит на злато в САЩ заради кризата

Турция спира влакове и отменя полети в опит да ограничи COVID-19

„Пирогов“ обособи помещение за преглед на пациенти със съмнения за коронавирус

Починалият от коронавирус в МБАЛ-Благоевград е от Банско и е работил в Завод за мебели

Само за денонощие в Иран са регистрирани над три хиляди нови случая на коронавирус

Доайенът на българските морски спасители капитан Никифор Гечев пред „Труд“: С кораба “Перун” продадоха и националните интереси През 1977 г. създадохме модерна спасителна служба, сега я ликвидират

„Само Господ ни пази от тежък морски инцидент, защото не разполагаме с никакви средства за спасяване.“ Това споделят с горчивина „морските вълци“, които се се разбунтуваха безрезултатно преди няколко дни срещу продажбата на спасителния кораб „Перун“. Може ли България да реагира адекватно при корабокрушение в нашия отговорен район от Черно море? С този въпрос се обърнахме към доайена на българските морски спасители капитан Никифор Герчев.

– Капитан Герчев, години наред водихте битка за опазване на спасителния кораб „Перун“. Преди броени дни обаче той бе продаден на таен търг за 274 800 лв. Заявихте, че така България е ликвидирала морската си спасителна служба. Защо бяхте толкова категоричен?
– С продажбата на „Перун“ транспортното министерство показа пренебрежително отношение към международни ангажименти на страната. Чиновници извършиха предателство на националните интереси. Около 20 000 български моряци при бедствия в световния океан разчитат да бъдат спасени от други страни. А нашите „морски величия“ на 500 км от морето не се интересуват дали можем да защитим адекватно живота на хората в българския отговорен район. Истината е, че не можем, защото липсват нужните средства. Вместо многофункционалния „Перун“, който излизаше дори в най-лютите бури, имаме катери, които не могат да стигнат на повече от 5 мили от брега и то при вълнение до 3 бала. Затова твърдя, че правителството ликвидира българската морска спасителна служба. Съгласно международните конвенции поетите отговорности трябва да се спазват добросъвестно и точно от правителството, а контролът за това е възложен на Министерството на външните работи.

– Но дирекцията по търсене и спасяване по море е в състава на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ /ИАМА/. Тя не е на директно подчинение на кабинета.
– Да, в ИАМА има Главна дирекция „Аварийно спасителна дейност“. Това е една куха структура с няколко директори и няколко подчинени. Главният директор не притежава даже най-ниската морска компетентност, но има високо военно звание от резерва. Все едно мен да ме назначат за сърдечен хирург. Уникално невежество е Спасителният координационен център да бъде в ИАМА. За смях сме станали с подобни творения на правния отдел на министерството. Този център е над агенцията, той може в случай на бедствие да „реквизира“ кораб, независимо от неговата националност или статут. А ИАМА е граждански контролен орган за корабоплаване. Правната пирамида на морското спасяване е тотално обърната и е на ниво на студентска разработка.

– Организирахте мълчалив протест срещу продажбата на „Перун“ и определихте търга за компрометиран. Защо?
– Търгът бе компрометиран поради заблуждаващите данни за „Перун“ в документацията. Оценката му е била направена от фирма, специализирана в недвижимите имоти, а целта – да се объркат потенциалните купувачи – всички, с изключение на един, че корабът е безинтересен. Дори за старо желязо цената на „Перун“ трябваше да е поне 700 000 лв., без да отчитам, че корпусът му е тройно по-дебел от посоченото, надстройката му е от специална алуминиева сплав и е много скъпа, а само проволката на буксирната му лебедка, закупена преди десетина години, струва около 50-60 хиляди лева. В такива случаи обикновено купеният евтино плавателен съд не отива за скрап, а се препродава на заинтересован играч. Той ще го ремонтира и ще запълни българската спасителна ниша срещу съответно заплащане по сценария „Скъпи данъкоплатци, отново майка България е сложена на аборигенския стол“. Тук възниква въпросът кой има интерес един здрав кораб да бъде изоставен 12 г. и накрая да бъде продаден на смешна цена? И за това имам отговор, свързан е с чуждестранни корпоративни интереси.

– Чии са тези интереси?
– Ще споделя по-късно подробности, защото смятам, че битката за „Перун“ не е приключила, но категорично става дума за мултинационални интереси. Умишлените неточности в документите за търга го правят юридически оборим. Но заради допуснатото национално предателство и заради едната чест, трябва да има бързи оставки на най-високо ниво в транспортното министерство.

– В петиция до премиера поискахте оставката на ръководството на „Морска администрация“. Само заради продажбата на „Перун“ ли го направихте?
– Петицията бе подписана от десетина организации от Варна и Бургас. Тя разкрива само брънка от корупционни практики в тази агенция, които са от доста години. Най-пресният пример е от 2018 г. ИАМА имаше проект да наеме два влекача за „студен резерв“. За готовността им да реагират при нужда държавата, т. е. всеки от нас, щеше да плати 1,5 млн. лв. Обявените параметри съвпадаха с тези на един от влекачите на чуждестранната фирма „Мултрашип“. След остра реакция от наша страна обществената поръчка бе отменена. Сега г-н Петър Киров от ИАМА само за проучване на система за „незабавна готовност“ на спасителните единици – катерчетата за крайбрежно плаване, заложи над 1 млн. лв. Проектът е абсолютна глупост. Ще кажа само, че през 1977 г. без милиони събирахме екипажа на „Перун“ за 30 минути, въпреки че тогава нямаше интернет и мобилни телефони. Тъжно, нали?

– Оптимист ли сте, че Бойко Борисов ще реагира на тревожния сигнал?
– Бойко Борисов набра много сериозен международен дипломатически опит, а в качеството си на министър-председател носи отговорността на държавата по този казус. Очаквам да спре тези хитреци и предатели и да ги постави на мястото им. Ако не го направи, мисля, че ще урони собствения си имидж и интересите на Отечеството ще бъдат недопустимо оставени на заден план. Затова се надявам, че Борисов ще реагира. Все пак, надеждата умира последна.

– В интернет ви упрекват, че защитавате каузата „Перун“ емоционално, защото сте бил първия му капитан. А корабът е стар, на 43 години и е вече е негоден. Може ли той, след 12 г. котва, да участва в спасителни мисии отново?
– Не само съм първия капитан на „Перун“, аз открих този проект на универсален морски аварийно-спасителен кораб. И нито един плавателен съд от тази серия не е бракуван. Двойници на „Перун“ действат в Украйна, в прибалтийските държави, в Русия и другаде. Ако основните ресурси – корпус, двигатели и надстройка, са годни за възстановяване, корабът не е за изхвърляне. Младото поколение не знае, че българският търговски флот в периода около 1950 г. и доста след това бе възстановен с изоставени, бракувани кораби благодарение на работливите български моряци. Не социалните мрежи, а кораборемонтни специалисти имат думата и те смятат, че „Перун“ е годен, но занемарен поради безстопанственост. Заедно с него на ДП „Пристанищна инфраструктура“ бе прехвърлен и противопожарният катер „Мизар“. След 12 г., ако му сменят акумулаторите с нови, той ще запали и ще тръгне. Чудно е защо единият плавателен съд е разсипан, а другият е като „кукла“. Отговорът е, че „Перун“ бе изоставен на произвола, за да може да бъде купен за „жълти стотинки“. Конците се дърпаха от Московски, сега от Росен Желязков.

– Вие сте доайен на морските спасители, но сте и единственият българин – носител на наградата на Международната морска спасителна федерация за цялостен принос. Защо ли у нас държавната администрация не ползва вашите знания?
– Според международно жури съм допринесъл за Глобалната система за морска безопасност и имам много сериозен принос за националните ни морски интереси. С представителите на държавната администрация обаче се разминаваме по редица принципни постановки. По отношение на правния статут на морското спасяване с тях не мога да намеря допирни точки, а аз съм участвал в създаването на някои международни правни инструменти. На тези хора им липсва и практически опит в сферата на аварийно-спасителните дейности, докато зад гърба си аз имам две дузини корабоподемни операции. Струва ми се, че те поставят личните си потребителски интереси над служебните си задължения. Забелязал съм, че ползват мои разработки, но ги прилагат така, както дяволът – Евангелието. И винаги след изяви като последния ни протест започват компромати по мой адрес. Контрирам с предложение за дискусия на живо по някоя национална телевизия, но нито веднъж не се съгласиха.

– Вярно ли е, че преди години сте осигурил 100 000 долара за доставката на спътникови терминали за Военно-морските сили (ВМС)?
– Вярно е. Това се случи, когато нашите ВМС се включиха в ученията „Партньорство за мир“. Западните участници имаха тази технология, а нашите бяха на морзова азбука. Амбицирах се и намерих спонсор. За да няма съмнение за злоупотреба, веднага прехвърлих парите в сметки на армията. Открих производител, уговорих добра цена и ВМС се сдобиха с два модерни спътникови терминала.

– Участвал сте в десетки спасителни мисии. Кои са останали в спомените ви като най-рисковани?
– Не съм ги оценявал по този критерий, но ще се опитам да ги подредя. Най-трудната и с висока опасност бе изваждането на кораб „Балкан“ в Латакия, Сирия. Беше необходимо да се разтоварят 3100 тона вкиснало и разлагащо се жито, което при досег с морската вода създаваше серо- и циановодородни смеси. Налагаше се да работим с газови маски при температура на въздуха над 40 градуса. Покланям се на екипажа, те бяха герои! Работехме в името на България! Друг много рискован случай бе пожарът на танкера „Ерма“ във варненското пристанище. Беше страшно, много страшно, най-вече след като бреговият щаб обяви, че процесът е неуправляем и започна евакуация на другите кораби от порта. Тогава генерал Дончев – началник на противопожарната служба, изрече думите: „Няма неуправляеми процеси. Или изгасяме „Ерма“, или отиваме колективно на небето.“ Но имахме проблем. Въпреки че бяхме изразходвали пенообразувателя на цяла Североизточна България, пожарът не бе потушен, защото се захранваше от съседен танк с газьол. Ген. Дончев ми каза: „Капитане, аз не разбирам от корабни устройства, но моля да прекратиш захранването на газьола от танка до огнището.“ Взех изключително опасно решение да пусна хора в танка. Поисках „добро“ от щаба, но те ми отказаха. Тогава поех цялата отговорност. Извадих четири кибритени клечки, съкратих две от тях и играхме на късмет. После, треперещ от страх да не избухне взрив, застанах до люка, през който влязоха водолазите. Мислех си, че ако лумне експлозия, и аз трябва да скоча вътре. Слава Богу, всичко свърши добре. Е, кажете ми, как да намеря общ език с кабинетните герои, които тъпчат по жълтите павета и само мислят как да се закачат към някой проект с европейско финансиране?

– Какви са основните причини за смъртоносните морски инциденти?
– Най честата причина е човешкият фактор, като значителен принос за това имат администрациите. Какво е виновен камъкът, на който е заседал кораб заради лошата корабна организация?! Грешките са поради небрежност или незнание, а причините за тях са скрити в субектите, а не в обектите.

– Скоро във Варна започва делото за потъването на кораба „Хера“. 14 моряци изчезнаха, другите петима бяха открити мъртви. Смятате ли, че всичко около трагедията през 2004 г. е вече изяснено?
– Когато няма следи от изчезналите хора, започват най-различни фантастични сценарии, а близките, ако им се поддадат, обичайно с времето получават психически увреждания. По този повод бях съден, че съм обидил един адвокат, защото съм го нарекъл „магистрален пастор“. На делото внезапно се появи майка на загинал моряк от „Хера“ и ме защити. Ето тази награда ми стига, а хулите и компроматите ме правят по-силен.

– Какво е златното правило за реакция при морско бедствие?
– Златното правило е да се реагира от първия час. За първите 24 часа вероятността да оцелеят бедстващите намалява с 80%. Затова е нужна стройна организация, висока готовност, перфектна компетентност, психическа устойчивост и себеотрицание.

– Дайте рецепта, ако има такава – как трябва да изглежда перфектната спасителна служба на България?
– България създаде морски спасителен център 2 г. преди появата на конвенцията за морско спасяване. Бяхме инициатори за НАВТЕКС в Черно море, участвахме в експериментирането на спътниково оборудване, имаме принос за изграждането на международните правни норми. Създадохме съвременна спасителна служба още през 1977 г. Организирахме и първото в Черно море международно аварийно учение (SOS-77“). Един колега датчанин, ми каза неотдавна: „Кептън, къде бяхте, а къде сте сега, защо?“. Не ми се коментира, но в дъното на регреса са примитивизмът и недостатъчната морска култура.

Нашият гост
Капитан далечно плаване Никифор Герчев е роден в Бургас. Завършил е ВВМУ “Никола Вапцаров”. Бил е офицер във ВМС, но е уволнен по политически причини. Създател и ръководител е на доброволческа организация, участва в морски операции от 14-годишен, спасил е над 250 души. Носител е на наградата “Паница” – за гражданска доблест. “Рицар е на ордена на Финландския лъв” за постижения в защита на човешкия живот. Има приз за цялостен принос от Международната федерация за морско търсене и спасяване.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.