Цветан Цветанов в Брест: Цецо Луканов ще бъде кмет на всички жители на Брест

Гласуването в ООН на резолюцията за примирие в Сирия беше отложено за днес

Един човек загина, а шестима са ранени при самоубийствен атентат в Кабул

Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Доайенът Петър Милушев: Отрязявал съм хокей дори на… Мусала

Дълги години колоездачната обиколка на България е под шефството на вестник „Труд“.
Дълги години колоездачната обиколка на България е под шефството на вестник „Труд“.

„Със спорт ставам и си лягам”, казва доайенът на спортните журналисти Петър Милушев в навечерието на 90-ия си юбилей.
И признава, че не пропуска емисии по радиа и телевизии. Знае всяка кога започва и не спира да превключва, за да не пропусне някоя новина. Но приоритетно слуша емблематичното „Спорт и музика” по БНР, чийто основател е. Води го 20 години, а продукцията вече 54 е в ефир.
Идеята за марковото предаване Милушев заимства от колегите си от Италия. При дебюта си на олимпийски игри в Рим ’60 попада в огромно студио. А там колоритен водещ, застанал зад плосък пулт с 15-ина копчета, не спира да превключва и да поднася новини на слушателите, гарнирани с музика.
„Взеха ми акъла – спомня си Милушев. – Оказа се, че водещият има директна телефонна връзка с всички стадиони и зали. И стане ли нещо интересно, репортерът може да се включи във всеки един момент. Но и човекът на пулта Кортозио ме смая с външния си вид. Имаше 10-сантиметрови мустаци, подобно на нашия хайдутин Панайот Хитов – темпераментен, жестикулираше като магьосник, не спираше.”

 

В очакване на финала. През 1956 г. трофейна кола предвожда колоната с журналисти. Автомобилът е от втората световна война и е подарък от Министерството на отбраната.
В очакване на финала. През 1956 г. трофейна кола предвожда колоната с журналисти. Автомобилът е от втората световна война и е подарък от Министерството на отбраната.

На изпроводяк българинът получава подарък от домакините – маркова пишеща машина „Оливети“, която ползва и до днес.
Върнал се у нас, Милушев споделя идеята с тогавашния главен директор на радиото Мишо Николов, смятан от журналиста за най-ерудирания и изключителен новатор в 40-годишната си професионална кариера. Той събира целия технически екип, който получава задачата да въведе подобна схема на работа и у нас. Настъпва суматоха, но връщане назад няма. Следват проби цяла година, а след още три – през 1963-а предаването „Спорт и музика” вече е факт.
„Почти няма място в света, където да не съм бил – казва Милушев, който е отразявал 6 олимпиади и десетки световни и европейски първенства. – Дори бях на републиканско по хокей на лед на… връх Мусала.”
През 50-те години първенствата се правят на езерото Ариана в София, но в един от сезоните се пада твърде топла зима. Сняг почти не вали, водата не може да замръзне. И тогава ръководството на нашата федерация решава да го направи в планината на връх Мусала. За терен използват езерото край хижата. Четири отбора три дни играят всеки срещу всеки, за да излъчат в последния ден шампиона.

 

Журналистът с олимпийския шампион Димитър Добрев (вдясно).
Журналистът с олимпийския шампион Димитър Добрев (вдясно).

„Бях единственият журналист – спомня си юбилярът. – През деня ходех на мачове, а вечер се прибирах в хижата да предавам.”
В професионалната кариера на Милушев не липсват и други куриози. Паметна за него остава малката колоездачна обиколка на България през 1953-а (б.р. – етапите са само 5). Въпреки че надпреварата е през септември, страхотен студ сковава цялата страна. Но турът стартира с 60 състезатели. Най-тежкият етап от Казанлък до Габрово през връх Шипка обаче се оказва сериозно изпитание за спортистите. Теренът е затрупан с 60-сантиметров сняг. И организаторите са принудени да пуснат трактор пред колоната, за да разчиства пътя. Повечето колоездачи обаче се отказват и се връщат, а пътьом се отбиват в плевни и колиби, за да сушат дрехите си. Но тринайсет състезатели продължават. А след екстремния етап с туристическо каране се предвижват 40 км до София. Там под проливния дъжд първи финишира Боян Коцев, който за успеха получава мотоциклет.
Журналистът обаче признава, че най-емоционален и завладяващ репор

Петър Милушев с Гунди.
Петър Милушев с Гунди.

таж е правил с първия ни златен олимпийски медалист в класическата борба Димитър Добрев на игрите Рим ’60.
„Беше една августовска вечер, а стана шампион през нощта – разкрива Милушев. – В последния ден трябваше да направи две срещи. Първо се бори с румънеца Църнау. С бързина на пантера нашият приложи коронната си хватка центур. Румънецът се заби със страшна сила на тепиха. После дойде финалът, който бе към 2 часа сутринта. Насреща му бе турчинът Айваз. И двамата направиха много здрава, мъжка борба. До последно не се знаеше кой ще победи. Но минута преди края Добрев го свали и от мост взе 3 точки, които удържа до последно. От радост се хвърли на тепиха и не стана близо минута. После темпераментната италианска публика понесе олимпийския ни шампион на ръце. Не успях да го интервюирам веднага.“
Въпреки забавянето Милушев прави емоционален разговор с Добрев, а записът от магнитофонната лента прозвучава в българския ефир в 5,30 часа. Тогавашният говорител Боби Симеонов съобщава с басов глас: „Извънредно съобщение на радио София”. Следват първите думи на златния ни боре

Легандарният футболист Начко Михайло пред микрофона на Петър Милушев.
Легандарният футболист Начко Михайло пред микрофона на Петър Милушев.

ц, а за финал прозвучава химна на България.
„Беше много щастлив и развълнуван – продължава Милушев. – Имаше и олимпийско сребро от Мелбърн ’56, но този медал му бе най-ценен, тъй като в Рим бе победил всички тогавашни величия на световната борба.”

 

В 40-годишната си кариера журналистът е имал щастието лично да познава и емблеми на родния футбол – Георги Аспарухов-Гунди, Начко Михайлов, Никола Котков… А последните двама са герои във футболната история на „Локомотив“, пресъздадена от Милушев.
А на Гунди през 1965 г. съобщава при връщането му от Истанбул на летище София, че е избран за спортист №1 на България. „Сериозно ли, ама дали го заслужавам?”, попитал развълнувано Аспарухов.
„Щом са те избрали, значи заслужаваш”, отвърнал му журналистът.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.