На 28 май 2018 да почерпят

Оливия, Рафаел, Ния и Виктория отиват на финал в “Гласът на България” Победителят ще бъде избран на 3 юни

Джон Траволта влезе в кожата на мафиотски бос В Кан беше за първи път със семейството си и се разкърши с рапъра 50cent

ГЕРБ печели изборите в Галиче

Шествия на привърженици и противници на крайната десница в Германия

Участници от MasterChef демонстрираха умения пред над 120 гости

Китай предупреди САЩ да не нарушават териториалния му суверенитет

Зрителите решават кой отива на финала на „Гласът на България“

Колите на водород идват и у нас Още през 2019 година возилата на бъдещето ще бъдат достъпни

Израел строи морска бариера, за да попречи на проникване на палестински екстремисти от Ивицата Газа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 28 май 2018

Черешите поевтиняха с почти 20%

Киев почете спасителя на българските евреи (обзор) Откриха мемориална плоча на Димитър Пешев в Украйна

Руският посланик в Берлин: Дипломатите ни, прогонени заради скандала със Скрипал, може да се върнат само след извинение от страна на Лондон

Риана, Васил Найденов и Джон Ленън на една сцена Грандиозен финал на „Като две капки вода” в понеделник

„Добиваме около 15 000 тона билки годишно, 80 % от тях изнасяме”

Снимки: Веселина Ангелова

Страната ни е изключително богата на лечебни растения. Годишно у нас се добиват средно около 150 000 тона билки. Това нарежда България в челната петица по производство и износ на билки наред с Индия и Афганистан. 80 % от тези количества обаче заминават зад граница. Природното ни растително богатство се търси в цял свят. Това споделя Емил Елмазов, който е лечител и председател на Съюза на билкарите и производелите на живи храни в България.

-Емил Елмазов,  председател на Съюза на билкарите и производелите на живи храни в България

Сериозни количества от родните билки се пласират в Европа, стигат дори до Африка и Америка. Лечебните ни растения заминават предимно за Германия, Австрия, Англия, Кипър. Най-търсени в чужбина са листа от коприва и маточината, плодът на шипка, лавандулата и белият трън.
Според Елмазов, през последните години с билкарство се занимават хора от различни прослойки и с различна подготвеност за тази деност.

„Сред най-кадърните, подготвени и образовани билкозаготвители са инженери лесовъди, ботаници, агрономи. Те се насочиха към създаване на собствени плантации. Част от насажденията са от култивирани билки, които освен че задоволяват нуждите от опраделени количества лечебни растения, но и съхраняват определения вид от изчезване. Това са билки с доказани през вековете лечебни свойства. Сред тях са градински чай, мента, маточина, лавандула, невен”, разкрива Емил Елмазов.

Той допълва, че вещи билкари успяват да съхранят естествените находища на диворастящи растения с ценни качества. Благодарение на това има оформени плантации от зим зелен, върбинка, многоцветна върбовка.

-Емил Елмазов,  председател на Съюза на билкарите и производелите на живи храни в България

„Тези билки са евтини, но са изключително полезни и влизат в състава на много лечебни смеси. За да се съхранят находищата обаче, билкарите са принудени да пазят горите от изсичане. Землищата да не се разорават поголовно, както стана през последните години заради отпусканите субсидии”, реди Емил Елмазов.

Вещият билкар с болка споделя , че има хора, които се препитават от бране на билки ден за ден.
„Изтръгват растенията без жалост с корените и унищожават находищата. Другите участници в тази дейност са билкозаготвителите , които разполагат с бази от халета, пунктове, организират бригади берачи, намират плантации, плащат горски такси и успяват да набавят големи количества стока. След договаряне с търговски фирми, въпросните билки се разпределят на вътрешния пазар или заминават за износ”, коментира още Елмазов.

Лечитеят напомня, че в България има над 700 вида билки, а около 250 от тях се изнасят. Има и забранени за бране лековити растения. Сред тях са корен от бял оман, медицинска ружа, както и такива с ограничителен режим – лазаркиня, божур.

В момента билкарството се е превърнало в поминък за над 250 000 души. Най-чевръстите берачи успяват да препечелят на ден по 50-70 лева.

Според Емил Елмазов заради обилните валежи , тази година е благоприятна за билковата реколта. Благодарение на влагата има изключително добър добив на роза. Изкупната цена първоначално е била висока от 2-3 лева за килограм, но след това е паднала на 1,20-1,50 лева за килограм. Сред хитовите билки това лято е блатният тъжник.

„Това е много интересна билка, която е по-малко позната и помага при костно-ставни болежки, при високо кръвно налягане. Цената и достига 3 лв за килограм суха маса”, казва Елмазов.
По думите му търсене има още за градински чай, който се изкупува по 3,50-5 лева килограма в изсушено състояние. Медицинската лайка пък е превилегия на Южна България, където все още има находища, а цената и е скочила на 12 лева / кг суха заготовка. Ментата и лавандулата са с традиционно високо търсене като цената им на килограм достига съответно 7 лева и 5 лева. Ренесанс преживяват чубрицата и билката бабини зъби, които държат цени от по 5-7 лева за килограм суха маса.

Като най-скъпо се плаща в момента за близълца от есенен минзухар. „Количествата се заготвят изключително трудно. Използват се като ободряващо средство, като афродизиак при мъжете, като екологичен оцветител в сладкарството. Цената достига до 40 евро за килограм”, изтъква Емил Елмазов.

Вещият билкар доверява, че най-трудно се намира средновековният цар на билките-Мандрагората. Това растение е почти напълно изчезнало в цяла Европа. Голямо е търсенето на растението Обичниче, което се използва в езотеричните ритуали за енергийно пречистване от отрицателни влияния. Сред най-купуваните билки са тези, за които се знае, че помагат при лечение на ракови заболявания, за отслабване, за разкрасяване и подмладяване.

Емил Елмазов апелира, че всички, които практикуват дейност свързана с билки, трябва да спазват действащата нормативна уредба. Изискванията са фиксирани в Закона за лечебните растения. Държавните такси не се плащат от берачите, а от билкозаготвителите – фирмите, които изкупуват и обработват билките .

„В конкурентните на нас страни като Румъния, Полша, Босна и Херцеговина, Албания такси няма. Сумите, които се плащат, не носят сериозни приходи в бюджета. Редно е да се въведе билкарски билет. Така повечето билкари биха предпочели да платят еднократно определена сума, след което да берат спокойно. Така и доста берачи ще излязат от сивата икономика”, коментират работещи в бранша.

Напоследък доста млади хора се захващат с билкарство. За да се започне бизнес с билки, трябва да се подготви, макар и малка, но добра преработвателна и складова база със сухи и проветриви помещения, площадки за сушене на билките, навеси, под които да съхнат на сянка. Нужни са съоръжения-рамки, балеровачки, сушилни.Билките да са в чисти опаковки, в които не е имало химични материали, до помещенията не трябва да има достъп на животни.

Проблем на изрядните билкозаготвители създават и “сивите” пунктове, които не са регистрирани в районните инспекции по опазване на околната среда и подбиват цената. Какъв е размерът на търговията отвъд закона е въпрос с повишена трудност.

„Контролът върху тази деъност се осъществява от Горските стопанства, от Регионалните екоинспекции, от частните стопани, които пазят земите и горите си, от общините, които също имат терени”, обяснява Елмазов.

Действащи билкари обаче са категорични, че реално почти няма начин и да се изчислят набраните килограми билки у нас. Плаща се такса за 100 кг, а могат да бъдат набрани и 1000 кг.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.