Марк Жирардели е собственик на „Юлен“ АД (ОБЗОР) Легендата се срещна с трима министри за развитието на ски зона „Банско”

Увеличение на заплатата за всички, работещи по празници

Александър Сиди за гей билбордовете: Далавера за 200 хиляди евро

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 18 декември 2018

Вучич: На заседанието в ООН ще се боря за Сърбия с цялото си сърце

Директорът на СДВР: Полицаят, който беше блъснат от автомобил, е без опасност за живота

Местят трамваите по столичния булевард „Скобелев“

Европейското училище в Брюксел с благотворителен концерт Българските традиции ще оживеят на сцената в тържествената зала

Ивайло Касчиев, КЕВР: През годините ВиК мрежите не са поддържани адекватно и често аварират

37-ият български контингент пое задълженията си в Афганистан

Водата поскъпва от 1 януари Вдигат цената в София с 20 ст. за кубик

Предават на съд квесторите на КТБ (обзор) Ощетили Фонда за гарантиране на влоговете с над 1 млн. лв.

Пак лов на гюленисти в турската армия – арестуват 64 души от сухопътните войски и жандармерията

Русия: Новата украинска църква се използва за политически цели

Шефът на лекарския съюз: Обществото има крещяща нужда от Национална педиатрична болница

Добрич показва картини на Майстора

Снимка: Архив

Художествената галерия в Добрич представя изложба с творби на Владимир Димитров – Майстора. Поводът е 135-ата годишнина от рождението на най-българския художник, прочут със своите жътварки.

От 14 август посетителите ще могат да видят живописните му платна, негов автопортрет, както и табла с фотоси от живота му, притежание на галерията.

В неговите портрети на моми, в жътварките и мадоните, в маковете и ябълките, търсим „миниатюрния“ портрет на България. На преклонна възраст Майстора споделя: „Едва стигнах до скиците, и животът си отиде… Трябват два живота, за да се дойде до истинското овладяване на занаята… „

Владимир Димитров – Майстора е роден на 01 февруари 1882 г. в с. Фролош, Кюстендилско. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. Ранната му младост преминава при тежки материални условия и труд. Сменя няколко професии – известно време работи като бояджийски и ханджийски чирак, вестникопродавач.

Талантът му не остава незабелязан и през 1903 г. открива първата си изложба в кюстендилското педагогическо училище. Към спечелените пари от продажбите неговите съграждани прибавили и доброволно събрани суми, и така го подпомогнали да замине за София, където постъпил в Художественото индустриално училище в класа на Иван Мърквичка. Той е сред най-ярките представители на създаденото през 1919 г. дружество „Родно изкуство“.

През 1922 г. Майстора открива първата си изложба в Царския манеж, и тя бързо се превръща в културното събитие на София. Със събраните пари заминава за Италия по покана на художника Борис Георгиев.

Там среща американския меценат Джон Крейн, Той предложил на художника най-неизгодната сделка, както се оказва по-късно – срещу 40 000 лири американецът откупил картините, които Майстора щял да нарисува в следващите четири години. Меценатът финансирал и три пътувания на художника – до САЩ, до Истанбул и до Италия. Джон Крейн придобива от живописеца около 80 картини, а  договорът спира да действа през 1931 г.

Близо 27 години Владимир Димитров – Майстора работи в своя роден Кюстендилски край, в село Шишковци. Рисува селския бит, народните обичаи и празници, търси характерните особености на българския национален тип и връзката между хората, и природата.

Още приживе негови произведения са показвани в Италия, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Румъния, Белгия и др. Той става световно известен, а за приноса си към българското изкуство получава редица отличия: Медал за наука и изкуство, орден „Кирил и Методий“ I-ва степен и е удостоен със званието „Народен художник”.

Вл. Димитров – Майстора умира на 19 септемвери 1960 година.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.