Доверието в армията расте, но не и самочувствието на военните

Това най-накрая трябва да разберат политиците

Според годишното социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“ 51 на сто от българите вярват в армията, като доверието расте през последните месеци. Расте и рейтингът на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов. В същото време кандидати за военната професия няма. Няма го и самочувствието на българските военнослужещи. Усилия се полагат, но като че ли проблемите остават в рамките на ведомството. Все още болните въпроси на отбраната не са се превърнали в чувствителна тема за всички структури на държавата и слоеве на обществото.

Българският народ, който изпраща своите избраници в парламента, дава висока оценка на армията. В същото време обаче той я оставя с почти 6 хиляди души по-малко. Защо? Въпросът не е само в ниското заплащане, макар че той е много важен и за него се говори най-често. И в много случаи се спекулира и то ентусиазирано, че бюджетът дава за следващата година на МО 100 млн. лв. за нови заплати на военните. Съветвам тези, които развяха байряка, да изчакат поне до пролетта, за да видят ефекта от това увеличение. В началото на годината Сухопътни войски ще обявят конкурс за 436 войнишки длъжности.

Резултатът най-добре ще покаже дали тези приказки са байряк или балон. И дали като тази година за три места ще има по един кандидат и то с медицински показатели и ниво на иначе средното му образование, които налагат преосмисляне на изискванията към българския войник. Основателен е въпросът и на кандидатите за войници за тяхната по-далечна перспектива. Каква е тази професия, без право на пенсия? И без никакви права, след като навършат 46 години, ако са все още в армията. Законодателят дори се е подиграл с тези хора, като им казва, че трябва да се уволнят и да почакат десетина години, за да получат право на пенсия.

Когато аплодираме армията, трябва да помислим и за нейния командирски състав. Началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев настоява за законови промени, които да дадат шанс на офицерите да служат по-дълго на Отечеството. Полковници и генерали си отиват далеч преди да навършат 60 години, казва той. Не по-добро е положението и при първите офицерски длъжности. Разчетите показват, че проблемът ще получи някакво решение през 2020 г., когато ще завърши първият голям випуск на НВУ „Васил Левски“ от години насам, но при условие, че никой от сегашния състав няма да напусне?! Не проработи и призивът за връщане на офицери на служба, които са напуснали армията до преди 10 години. Няма социална стабилност и обществено признание на запасното войнство. Законодателят създаде напрежение в армията и с възможността за получаване на заплата и пенсия. След това се опита да поправи нещо и даде право на министъра да освобождава тези военнослужещи без предизвестие. Интересно е при този некомплект, как армията може да се освободи от 2-3 хиляди офицери?! И по какви съображения се гласуват някои текстове.

Едва ли трябва да се заблуждаваме, че резултатът от подобно социологическо проучване говори за безпроблемност в армията. Да не забравяме, че ДДС-то удари доста болезнено трите приоритетни проекта за модернизация. Парламентът гласува един пари, след това с промяната на закона отне сериозна част от тях. С наличната техника трябва да изпълняваме задачи още много години. Нейната поддръжка не бива да остава в сянката на големите покупки. По признание на министъра на отбраната изостава частичната модернизация на наличните фрегати. Предложението за средства към министъра на финансите е било отложено. Необходими са 90 милиона. Засега има много малко пари, които са отделени от бюджета на МО, но те не решават проблема. Не са ясни нещата по осигуряването на наличните МиГ-29, на които, очевидно, ще тряба да разчитаме още дълго време. Сега тревогата е за маслата. Причината е, че руснаците са въвели допълнително изискване за лицензиране. Договорът е сключен, парите са отпуснати, но нещата се забавят там, казва министър Каракачанов.

Съдбата на изтребителната ни авиация ще бъде споделена от военнотранспортната. От трите самолета „Спартан“ лети един. Новият договор за поддръжка не е сключен. Старият изтече в края на март т.г. За следващите четири години са необходими 17,037 млн. евро. Те обаче не са предвидени в бюджета за 2018 г. Министерството на финансите е информирано още през юни, но решаването на въпроса виси във въздуха, а единственият летящ самолет ще трябва да се приземи до края на годината. Остава да се молим медицината ни да не се нуждаае от донори, а българите - от трансплантации. Защото „Спартан“-ите често изпълняваха такива хуманитарни мисии. Спасители за тях обаче засега не се намират. Както и за цялата армия, впрочем.

Ситуацията може

да стане по-лоша

Вече бе подчертавано няколко пъти, че анализът на некомплекта в армията очертава тежка ситуация и ако не се вземат мерки тя ще стане лоша. Ще бъде успех, ако с първите конкурси през следващата година се запази сегашното ниво на недостиг на военнослужещи. Не може да се отрече, че минималното повишение на заплатите е макар и малка, но правилна стъпка. Това обаче е недостатъчно. Ще е непростимо, ако се отиде до отпадане на способностите от въоръжените сили.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари