Изнасят урок за комунизма в Гимназията по туризъм в Търново

Двама осъдиха прокуратурата за 10 000 лв. обезщетение

Конкурс за лого на ново компютърно училище Определят победителя с електронно гласуване

Чешкото правителство подаде оставка

Френската полиция нахлу в централата на „Лакталис” (Lactalis) заради скандала със салмонела

Бойко Борисов разговаря с косовския президент Хашим Тачи

Румен Петков обсъди междудържавните отношения с шефа на руското разузнаване

Досъдебно производство за хулиганство срещу лекаря, явил се пиян по време на дежурство

Скара с пържоли вдигна на крак пожарната, остави без ток половин Монтана

Пожар изгори жилище във Враца и засегна съседни апартаменти

53-годишна жена е загинала при катастрофа край Хасково 21-годишно момиче е с опасност за живота

Борисов: Аз съм зелен! В Пирин става въпрос само за втори лифт

Заловиха 16-годишен, пет пъти обирал училище във Вършец

Трите жени от къщата на ужасите в Свищов отказват да излязат

БСП внесе вот на недоверие срещу кабинета „Борисов“ 3 Атакуваме правителството по темите здравеопазване, обществени поръчки, строителство, саниране и контрабанда, заяви Нинова

Дойче Банк или Дойче Бомб?

САЩ наложи глоба на трезора в размер на 7,2 млрд. долара за подвеждане на инвеститори при продажби на гарантирани с ипотеки ценни книжа

Ефектът от евентуален срив на институцията би допринесъл за банкова криза в Европа, която да прерасне във финансова и да се разпространи в целия свят

Състоянието на финансовата система в Европа продължава да бъде основен източник на риск пред възможностите за устойчив растеж. След като италианското правителство наскоро реши да се намеси пряко при спасяването на банковата система на страната, вниманието се насочи в по-голяма степен към друг актуален проблем – Дойче Банк. Поради това в настоящата статия ще разгледам ситуацията с най-голямата германска банка.

Всъщност Дойче Банк е една от най-големите банкови и финансови корпорации не само в Европа, но и в целия свят. Освен това тя е една от банките с най-голяма степен на взаимна обвързаност с останалите участници във финансовата система. Международният валутен фонд я оценява като най-големия нетен източник на системен риск в глобалната финансова система. Тя допринася най-много за разпространение на рискове сред глобалните системно значими институции по линия на двустранните връзки с тях.

Малко история

През 1989 г. Дойче Банк се пренасочва от финансиране на местния германски бизнес към международното инвестиционно банкерство, като купува британската банка „Морган Гренфел”. В този момент банката е ръководена от Алфред Херхаузен. Той е визионер, който осъзнава, че германският пазар, доминиран тогава от спестовни и кооперативни банки, не е достатъчен, за да осигури продължителен висок растеж на неговата банка. Освен това големите германски корпорации, клиенти на банката тогава, са търсели по-значителен достъп до капиталовите пазари. Целта им е била да емитират облигации, за да си осигурят по-евтино финансиране, вместо да разчитат на традиционното банково финансиране.

Още през същата година обаче Алфред Херхаузен е убит в бомбен атентат, организиран от терористична групировка, но неговите идеи вече са били достатъчно добре възприети. През следващите години банката инвестира постоянно в привличането на талантливи мениджъри от американските инвестиционни банки, както и в развитието на инфраструктурата си с цел диверсификация на операциите. В резултат на това моделът на управление на банката се променя към англосаксонски тип, който се характеризира и с по-голям рисков апетит вместо предишната по-консервативна финансова култура.

За около десетилетие планът работи. Печалбите се покачват, цените на акциите скачат рязко, а банката расте до шестата най-голяма в света. Тя дори успява първоначално да поеме шока, свързан със световната финансова криза. Оказва се обаче, че растежът съвсем не е безоблачен, нито е устойчив. Използват се някои практики, които заобикалят регулациите. Поемат се твърде високи рискове, като се разчита, че загубите могат да бъдат избегнати поради наличието на мрежите за сигурност, които имат явни или скрити гаранции от съответните държави.

Текущи развития

Преди няколко дни стана ясна и цената, която банката трябва да плати за това. Американското министерство на правосъдието наложи глоба от 7,2 милиарда долара (приблизително 6,74 млрд. евро) за подвеждане на инвеститори при продажби от Дойче Банк на гарантирани с ипотеки ценни книжа през 2006-2007 г. За сравнение пазарната капитализация на банката към 19 януари е около 24,33 млрд. евро. Нещо повече – първоначалният размер на глобата беше определен на 14 млрд. долара, но след преговори беше намален почти наполовина. По този начин това е третата най-висока глоба, наложена на финансова институция. Въпреки това окончателното определяне на размера на глобата може да се приеме за добра новина за банката. Така периодът на несигурност приключва и се оказва, че размерът всъщност е значително по-нисък от най-оптимистичните очаквания за банката.

Глобата допринесе и за понижаване на цените на акциите на банката през 2016 г. Те достигнаха най-ниската си стойност от 10,25 евро в края на септември, но след това постепенно се възстановиха. Понастоящем котировките са близки до тези преди година при нива около 17,60 евро за акция, като от октомври насам трендът е възходящ.

В банката работят над 100 хиляди души. В началото на 2017 г. от банката вече съобщиха, че значително ще ограничат бонусите за персонала поради представянето през 2016 г. Този ход може би е закъснял, тъй като практиката на високи бонуси беше запазена дори при спирането на дивидентите за акционерите. От друга страна, мениджмънтът се опитва да задържи ключовите си служители, които започнаха масово да напускат.

Само че…

1819_1_199802Проблемът на банката обаче не произтича единствено от наложената глоба. Той е свързан с недостига на капитал. От Европейския банков орган на практика си признават, че при провеждането на скорошните стрес тестове на Дойче Банк правилата са били изкривени. Те са взели предвид продажбата на активи, която всъщност е станала след крайния регулаторен срок, като по този начин резултатите са по-добри от действителните. Това изглежда не е изолиран случай, а по-общ подход на надзорната институция.

Оценките за недостига на капитал обаче пораждат сериозни притеснения. Според Института по волатилност към Университета Ню Йорк Стърн на Дойче Банк са необходими около 91 млрд. евро капитал и по този показател тя се нарежда на второ място след BNP Paribas SA. Както вече посочих, пазарната капитализация на компанията (24,33 млрд. евро) е значително под тази стойност, а волатилността на цените на акциите е висока. Това развитие поставя под сериозно съмнение способността на корпорацията да набере такъв допълнителен капитал при пазарни условия.

От друга страна европейските правила определят начина на оздравяване на проблемни банки в еврозоната. Необходимо е част от загубите да се поемат от вложителите – акционери, облигационери, депозитори и след това може да се включи държавата. Германското правителство до момента заявява твърда позиция, че няма да участва в този процес. Целта на подобно изявление е да покаже необходимостта от спазване на правилата.

Неотдавнашните действия на италианското правителство обаче показаха, че правилата ще бъдат нарушени. Освен това изграждането на банковия съюз, което протича активно след 2012 г., е свързано с необходимостта от гарантиране на депозитите на европейско ниво. Наскоро стана ясно, че именно германското правителство може да бъде причината това да не се случи, тъй като самото то блокира създаването на общ фонд за гарантиране на депозитите. По този начин недостатъците в банковия и като цяло в паричния съюз все още ще са налице и това ще постави въпроса необходимо ли е правилата да се спазват, ако цялостната институционална рамка не е налице и не са ясни ефектите от нейното функциониране за еврозоната като цяло.

Защо Дойче Банк е важна?

Състоянието на Дойче Банк обаче може да създаде проблеми не само за еврозоната. Дойче банк е глобална системно значима банка и е източник на системен риск за световната финансова система. Някои анализатори дори предполагат, че ефектът от евентуален срив на Дойче Банк би бил значително по-сериозен от този на „Леман Брадърс”, тъй като би допринесъл за банкова криза в Европа, която да прерасне във финансова и да се разпространи в целия свят.

Единият от източниците на риск са дейностите на банката, свързани с дериватни инструменти (тяхната стойност зависи от даден базов актив, лихвен процент, валутен курс и т.н.). Търгуваните от банката деривати през първите 9 месеца на 2016 г. са на стойност 35,4 трилиона евро (за сравнение брутният вътрешен продукт на Германия за 2015 г. е около 3 трилиона евро) и това я прави един от най-големите играчи на този пазар. Съответно това означава, че е потенциалната загуба може да бъде огромна.

Системната значимост на банката зависи и от размера на взаимните експозиции между тях и най-вече от плащанията от и към останалите банки. Те са в размер на 112,1 трилиона евро. Банката се явява една от най-силно обвързаните с глобалната финансова система. Следователно, ако тя е в ситуация да не е способна да извършва плащания, това веднага ще застраши нормалното функциониране на платежните системи почти навсякъде по света.

Разбира се, достъпът до ликвидност зависи от Европейската централна банка. Според нейните правила обаче тази ликвидност трябва да се осигури на системно значима, платежоспособна банка, при обезпечение с висококачествени активи и при лихвен процент, който е по-висок от пазарния. Платежоспособността на банката в момента е спорна. Предстои да видим дали ще се наложи ЕЦБ да се намесва и дали нейните правила могат да бъдат нарушени заради банка, която е твърде голяма, за да бъде оставена да фалира.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. този обор на корумпирани гoведа трябва да бъде сринат и измит от водите на реките Алфей и Пеней… никакво спасяване!

  2. Frontline employees are immersed in the day-to-day details of express technologies, products, or markets. No everybody is more accomplished in the realities of a performers’s work than they are. But while these employees are deluged with hugely clear-cut account, they commonly reveal it exceptionally baffling to draw misrepresent that dirt into profitable knowledge. Benefit of a partner apt, signals from the marketplace can be clouded and ambiguous. On another, employees can befit so caught up in their own attenuated point of view that they conquered descry of the broader context.

    The more holistic stumble upon lock up to to information at multitudinous Japanese companies is also founded on another sine qua non insight. A attendance is not a appliance but a living organism. Much like an discontinuous, it can devour a collective sense of unanimity and key purpose. This is the organizational contract of self-knowledge—a shared truce of what the troop stands instead of the aid of, where it is prevailing, what gentle of the world at large it wants to contemporary in, and, most high-level, how to fill in that crowd a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating discernment directive evolve into the lead to sustaining a competitive utility in the future. Because the competitive ecosystem and purchaser preferences changes constantly, understanding perishes quickly. With The Knowledge-Creating Proprietorship, managers give extraction to at their fingertips years of acuity from Japanese firms that carnival how to the latest thing outline continuously, and how to utilize it to assemble prospering new products, services, and systems .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.