Докога ще чакаме да настигнем европейците

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Вдигането на заплатите е основният двигател за ръста на икономиката

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си доклад за България за 2019 г., в който се прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да се поставят във фокуса на управляващите за да се вземат мерки за разрешаването им.

Бедността в България и неравенството по отношение на доходите все още са сред най-големите в ЕС, посочват от ЕК. Със застаряването на населението и увеличаващия се недостиг на квалифицирани работници, адекватното справяне с тези предизвикателства и ускоряването на икономическия растеж ще зависят във все по-голяма степен от способността на България да проведе структурни реформи, пише в доклада.

Въпреки своите относително добри цялостни икономически резултати, България настига бавно останалата част от ЕС. БВП на глава от населението, който през 2017 г. беше 50% от средния за ЕС, от 2011 г. насам нараства само малко по-бързо, отколкото средното за ЕС.

Процентът на хората, живеещи в бедност, все още е много висок, а неравенството по отношение на доходите се увеличава. Въпреки лекия спад, процентът на бедност или социално изключване през 2017 г. беше 38,9%, което е значително над средното равнище за ЕС от 22,5%. Неравенството по отношение на доходите се увеличава непрекъснато през последните години, обусловено от постоянното нарастване на приходите на най-богатите, както и от постепенното намаляване на дела на доходите на най-бедните домакинства, посочват от ЕК. През 2017 г. доходите на най-богатите 20% от населението бяха над осем пъти по-високи от тези на най-бедните 20%. В България въздействието на данъците и обезщетенията за намаляване на бедността и неравенството е значително по-слабо отколкото в другите страни от ЕС, пише в доклада. Това отразява ниското равнище на социалните разходи, неравномерната наличност на социалните услуги и ограничените преразпределителни ефекти на системата за данъчно облагане.

Неравенството на възможностите продължава да бъде основно предизвикателство, посочват от ЕК. Образователните резултати и бедността на децата са тясно свързани със социално-икономическия статус на родителите им. Делът на бедност при децата на родители с ниска квалификация е 77,5% в сравнение с 3,1% за родители с висока квалификация. Това разделение съществува и в изразените от пациентите неудовлетворени медицински потребности, които възлизат на 6,3% за най-бедните домакинства в сравнение с 0,9% за най-богатите домакинства. Достъпът до социални услуги се характеризира с големи различия между селските и градските райони, както и между регионите.

Потреблението е важно

Икономиката продължи стабилно да расте. Реалният БВП нарасна с приблизително 3,2% през 2018 г., обусловен от вътрешното търсене. Повишаването на реалните заплати доведе до увеличаване на доходите и доверието на домакинствата, което стимулира частното потребление. Както публичните, така и, в по-малка степен, частните инвестиции допринесоха за ръста на БВП. Ръстът на потреблението в публичния сектор също се увеличи, най-вече в резултат на по-високите разходи за заплати и междинното потребление. Ръстът на износа се забави вследствие на еднократни събития и поради спада в износа за Турция, докато силното вътрешно търсене подкрепи големия ръст на вноса. Като цяло външната търговия оказа значително отрицателно влияние върху растежа.

Очаква се, че растежът на заплатите и финансираните от ЕС инвестиции ще продължат да стимулират икономическия растеж, пише в доклада. Динамиката на растежа в България се очаква да остане силна, обусловена главно от вътрешното търсене. Ръстът на реалните заплати ще продължи да стимулира частното потребление.

Инвестициите са малко и неравномерни

Регионалните различия се увеличават и представляват пречка за конкурентоспособността на страната. Продукцията и доходите в България са много различни. Пет от шестте района за планиране в България са сред 20-те най-бедни в ЕС. Въпреки че представлява едва 18,8% от населението, София област, генерира близо половината от БВП на страната. Като процент от БВП, инвестициите са под средното равнище за ЕС, като са налице значителни регионални различия. София привлича повече от половината от нефинансовите преки чуждестранни инвестиции. Други основни получатели на преки чуждестранни инвестиции са по-големите градски центрове, особено в южната част на страната, което подобрява икономическите резултати на тези региони. Производителността на труда се увеличава непрекъснато от 2008 г. насам, но все още е значително под средното равнище за ЕС. Тя е особено ниска (под 40% от средната стойност за ЕС) в трите северни района за планиране и в един регион на юг.

Южните региони предоставят по-добри условия за извършване на стопанска дейност. Съществуват значителни регионални различия и в безработицата и равнището на заетост. Това вероятно се дължи на концентрирането на инвестиции и по-добра инфраструктура в Южните региони.

Публичните инвестиции се увеличават поради това, че започва изпълнението на повече проекти, съфинансирани от ЕС, и се привеждат в действие някои национални инвестиционни инициативи, напр. в транспортния сектор, пише в доклада. Публичните инвестиции са се увеличили с 57,8% през 2018 г. и се очаква да нараснат с около 20% през 2019 г. и 10% през 2020 г. Частните инвестиции, чийто принос за растежа беше отрицателен в продължение на няколко години, също са се подобрили и се очаква да продължат да нарастват с около 4% годишно.

Пазар на труда, липса на кадри

Условията на пазара на труда продължават да се подобряват едновременно със силния икономически растеж. Равнището на безработицата намаля за пета поредна година и сега е доста под средното за ЕС, докато равнището на заетост достигна по-високо равнище, отколкото преди кризата. Въпреки тези положителни промени, неблагоприятните демографски тенденции и засилването на недостига на умения поставят все по-сериозни предизвикателства за бъдещия растеж.

Затягането на пазара на труда упражнява натиск за повишаване на заплатите. Номиналното възнаграждение на наето лице нарасна с 10,5% през 2017 г. и с около 8% през 2018 г. Този темп е по-бърз от темпа, който можеше да се очаква въз основа на развитието на производителността на труда, цените и равнището на безработицата. Различията в заплатите между отделните региони и сектори са относително високи в зависимост от това къде има по-голям недостиг на работна ръка. Освен това недостигът на специалисти в ключови области, като например образованието и здравеопазването, ограничава предоставянето на услуги.

Някои групи от населението не са напълно интегрирани на пазара на труда. Въпреки като цяло положителното развитие, все още съществуват структурни предизвикателства. През 2017 г. дълготрайно безработните представляват все още 55% от безработните, докато процентът на младите хора, незаети с работа, учене или обучение, все още е над средната стойност за ЕС (15,3% спрямо 10,9%). Нивата на активност и заетост са по-ниски сред хората, живеещи в селските райони и малките градове, нискоквалифицираните лица и ромите. Въпреки че насочването на активните политики по заетостта се е подобрило, равнището на средствата, отпуснати за обучение, е все още недостатъчно, посочват от ЕК.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи