Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Доктор Дулитъл се пресели във Варна

Лавина от малки и големи жадни за ласка кучета се струпва около Светлана, щом излезе на двора.

Lucky Hunt Foundation отглеждат близо 200 кучета и 14 магарета

Варна си има съвременен доктор Дулитъл – оазис за приютяване и лечение на бездомни четириноги създаде без грам финансова помощ сърцата американка с украински корен.

 

Насред девненската Долина на химията в покрайнините на кв. Повеляново върху обширна площ Светлана Хънт и екипът на основаната от нея миналата година Lucky Hunt Foundation отглеждат близо 200 кучета и 14 магарета. Нито едно от животните не е вързано, всички тичат на воля в просторния двор и си играят в лабиринтите от сламени бали под надзора на неколцина гледачи. Който се умори, влиза на топло в подредените край плочника бутикови зелени къщички с изолация – дело на майстор Румен. Щом дойде посетител, цяла орда малки и големи четириноги любопитно се струпва пред портата с приятелски размахани опашки. Повечето кучета в приюта са прибрани от улиците в Повеляново и Девня, но има и от по-далече.

“Хората вече научиха за нас и носят бездомни или болни животни. Някои буквално ги хвърлят отпред в кашони. Трудно се справяме, защото дори и това голямо пространство вече се пренасели, а освен пари са нужни много труд и всеотдайност”, обяснява Светлана, докато край нея се стрелкат за милувка няколко кученца. В задния двор е направена истинска детска градина за кутрета, а пред нея има модерна клиника. Наскоро тя получи сертификат от БАБХ като приют и затворено стопанство от тип 1 и така стана една от малкото официални болници за четириноги в България.

“Повечето подобни организации работят без документи, но аз реших да направя всичко по правилата. Има бюрокрация, но за разлика от САЩ таксите тук не са така непосилни, а и в България за щастие не се прилага евтаназия. В родината ми всеки ден така загиват по 10 000 кучета. Имах проект за спасяването на такива животни. Не го реализирах, защото послeдвах съпруга си в България”, разказва Светлана, която е омъжена за Филип Ромбаут, изпълнителен директор на торовия гигант “Агрополихим”.

“Когато пристигнах тук, бях поразена от огромния брой кучета, които мизерстват по улиците. Така се роди идеята за Lucky Hunt Foundation. Още преди да я създам, преди 6 г. спасих първото болно куче. Открих Оскар случайно в конна база край Варна. Никой там не го искаше, защото бил глупав. Оказа се, че е сляп и глух заради претърпени травми. С обич и лечение обаче се постига много. Оскар е жив и до днес”, гордее се Светлана.

Тя е обградена от любящи домашни любимци и у дома, където отглежда 10 кученца. “От малка съм свикнала с животни. Родена съм в Киев, там първо имах хамстери, после куче. Семейството ми емигрира в САЩ, когато бях на 8 г. Благодарна съм на тази страна, че ми даде дом и възможност да се реализирам. Влюбена съм и в България, тук има толкова много история и природни красоти. Деля времето си между Лос Анджелис и Варна, но мисията ми е една – да спасявам животни. Имам средства и съм оптимист, затова мога да си го позволя. Убедена съм, че богатството трябва да се споделя за каузи в полза на обществото. Иначе човек не може да е истински щастлив”, категорична е Светлана.

Съмишленик тя открила в лицето на главния ветеринарен лекар на фондацията д-р Мариета Станкова. Всеки ден тя и колеги помощници правят по 10 хуманни кастрации на четириноги без дом. Оперират и пострадали, а консултант на клиниката е проф. д-р Иван Борисов от Тракийския университет в Стара Загора. Вътре цари стерилна чистота, дори мирисът на животни е едва доловим, въпреки че в двете секции на стационара има дузина болни кучета. Част от тях са били малтретирани, други преживяват последствията от глада и студа на улицата, трети са с огнестрелни рани. Отскоро тук се лекуват и 10 котки. Екипът се е натъквал и на отровени с антифриз улични четириноги. “Хората, които правят това, са без душа. Те утре могат да нападнат и дете. Трябва да бъдат наказани, но за жалост законът стига до малцина. Затова е нужно да вземем нещата в свои ръце и щом видим такъв мъчител, да поставяме лика му на видно място, както преди време направиха с джебчийките. Ще има ефект”, убедена е Светлана.

От няколко месеца тя се е заела да спасява и породата “Балканско магаре”. “Популацията на тези животни намалява застрашително, а научни изследвания доказаха, че млякото им е най-чисто и близко по състав до майчината кърма. За жалост в България магаретата се експлоатират зверски от цигански фамилии, а щом грохнат, ги колят и изяждат. Затова се заемаме да им построим отделен приют”, пояснява Светлана. Дотук тя е спасила от тегоби 36 клепоухи – 14 от тях живеят в кучешкия оазис в Девня, а грижата за останалите е поел един от тримата отраснали синове на семейството, който също е харесал страната ни за свой дом и е крупен фермер във Видин. “Да прочистим улиците от нещастни бездомни животни, е мисия, но в нея никой не може да успее, ако не променим манталитета на хората, а това става чрез образоване”, твърди Светлана.

Активисти на фондацията й обучават деца от Девня как правилно и приятелски да общуват с кучетата. Интерес към програмата проявяват и психолози, работещи с малчугани със синдрома на Даун. “Това ще е една от следващите ни инициативи. Готови сме да приемем такива малки посетители. За тях общуването с животните ще е много полезно, защото то успокоява и лекува. Неслучайно казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. Защото любовта му е всеотдайна и истинска”, обяснява Светлана.

Хуманната й мисия обаче си има цена – почти е спряла да яде месо. “Готвя всеки ден, но вече почти не вкусвам мръвка. Предпочитам морски дарове и риба”, усмихва се дипломираната кулинарка. Макар че е завършила престижния френски институт Cordon Bleu Culinary, тя не практикува професионално. “Призванието ми се оказа друго, дори съм родена на 14 декември, когато празнуват българските ветеринари”, шегува се Светлана.

Винаги, когато пътува по света обаче, тя събира “живи” рецепти. “Докато мъжът ми си почива, влизам в кухнята на ресторанта и се уча как да приготвям някой местен специалитет. Тайландските са ми любими, но тук трудно се намират всички подправки”, уточнява космополитната дама. Тя е добре известна и в Париж, където редовно е в първите редици на Световната седмица на модата. Завързала е познанства и приятелства с прочути дизайнери, сред които е Карл Лагерфелд. Парижки арт полъх има и в приюта, чиито стени са изрисувани като шарено кучешко прет-а-порте пред ВИП публика, в която са подредени ликовете на Лагерфелд, Коко Шанел, Том Форд, Донатела Версаче и др.

Светлана Хънт е популярна и в Инстаграм, където има повече от 30 000 последователи. Чрез специален профил в тази социална мрежа тя организира разпродажби на луксозни дрехи и аксесоари, а събраните средства отиват за питомците на Lucky Hunt Foundation. “Даренията са единствената помощ за приюта и клиниката, в която догодина на стаж ще каним и млади ветеринари от Европа”, казва Светлана и сочи малък склад, натъпкан догоре с храни за четириногите, изпратени от Швейцария. Колкото и много да изглеждат продоволствията, ще стигнат за няколко дни, защото всекидневно четириногите изяждат близо 200 килограма, а за болните са нужни и лекарства и консумативи. Здравите чакат осиновители. Има такива, но не са много, твърди Светлана. Тя иска да е сигурна, че кучетата й ще бъдат гледани с обич и грижа, затова не приема посредници. Измислила е и модерна форма за виртуално осиновяване. Чрез уебсайт приема заявки от мераклии от цял свят, които после общуват с осиновените от тях кучета в реално време чрез лайфстрийм.

“Много хора имат алергии, които не им позволяват да гледат у дома животно, но им се иска. Други пътуват често и няма на кого да оставят любимеца си. Тази програма е добър вариант за тях”, твърди иноваторката.
Последният проект, чрез който набира средства за приюта, е календарът на фондацията за 2017 г. В него на арт портрети греят част от обитателите на кучешкото царство като живо доказателство на тезата на Светлана, че любовта няма порода.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.