Пожар в столичния квартал „Надежда 3“, мъж пострада

АПИ проверява поставянето на нови мантинели на пътя Своге-София

Миню Стайков свалил 10 кг в ареста Спецсъдът назначи експертиза за здравословното състояние на алкохолния бос

Американски промоутър присвоил 750 000 долара, предвидени за благотворителен концерт у нас, и купил къща на бившата си жена

Изпращаме утре втората група от 27-та ни антарктическа експедиция В рамките й ще бъдат реализирани шест проекта, специално финансирани от МОН

МВФ предупреди за опасност от нов имотен балон в Испания

Сделките с жилища нараснаха с 8-10% За лукс с гледка към вълните цената е двойна

Грешка в софтуера отворила данните на 52,5 милиона потребители на „Гугъл плюс“

България е 7-ма в ЕС по поскъпване на имотите Цените са нараснали със 7,5% през второто тримесечие

Баба от монтанско село дала 33 000 лева за разваляне на магия

Тони Николов: Макрон внесе разделение между протестиращите

Клошари подпалиха къща в Търново, огънят обхванал още две сгради Майка и двете и дъщери останаха без покрив заради огнената стихия

Влак дерайлира между гарите Реброво и Своге (СНИМКИ) Превозват 100 пътници с автобуси до Своге

Община Елена спечели 15 000 евро за безжичен интернет

Абу Даби създава полицейски патрули на камили

Доктрина за България предлагат учени Академици, индустриалци и интелектуалци с план за обединение около национални цели

„Духовната криза е по-страшна от икономическата“, заявиха при откриването на срещата в БАН проф. д-р Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет и акад. Стефан Воденичаров. Снимки: Цветан Томчев

Националните цели са изпратени на правителството

Академици, индустриалци и интелектуалци застанаха зад стратегическия проект “Възгледи за основните национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България.” Той бе представен в БАН в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители.

“България се обезвери от противопоставяне и боричкания, от липса на перспективи и бездуховност, забравени са изконни ценности като родолюбие, търпимост, възпитание, образование. Духовната криза е по-страшна от икономическата”, заяви при откриването на срещата проф. д-р Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет и председател на Съвета на ректорите.

Проф. Тотев обясни, че при сложната геополитическа обстановка ЕС и неговите институции се оказали неподготвени. “Предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани в крачка от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза”, заяви ректорът на Минно-геоложкия университет.

Според бившия председател на БАН акад. Стефан Воденичаров, който е един от инициаторите за създаване на доктрината, укрепването и оптимизацията на институциите трябва да е първата национална цел. Воденичаров обясни, че идеята за общи национални цели се родила преди три години, когато площадите бяха изпълнени от протести. Тогава екип от български учени и интелектуалци стигат до извода, че е добре да се намери национална доктрина, която да обедини нацията и да накара политиците да застанат зад приоритети, които да следва всяка власт.

Акад. Воденичаров разказа, че проектът бил раздаден на депутатите от 43-ото Народно събрание, но те не намерили време да дискутират проекта. Тогава учените от екипа, който разработил националните цели, решили да се обърнат към българските индустриалци. Представили им идеята и поискали от предприемачите да я обогатят със свои предложения.

Георги Йорданов, Меглена Плугчиева, проф. Георги Близнашки бяха сред участниците във форума. Снимки: Цветан Томчев
Георги Йорданов, Меглена Плугчиева, проф. Георги Близнашки бяха сред участниците във форума. Снимки: Цветан Томчев

Предстоят обсъждания из цялата страна с различни слоеве на обществото и окончателно доработване на проекта.

Проектът за национални цели е изпратен на всички членове на правителството, а след обсъждане из страната ще бъде внесен и в парламента. Целта е националните цели да се превърнат в приоритет за всяка власт, независимо от това коя партия е спечелила изборите.

На обсъждането бяха следните представители на бизнеса: собственикът на “Свилоза” Красимир Дачев, мажоритарният собственик на КЦМ АД Кольо Добрев, изпълнителният председател на БСК Божидар Данев и др. Академичната общност и интелектуалците бяха представено от акад. Георги Марков, проф. Георги Близнашки, проф. Димитър Тадаръков, директорът на Народния театър Мариус Донкин.

 

Експертите

Академик Георги Марков:

Държавниците мислят за следващите поколения

02-10Пътувам често и хората ме питат: Вие, учените няма ли да налеете малко ум. Ще цитирам Чърчил. Политиците мислят до един мандат, а държавниците мислят за следващите поколения. У нас всяка власт започва на гола поляна, няма го хоризонтът. Написахме национални цели. Трябва да се обединим тези цели да се изпълняват от всички партии, независимо коя от тях е на власт. Когато се прави политика на парче, тя не може да бъде успешна. Отечеството е над всичко!

 

Кольо Добрев, собственик на КЦМ:

Предстои ни апостолска работа

02-11За нас индустриалците е много важно да имаме духовно богат потенциал, който да застане зад идеите на икономиката и да излезем пред света с качествени кадри, с конкурентна икономика. Тези лозунги сигурно са хвърчали 1000 пъти в пространството, но документът би следвало да бъде приет от институциите. Предстои апостолска работа, за да бъде представена тази харта на хората. И дано и ние да не кажем като Апостола на свободата Народе с много питанки…

 

Роберт Джераси, общественик:

Не бива да бъде допускан език на омразата

02-13В доктрината липсват няколко неща. В нея трябва да бъде посочено, че езикът на омразата и ксенофобията не бива да се допускат. Всички в тази държава сме еднакви, имаме еднакви права. Приветствам частта за образованието. Предлагам след всеки параграф да се обяснява защо. Важно е всяко българско дете да знае български език. Масовото отпадане от училище се дължа на това, че влизат в първи клас, без да знаят български език.

 

Инициаторите:

Нуждаем се от национални приоритети на държавата

Образованието е изведено като основа на духовността на нацията

За съжаление се формира трайно чувство за несправедливост сред гражданите

02-02Страната повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността, пише в документа, разработен от български учени под ръководството на акад. Стефан Воденичаров.

Дълбоко сме убедени, че бъдещето на България е свързано с единението на обществото, с връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, с възприемането на модел на управление, при който политиците определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България на база на анализи и аргументи. Условия за високо благосъстояние на българските граждани могат да бъдат създадени само, ако са налице добре функционираща държава и устойчив институционален ред. За съжаление в последните години държавността у нас, най-меко казано, е силно накърнена. Прилагането на законите не е еднакво към всички социални прослойки на българското общество и тяхното спазване в много случаи е съмнително, което формира у гражданите трайно чувство за несправедливост, пишат инициаторите.

Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията, се подчертава в документа.

Основните препоръки в образованието е да се въведе задължителната предучилищна подготовка още от 4-годишна възраст в най-кратки срокове, в съответствие е възприетите и действащи модели във водещите държави. Държавната политика в областта на науката трябва да създава условия българските изследователски институции да формират специалисти, които ще достигат и поддържат ниво, съответстващо на постигнатото в света.

По-нататък авторите предлагат своите идеи за дълбоки реформи в икономиката – промишлеността в основните й сектори, селското стопанство, строителството, туризма, в социалната сфера, здравеопазването, туризма, националната сигурност и отбраната, политиката на доходите.

Единението около цели и приоритети е факторът, който може да съхрани и развие даден народ и държава. Трябва истински да повярваме в себе си и възможностите си и да обезпечим устойчиво развитие държавата си, пишат в заключение авторите на документа.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. По добре мутри пожарникари, отколкото тази сбирщина интелектуалци. Ноември 1989та трябваше да се закове котилото на скачащи за желев им6ецили – су и да се откове когато се разнесе вонята от труповете им.

  2. Добре , искаме доктрините за България да се създават от българи !

  3. Така и не стана ясно(освен бомбастичните и познати до втръсване дефиниции) каква точно е тази доктрина.

  4. Когато е клюка, фалшива новина, веднага се намират медии да я разпространят. Сега защо само се споменава, а не се публикува тази „доктрина“след като се преследва всенародно обсъждане? Публикувайте я. Все ще се намерят компетентни хора да се произнесат дали е подходящ модел за България или е утопия.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.