България U20 срещу Русия на четвъртфиналите в Португалия

Бившият вътрешен министър Валентин Радев ще ръководи етичната комисия на ГЕРБ

Иде драма с паспорти и лични карти до 2021 г. Изтича валидността на над 4 милиона документи в следващите 2 години

В Словакия песимисти: „Левски“ е по-богат и по-опитен

Потвърдиха два случая на африканска чума по прасетата и в Търговищко Болестта е установена в семейно стопанство и на територията на ловно

Облагане при настаняване чрез платформата Airbnb

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 юли 2019

Спират пенсията в Турция, ако не обявиш, че си жив Българите подават декларация два пъти годишно

Борис Джонсън събрал 200 хиляди паунда под формата на дарения за кампанията му Общата сума през последната година е достигнала 702 хил. британски лири

Цветан Цветанов останал само с кредити след покупката на новия апартамент Премиерът и президентът трупат спестявания от заплати, семейството на Нинова си купило японска кола

Джошуа плаши със съд Руис

Председателят на „Боец” нападнал журналисти Човек на Цветан Василев ранил екип на телевизия

Приложение ни казва къде има ремонти Апликацията съобщава за катастрофи и спирания на вода или парно

Пускат армията в борбата с чумата Затягат контрола по границите

Наркобаронът Ел Чапо получи доживотен затвор

Документални изненади

Милош Форман и неговият оператор Мирослав Ондричек.

“Форман срешу Форман” разказва за живота на великия чешки режисьор

Мнозина свързват авторитета на фестивала в Карлови Вари с неговите програми от силни игрални филми. Това наблюдение е вярно, но непълно. Защото всяка година, редом с добрите игрални заглавия, се показват редица забележителни документални филми, които съвсем не са за пропускане.

Тази година първата голяма изненада, отбелязана още в първия фестивален ден бе появата в програмата на извънредна прожекция с интригуващото заглавие “Павароти” и с името на високо рейтинговия американски режисьор Рон Хауърд. Фестивалните фенове напразно търсеха в каталога филм с такова заглавие, появил се неочаквано в последния момент!

Рон Хауард има във филмографията си 46 филма, предимно игрални, сред които “Красив ум” (2001, с две статуетки “Оскар”), “Уилоу” (1988), “Аполо 13” (1995), “Шифърът на Леонардо” (2006) и много други. Но той съвсем рядко застава зад документалната камера. Така че, “Павароти” е своеобразно изключение и то с подчертано уважение към великия италиански тенор Лучано Павароти (1935-2007). На екрана е живият, неподправен, абсолютно достоверен и неудържим в житейската си и артистична енергия оперен виртуоз. Използвани са архивни кадри от ранното детство на певеца до смъртта му, след като е диагностициран с нелечим рак на панкреаса. За Павароти говорят с обич и вълнение всички от семейството му: двете съпруги Адуа Верони и Николета Мантовани, и дъщерите му. Но и много забележителни публични личности, които са били близки с него или са се срещали покрай безбройните му артистични прояви и хуманитарни мисии: принцеса Даяна, Пласидо Доминго и Хосе Карерас, Боно, Нелсън Мандела и редица други. А чрез неговото огромно присъствие на оперната сцена и на екрана (в буквалния и в метафоричния смисъл) зрителите разбират какво означава безмерен талант, даден от Бога на един всеотдаен в изкуството изключително витален човек! Във филма присъства живият Павароти не само като гениален певец и артист, но и като чувствителен и състрадателен човек, предан на редица хуманитарни каузи, за които отделя много време и лични средства чрез няколко фондации, които основава и развива непрестанно. Дано съвсем новият филм на Рон Хауард се появи по-скоро някъде в стрийминг платформите, а още по-добре в киносалоните у нас, за да се превърне в истинско културно събитие, каквото без съмнение е!

Подобен ефект предизвиква и “Форман срещу Форман” (Чехия, Франция, 2019, 78 мин.) на тандема режисьори – много опитната документалистка Хелена Трещикова и младия Якуб Хейна. Знаменитите филми на Трещикова от по-ранни години са все за маргинални персонажи в социална изолация (бездомници, клошари, наркомани). Сега обаче тя пресъздава на екрана диаметрално противоположен документален герой – световно известния чешко-американски режисьор Милош Форман с изключителна филмография от 21 филма. Сред тях блестят трите шедьовъра от “чешкото чудо” през 60-те години на миналия век: “Черен Петър” (1964), “Любовта на русокосата” (1965) и “Балът на пожарникарите” (1967). А от американските му филми достатъчни като пример са двата, отличени с “Оскар” за режисура: “Полет над кукувиче гнездо” (1975) и “Амадеус” (1984). Но редом с тях са още “Коса” (1979), “Рагтайм” (1981), “Народът срещу Лари Флинт” (1996), “Човек на луната” (1999) и други.

Филмът разказва и за любопитни моменти от личния живот на Милош Форман: как, например, става баща на две двойки близначки от двете съпруги, за които е женен – първо в Чехословакия, после в САЩ.

При окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор през август 1968 г. той е във Франция и решава да остане там. Тогава знаменитият режисьор Франсоа Трюфо и други френски колеги отиват в Прага и успяват да изведат жена му и децата. Важно е, че покрай тези любопитни подробности, филмът успява да изгради не само портрет на един талантлив режисьор, но и нещо много повече – да надникне в невидимата лаборатория на таланта като всекидневно трансформиране на личната творческа енергия в потребни за зрителите и обществото великолепни филми. А това вече е друго равнище на документалния портрет с безспорна обществена стойност.

Тази година, пет десетилетия след полета на космическия кораб “Аполо 11” и кацането на спускаемия модул върху лунната повърхност, НАСА за първи път разсекретява уникални кинокадри от това епохално събитие. Филмовият архив се оказва с изненадващо добро качество и режисьорът Тод Дъглас Милър го включва в изключително интересния документален филм “Аполо 11” (САЩ, 2019, 93 мин.). Впрочем, кадрите от космическия полигон “Кейп Канаверал” са на 70-милиметрова лента, която се използва рядко и то при извънредни поводи. И сега зрителите могат да чуят от устата на астронавта Нийл Армстронг – първият земен жител, стъпил на Луната, знаменитите думи: “Малка крачка за човека и огромен скок за човечеството”. Деветдневната лунна експедиция от юли 1969 година днес се възприема от по-младите зрители едва ли не като обикновен епизод от някоя поредна космическа филмова сага. Но прякото общуване с достоверния документален материал от преди 50 години вълнува с достоверността на това епохално събитие. Тъкмо в подобни случаи фразата, че “документалните кадри никога не остаряват, защото с годините придобиват безценна стойност както старото злато от археологическите находки” се потвърждава пред очите ни.

Ето затова доброто документално кино трябва да се гледа без насита, тъй като обогатява зрителя и му дава усещането за присъствие в безкрайните анали на вечното време!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.