Възрастта за него не е пречка, точно обратно - тя е на негова страна

Той е решителен, твърд, настъпателен, но не и прибързан за крайни решения

Стрелбата по Доналд Тръмп не изненада мнозинството наблюдатели и изследователи на американската политика и нрави.

В известен смисъл може да се допусне, че беше очаквано поне лично за мен, работил на североамериканския континент. След като словесната агресия за моралното му дискредитиране и съмнителни законови обвинения не сработиха. С ожесточаване на динамиката на противоборството и нажежаване на атмосферата до краен предел, оставаше искрата да си свърши работата.

Това не е първичен случай в американската политическа история, затова по-сериозно внимание заслужава анализът на причините защо се стигна дотук и каква политика се очаква да водят САЩ след изборите тази есен.

Фаталният опит за подкопаване на американската демокрация чрез физическото отстраняване на политическия опонент е нагледно изображение на дълбокото разделение в американското общество. Стигнало дотам морално да възприема за нормално официалният претендент за властта да бъде елиминиран насилствено!

Разломите в американското общество от години трупат енергия и се изострят по много линии на обществената тъкан, но на първо място те са социални и морални.

Консервативното, разумното срещу крайно либералното, преливащо се в крайно ляво на демократите и международно консервативната, национална идея на републиканците срещу глобалното на демократите. Същият идеологически процес протича и в европейските общества- консервативното, националното, суверенното срещу либералното, което е завладяло ЕС. Последните европейски избори потвърдиха това идеологическо противоборство, набиращо сила в новата геополитическа среда.

Ако Тръмп бъде избран за президент, той би бил най-подходящия, което съдбовното историческо време на САЩ изтласква и налага на върха на властта. Точния човек в точното време, който трябва да свърши точно определена работа за САЩ!
Очаква се, той да бъде силният президент на САЩ, не само поради по-проникновеното разбиране на разположения на силите на световната сцена и последиците за САЩ, но и заради силните си лични качества. При него не възрастта ще бъде пречка да изпълнява функциите си, точно обратно тя е на негова страна, защото е запазил свежестта и пъргавината на ума си и най-важното умее да води преговори, нещо което е половината от всеки успешен бизнес.

Той разполага с изключителен опит в бизнеса и политиката - практичен, рационален, гъвкав и познава изкуството да използва тезата и антитезата в преговорите. Той умее да прави сделки, това което е правил досега и в бизнеса и в политиката.

Нека си припомним за тези, които не следят отблизо американската външна политика, с каква решителност и бързина не особено болезнено реши въпроса с делението на Йерусалим и преместването на американското посолство. Като бизнес подходът му на разпределение на финансовата тежест за общата военна способност на НАТО и други протектционистични мерки в икономическите и търговски отношения с Китай и ЕС, в защита на американската икономика. В този смисъл той е нестандартен, предприемчив и може да се очаква непредсказуем. Решителен, твърд, настъпателен, но в никакъв случай прибързан във вземане на крайни решения. Лични качества, които се харесват на американците.

Тръмп е типичен представител продукт на американската бизнес-култура, как от всичко може да се прави сделка и пари. Той знае от собствен изстрадан опит, че сделка и в бизнеса, и в политиката, и в дипломацията има, когато взаимните интереси и на двете страни се срещнат и договарят на взаимни отстъпки. Няма основание да се очаква да се отклони от този си подход и в международните отношения.

Посочените вътрешнополитически и идеологически разделения в американското общество предопределят и външно политическите проекции на страната. В този смисъл все по-остро стои въпросът:Каква политика трябва да води САЩ днес в новият свят на предизвикателства към нейното величие и хегемония?

След опустошителната политика, която либерализма и глобализма нанесоха на американската икономика и обществени отношения, републиканците като носител на консервативната идея, на националното и традиционно развитие видимо и вербално в по-голяма дълбочина разбират настъпващите промени в света. Очаква се да заложат на друг тип политика - на национално възстановяване чрез реиндустриализация за развитие на националния производствен капацитет на САЩ. Политика, която ще спомогне за решаване на политическите и социални проблеми. Tръмп е изразител на това течение в американското общество в настоящата геополитическа среда, в която се намира САЩ.

Той смята, че съперничеството с Китай трябва да се пренесе на терена на икономическата конкуренция. По оценка на редица икономисти закъсняла политика, поради факта, че не Китай е вече икономически и финансов зависим от САЩ, а точно обратното , което прави задачата трудно изпълнима. И изисква дълго време, с което САЩ не разполагат. Поради тази причина в Републиканската партия се борят две течения по отношение на избори на подходите за справяне с китайската заплаха. Да се заложи на глобална политика за военно конфронтационно надмощие в Азия, или на политиката на реиндустриализация, или на комбинация от двете.

В този смисъл трябва да се очаква Тръмп да използва в комбинация политики по двете писти с цел забавяне развитието на Китай и да спечели време за възстановителната икономическа политика. Фокусирайки се в надпреварата с Китай, тежестта на войната в Украйна постепенно ще бъде прехвърлена върху европейските плещи с нагнетяваща ангажираност на Китай с подклаждане на конфликта около Тайван. Със сигурност Тръмп ще продължи с политиката на икономическото възстановяване, характерна от първия му мандат - подпомагане на националния капитал и стимулиране икономически на транснационалния американски капитал, да се влее в американската икономика и се възроди старият индустриален дух на Америка.

Изброеното дотук не трябва да остава съмнение, че Тръмп във външната политика ще изостави базисният патент в американската политика. Да използва досегашните, макар и изтъркани блокови инструменти за гарантиране на американската сигурност и хегемония.

Така че, движейки се в коловоза на дълбоката държава спрямо действащите бъдещи съюзници, Тръмп ще прилага, както отбелязах, бизнес подхода си да се зачитат икономическите интереси на САЩ за повишаване на общата сигурност на Запада. И всякакви опити да се отклони, дълбоката държава няма да му позволи.

Не случайно в американската партийна система целенасочено политическият плурализъм е ограничен само до две партии, за да се рационализира и контролира опасността да не се избере точният човек, който със сигурност ще отстоява интересите на националния и транснационален капитал, гарантиращ финансовото господство над света.

Досега беше така! Но вече статуквото е поставено под въпрос, тъй като световното развитие, което самият Запад стимулира и разви, се превърна в заплаха за самата дълбока държава. Дедоларизацията на световната икономика е процес, които набира скорост сред глобалното мнозинство от страни и е удар право в сърцето на дълбоката държава, прекъсвайки финансовите инструменти за дългова колонизация на страните, които търсят собствен, суверенен път за национално развитие.

Свидетели сме на исторически цивилизационен разлом, в които се тресе света и цената, която трябва да плати ще бъде оцветена в червено! Затова целта на американската демокрация е винаги да се убеди публиката да гласува за точния човек.
И както историята показва и опита с покушението над Д. Тръмп го потвърди в американската политика няма морални задръжки да се действа по каубойски за отстраняване  на някой от рисковите претенденти за  властта. Но най-тъжното е, че неморалното американско общество го възприема за морално, като част от политическата борба!

Умишлено не поставям по-детайлен фокус върху политиката на демократите, защото не предлагат нещо ново. По-интересно и различно от това, в което е потопен днешния свят - на войни и конфликти, поддържане на глобализма, увеличаване на военния потенциал на НАТО на Източния фланг, укрепване и на другите съюзи в Азия, продължаване на двете войни в Украйна, Израел и други потенциални огнища, без изгледи за пренасяне на мира в полето на дипломацията.

Докато Тръмп отлично съзнава, че на САЩ е необходим по-спокоен свят и спокойни времена, за да може САЩ да събере разпилените си сили и възстанови националното си производство, за да се бори на няколко фронта. И със сигурност ще положи усилия и умението си да води преговори за прекратяване на двете воини и потушаване на други потенциални горещи точки в света, с изключение на китайския спор около Тайван.

В противен случай САЩ и Западът, като цяло ще продължат да настройват формиращото се глобално мнозинство срещу себе си и ще се само изолират икономически и финансово, затворени в западната си орбита с непредсказуеми социални последици.