Изпуснахме Кипър, но не и първото място, драмата ще е до последно

На 17 ноември 2018 да почерпят

Малък гайдар разплака всички във „Фермата“

Вижте от птичи поглед опустошението след пожарите в Калифорния (ВИДЕО)

Искрен Веселинов, „Обединени патриоти“: Валери Симеонов разговаря с Каракачанов преди да реши за оставката

23 лица с трайни увреждания започнаха работа в община Смолян

Започва Рали спринт Сливен

Ограничават движението по Панаирния мост в Пловдив тази събота

Ето кои са окончателните състави на България и Кипър

САЩ намаляват бойците си в Африка За да се фокусират над заплахите от Русия и Китай

Ралица Паскалева предаде псевдо продуцент на ФБР Измамникът искал да я прави порно актриса

Вино без градус е новата мода Наши производители вече правят експерименти за производството му

Протестиращите майки за оставката на Валери Симеонов: Ще чакаме решението на Народното събрание

Министерски съвет потвърди: Оставката на Валери Симеонов е лично негово решение

Насрочиха процес за бунга-бунга партитата Силвио Берлускони отново на мушката на съдебната власт

Доц. Александър Корнезов, съдия в Общия съд на Европейския съюз, пред „Труд“: Имаме вече “право на забрава” в интернет

 Доц. Корнезов, защо в речта, която произнесохте като получихте наградата „Юрист на годината 2016“в конкурса на „Правен свят“,  говорихте за бъдещето на Европейския съюз, а не за бъдещето на съдебната реформа у нас, както мнозина очакваха?

– Защото Европейският съюз (ЕС) и въобще идеята за обединена Европа са изправени пред най-голямото си изпитание от създаването им до днес. През последните години ЕС е в постоянна криза – първо беше дълговата криза, която  още не е съвсем отминала, после почна мигрантската криза, дойде Брекзит, а напоследък се засилва все повече натискът върху ЕС и от Изток, и от Запад. Редица фактори желаят разпадането на Евросъюза. Тази година предстоят избори в три от неговите основателки – Германия, Франция и Нидерландия, където някои от водещите партии и кандидати открито зоват за разпадането му. В подобни времена на криза е необходимо да се върнем към най-важния въпрос: каква е всъщност идеята за обединена Европа? Днес всякакви политици, експерти и анализатори се упражняват да критикуват ЕС за какво ли не. Но пропускат най-важното. Че европейската идея не се свежда до фондове, плащания, директиви и пр. Тя е идеал – идеалът да живеем заедно в обединена и мирна Европа, в която всички народи са равни помежду си и която е изградена на общи ценности, които всички ние споделяме – равенство, защита на човешките права, върховенство на правото, солидарност. Именно този европейски идеал е поставен на карта. Защото икономическите кризи идват и си отиват. Но идеалите остават.

– И комунизмът беше светъл идеал. Но от него се отказаха най-напред тия, които са го изповядвали. Хората създават идеалите и пак те ги развалят.    

– Ето това е истинският дебат за Европа. В каква Европа искаме да живеем ние и децата ни – разделена, с граници и стени, със съперничество между европейските народи, в която всеки се спасява поединично? Европейската история е изтъкана от войни и вражди между европейските народи. И ние на Балканите знаем това по-добре от всеки друг. Именно идеята за обединена Европа донесе мир, в който живеят вече три поколения европейци. Нека не се заблуждаваме.Крахът на обединена Европа би събудил стари съперничества и вражди. Мирът не е даденост. Той е постижение на идеала за обединена Европа, което трябва да ценим, тъй като  по-голямо постижение от мира едва ли съществува. А пък моралната основа на европейския идеал е солидарността. Именно тя отличава ЕС от другите международни организации. Това е  съюз, в който германският, белгийският и шведският данъкоплатец привеждат на българи, румънци, литовци и т.н. милиарди, с които да напреднем в икономическото си развитие; съюз, в който френската дипломация помага  на българската за решаване на проблем в трета страна, с която Франция поддържа близки отношения. И когато днес самото съществуване на този съюз се поставя под въпрос и то все по-остро, няма тема, която да е по-важна и по-спешна.

– В хода на съдебната реформа у нас магистратите се разделиха на два лагера и то враждуващи, за жалост. Според общата представа единият се свързва с главния прокурор Цацаров, а другия – с новата партия „Да, България“.  Чух коментар, че на церемонията по награждаването ви сте избрал да говорите за Европа, а не за България, за да не проличи на чия страна сте в тая „война“?

– Не. Както казах, бъдещето на Европа е поставено на карта и от това по-важен въпрос  днес няма. А относно това на чия страна съм –  аз съм на страната на всички честни магистрати, които решават делата си в срок и по вътрешно убеждение. Те винаги могат да разчитат на моята подкрепа и на подкрепата на Съда на ЕС.

– Имате ли време от Люксембург да следите съдебната реформа в София? Докъде стигна тя, тръгвайки от жълтите павета, според вас?     

– Не съм убеден, че става въобще дума за „реформа“. На мен по-скоро ми изглежда като козметичен ремонт. Аз лично смятам,  без да претендирам за изчерпателност, безбройните проблеми в съдебната система у нас могат да се обобщят в две групи: персонални (кадрови) и структурни.  В кадрово отношение трябва да си признаем с ръка на сърце, че в съдебната система у нас влязоха много некачествени юристи, с недобра професионална квалификация и нисък морал. Една от първопричините за това е все по-лошото ниво на юридическото образование у нас. Трябва да се вземат спешни мерки за спиране на непрестанното бълване на юристи със съмнителна квалификация. Другият основен кадрови проблем се състои в това, че на ръководни позиции в съдебната система често се излъчват магистрати със спорни качества. И именно те дават облика й. А в тази система има много магистрати с безупречен морал и висок професионализъм, за които аз лично съм готов да заложа репутацията си. Но те, за съжаление, рядко получават кариерно развитие. В това отношение можем да се поучим от добрите практики на Съда на ЕС и на Общия съд на ЕС, които например сами избират своите ръководителите с таен вот. А в структурно отношение  съдебната система има нужда от много сериозен анализ, но затова рядко се говори – за инстанционалността на производствата, за сроковете, за подсъдността, за необходимостта от специализирани съдилища, за извънсъдебното решаване на спорове и пр. Това са все сериозни въпроси, които изискват дългосрочна визия и ангажимент.

– Обикновените българи, неизкушени от правото, не знаят разликата между Съда на ЕС и евросъда в Страсбург, който тук е много популярен. Бихте ли им я обяснили на достъпен език?

– Съдът на ЕС е орган на Европейския съюз, а Европейският съд по правата на човека в Страсбург не е. Материалната компетентност на Съда на ЕС е много по-широка от тази на Съда в Страсбург. Докато последният се произнася единствено по твърдени нарушения на човешките права, гарантирани в Европейската конвенция за защита на основните права и свободи на гражданите ( ЕКЗПЧОС), Съдът на ЕС е компетентен да се произнася в много повече области – околна среда, селско стопанство, данъци, държавни помощи, конкуренция и пр., дори и без да има засягане на основно човешко право. И докато Съдът в Страсбург може да бъде сезиран само след изчерпване на вътрешните способи за защита – т.е. обикновено след приключване на съдебното производство в България на всички инстанции, Съдът в ЕС може да бъде сезиран много по-рано, чрез т.нар. преюдициално запитване, още в хода на първоинстанционното производство у нас. Сезирането с преюдициално запитване на Съда на ЕС може да допринесе за правилното решаване по същество на дадено дело, висящо пред български съд. Такава възможност не съществува, що се отнася до Съда в Страсбург.

– Кой и за какво може да се обръща към съда в Люксембург?

– Граждани и юридически лица могат да сезират пряко Общия съд на ЕС с искове за отмяна на акт на институция или орган на ЕС, който е адресиран до тях или който ги засяга пряко и или лично в зависимост от атакувания акт, както и с искове за ангажиране на договорната и извъндоговорна отговорност на ЕС. Има и случаи, в които намират приложение както Хартата на основните права на ЕС, така и ЕКЗПЧОС. В повечето от тях, това не би трябвало да създава проблем, доколкото обсегът и нивото на предоставената защита често съвпадат и по двата инструмента. Но практиката вече познава случаи, в които обсегът и нивото на защита не съвпадат. Това е един от най-актуалните и сложни правни проблеми в теорията и практиката на правото на ЕС.

– Посочете някои знакови решения на Съда на ЕС, значими за гражданите от различни държави, включително и нашата?   

– Списъкът е много дълъг, но ще Ви дам няколко примера от по-новата практика.

Делото “Schrems“, в което Съдът на ЕС реши, че личните данни на европейските граждани, публикувани във Фейсбук, не могат да се изпращат и складират на сървъри на компанията в САЩ, тъй като САЩ не предоставят защита на личните данни, аналогична на тази в ЕС. Това стана особено видно в контекста на разкритията на Едуард Сноудън, на които Съдът на ЕС изрично се позовава в решението си, и от които пролича, че американските служби системно си осигуряват достъп до тези лични данни, без необходимите гаранции за тяхната защита.

Делото „Google Spain“ – то пък касае житейска хипотеза, която може да засегне всеки от нас. Например публикува се дадена информация за вас в онлайн пространството – в онлайн медия, в социалните мрежи и пр., независимо дали е вярна или не. Търсачката на Гугъл открива с едно кликване тази информация дори след като са минали много години от първоначалното й публикуване. Това би могло да има много негативни последици за засегнатото лице, както в личния му, така и в професионалния му живот. Представете си, че кандидатствате за работа и бъдещият ви работодател открива в Гугъл пикантни подробности относно развода ви преди  15 години примерно. В решението си по това дело Съдът на ЕС за първи път изведе „правото на забрава“, което ни дава право да искаме от Гугъл и други подобни платформи да заличават наши лични данни след определено време, независимо дали са верни или не. Разбира се, това не се отнася за публично известните личности. В резултат на това решение Гугъл вече въведе специална процедура за заличаване по молба на заинтересованото лице.

Делото „Елчинов“  е особено важно за България в две насоки. Първо, защото ясно посочва, че здравната каса не може да откаже да поеме разноските по лечението на осигурено в България лице в друга държава-членка на ЕС, при положение че това лечение не може да се предостави в България в разумен срок и се покрива от клиничните пътеки. И второ, защото Съдът на ЕС изрично постанови, че  второинстанционните съдилища у нас не са обвързани от задължителните указания на върховните съдилища по прилагане на правото при отмяна на решенията им и връщането им за ново разглеждане, ако тези указания противоречат на правото на ЕС.

– Евросъдът в общата представа на българина е този, който ще накара  българските съдии, прокурори и полицаи да му платят за това, което е изпатил от тях. Това е по аналогия с представата, че Евросъюзът е този, който пуска и спира фондовете, т.е. парите.

– Имам чувството, че в България все чакаме и се надяваме някой от някъде да дойде и да ни оправи държавата.Това няма да се случи. Крайно време е да разберем, че трябва сами да запретнем ръкави и да си подредим държавата. ЕС няма собствени органи по места, които да прилагат правото на ЕС. Евросъюзът няма собствени прокурори, следователи или полицаи, които да дойдат в България и да арестуват лошите и корумпираните. Той  разчита на властите във всяка държава членка, които са длъжни да прилагат и правото на Европейския съюз, т.е. те са не само „национални“ власти, но едновременно с това са и органи на ЕС. Поради това, ако българската държава наруши правото на ЕС и от нарушението настъпят вреди, именно българските съдилища са тези, които трябва да се произнесат по исканията за обезщетяването им, а не Съдът на ЕС.

Що се отнася до фондовете, струва ми се, че от години целият дебат в България, свързан с принадлежността ни към ЕС, се изчерпва горе-долу само с това – на колко средства имаме право, колко сме усвоили, колко сме загубили, колко са спрени. Вярно, то е важно в икономика като нашата, която почти изцяло разчита на тези фондове. Но до това ли се свежда членството ни в ЕС?! И още нещо. Тези средства не падат от небето. Те идват пряко от джоба на немския, френския, холандския и пр. данъкоплатец. И когато „усвояваме“ тези фондове с цел лично обогатяване, ние всъщност злоупотребяваме със средствата, които европейските данъкоплатци са ни подарили, за да ни помогнат да развием държавата си. Това е като да откраднеш дарение, събирано години с много труд. Освен това е и морален въпрос. Защото така се подкопава доверието в нашата държава и по-общо в европейската солидарност. Кой данъкоплатец би се съгласил част от данъците му да отидат в джоба на някой чужд „бизнесмен“, който е „усвоил“ съответните средства, „спестявайки“ от качеството на престацията?

– За какво са и колко са делата, които стигат до Съда на ЕС от България?  

– Преюдициалното запитване е един от лостовете за възтържествуване на правото, с който разполага българският съдия. Чрез него той може, стъпвайки на решение на Съда на ЕС, да преодолее всякакъв вид противоречия във вътрешното право, националната съдебна практика, дори евентуален нерегламентиран натиск. Въпреки това делата, които стигат до Съда на ЕС от България, рядко поставят принципни въпроси от значение за развитието на българското и европейското право. Тази действителност е свързана, от една страна, с непознаване и оттам неприлагане или само формалното позоваване на правото на ЕС,  без да се вникне в същността му. От друга страна има нежелание – съзнателно или не – в делата от голям обществен или икономически интерес да се отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕС.

И така – в  Съда на ЕС, където мнозинството дела се образуват по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища, „българските“ дела от 2007 г. до днес са повече от 90. Преобладаващо правните въпроси, които се поставят, са в областта на ДДС, митническия съюз, забраната за дискриминация, пространството за свобода, сигурност и правосъдие. Но има решения и в областта на околната среда, енергетиката, транспорта, търговската политика и гражданството на ЕС.

Все пак има няколко постановени решения по преюдициални запитвания, които са от особено значение за българското правораздаване – например по делата Елчинов и Канон. Съгласно решенията на Съда на ЕС по тези дела, тълкувателно решение , постановление на ВКС или ВАС, или задължителните им указания при отмяна на решение и връщането му за ново разглеждане, не са задължителни за долните инстанции, ако противоречат на правото на ЕС. Чрез тези две решения се създаде безпрецедентна за българското правораздаване възможност първо и второинстанционните съдилища в България да се отклонят от „порочна“ съдебна практика на върховните съдилища чрез отправяне на преюдициално запитване и по този начин да дадат своя принос в развитието на правото. Те също така индиректно повдигат и изключително важния въпрос за тълкувателната дейност на върховните съдилища, свързана с тълкуването на правото на ЕС. Този въпрос остава отворен. Съдът на  ЕС се ограничи с това да приеме, че при противоречие с правото на ЕС съответното тълкувателно решение или постановление не следва да се прилага от българските съдилища. За мен тези решения на Съда на ЕС са много положителни.

– Защо?

– Защото те за първи път дават реална възможност на долните съдебни инстанции у нас да „коригират“ индиректно практиката на колегите си от върховните съдилища.  И защото, в крайна сметка, едно съдебно решение трябва да убеждава с мотивите си, а не просто да се налага инстанционно.

В наказателноправната област доскоро съществуваше виждането, че излагането на фактите по делото с акта по преюдициално запитване щяло да доведе до компрометиране на безпристрастността на съдебния състав и то дълго време възпираше наказателните съдилища да отправят подобни запитвания. Подобно тълкуване на НПК ясно противоречи на правото на ЕС, както е видно от скорошното решение на Съда на ЕС по делото „Огнянов“. Така изкуствено създаденото препятствие пред наказателните съдилища да отправят преюдициално запитване вече е елиминирано и те могат да поемат своята отговорност и задължение да прилагат правото на ЕС. Към момента висящите преюдициални запитвания по наказателни дела, отправени от български съд са три.

– А колко са  делата пред Общия съд на ЕС, заведени от български граждани и фирми?

– Малко са. Причината е, че повечето от актовете на институциите на ЕС, които подлежат на обжалване пред Общия съд на ЕС, са най-общо казано от икономически характер, а икономическата активност в България е твърде незначителна, за да представлява интерес за европейските институции.

Прави впечатление и друго – че в някои области на правото на ЕС почти изцяло липсват преюдициални запитвания от България. Например в областта на обществените поръчки, където е обществена тайна, че европейското право и добри практики системно не се спазват, има само едно преюдициално запитване, което за съжаление бе отхвърлено като недопустимо. Подобна е ситуацията и в областта на конкурентното право, което също е регулирано основно от европейски норми.

– Обществените поръчки в България са най-очебийният пример как с европейското право се злоупотребява – то се заобикаля или даже се използва като оправдание за безобразия. Съдът на ЕС може ли да помогне на законопослушните граждани, ощетявани по този начин от корупцията във властта?

– Само частично. ЕС не разполага със собствени органи, които да борят корупцията в държавите членки. Българската съдебна система е тази, която трябва да стори това. Съдът на ЕС може да й помогне, ако тя самата реши, че има нужда от помощ. Например чрез отправяне на преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. То може да доведе до отмяна на порочни решения в тази област. Преюдициалното запитване е най-мощният инструмент, с който разполага българският съдия. Моят съвет към него е да го ползва компетентно и съвестно, както и да се осланя на духа и целите на закона, а не толкова на неговата буква – особено в областта на обществените поръчки, където законът често се заобикаля. Практиката на Съда на ЕС може да е негов силен съюзник именно в това отношение.

Тук държа да подчертая, че  проблемът със злоупотребите с обществените поръчки у нас далеч надхвърля правните му измерения. Той спъва икономическото развитие на страната и подкопава доверието на другите европейски народи в българските институции.

– Вие сте авторитет в сферата на конкурентното право. Знаете, че у нас картелите, злоупотребите с монополно положение са същинско бедствие, също както нагласените поръчки.  Какво да се прави?

– Комисия за защита на конкуренцията ( КЗК) е държавният орган, чиято основна задача е санкциониране на картелите, злоупотребите с господстващо положение и нарушенията при обществените поръчки.  Подобни закононарушения имат пряко неблагоприятно въздействие върху всички нас като крайни потребители на по – некачествени стоки и услуги, за които обаче плащаме по – високи цени. Липсата на адекватно санкциониране води до намаляване на конкурентноспособността и ефективността на предприятията.

– Комисията за конкуренцията у нас очевидно не върши работа.  Как се постъпва  с картелите в европейски мащаб?

– Европейската комисия (ЕК) не прави компромиси с големите картели и компаниите, злоупотребяващи с господстващото си положение. Красноречиви са санкциите, които тя налага при констатирани нарушения през последните години:  2,93 милиарда евро за картел на производители на камиони; 1,49 милиарда евро за картел на пазара  на финансови инструменти; 1,06 милиарда евро на производителя на процесори Интел за налагане на определени производители на компютри да работят с техните продукти, за сметка на конкурента им на пазара. Друга практика на ЕК за дисциплиниране на предприятията е  механизмът на поемане на задължения от нарушителите –  например в случая VISA компанията се ангажира да постави граница на някои прекомерни междубанкови такси при плащания с кредитни или дебитни карти.

Пресен пример е висящо пред Общия съд на ЕС дело за отмяна на решение на Комисията, с което се разпорежда възстановяване на над 13 милиарда евро държавна помощ, от която се е възползвала Apple в Ирландия. Дали ЕК е права, или не тепърва ще се установява, но факт е, че тя действа безкомпромисно срещу най-големите икономически оператори.

Безспорно е, че е трудно да се докаже съществуването на картел. Но съвсем не е  невъзможно. Стига да има компетентност и воля.

– А какво да се прави при положение, че България не изпълнява решенията на Съда на ЕС? Той констатира, че вятърните паркове на нос Калиакра са построени в противоречие с правото на ЕС, но нищо не последва, май.   

– Слагате пръст в раната. Съдебните решения се изпълняват без да се коментират. Точка.  Самият факт, че българската държава си позволява да не изпълни решение на Съда на ЕС – ако това е вярно – е показателен за отношението й към една от основните европейски ценности, а именно върховенството на правото. Не мога да си представя например, че Германия някога няма да изпълни съдебно решение на Съда на ЕС, колкото и несъгласна да е тя с него. Немислимо!  Това, което може да произтече от неспазване на съдебното решение, е налагането на солени глоби на България, които могат да се начисляват дори за всеки ден за забава до пълното изпълнение на решението. Проблемът е, че всички български данъкоплатци в крайна сметка ще платят глобата!  Ако самата ни държава не изпълнява съдебно решение, за какво въобще говорим?!

– Ако си оправим съдебната система, тя ще оправи всичко останало – тази фраза често се употребява в текущата сега у нас предизборна кампания. Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. И евродокладите не помагат.  С  какво могат да помогнат евросъдиите от вашия ранг?

– Крайно време е да осъзнаем, че ЕС няма да свърши нашата работа. Но ЕС може да ни помогне, стига да не гледаме на него чисто формално, повърхностно. Понякога си мисля, че ако не са евродокладите, съдебната система у нас съвсем ще забрави, че трябва да се реформира. Те все пак ни подсещат, че този въпрос продължава да стои. Но задачата си е наша и ние сами трябва да си я решим. Съдът на ЕС е именно съд, а не политически орган. Той може да помогне за решаването на конкретно дело, но не и за реформирането на съдебната система. Разбира се, понякога моралната подкрепа е по-важна от всеки друг вид подкрепа. И аз съм сигурен, че честните български магистрати, които решават делата си в срок и единствено по свое вътрешно убеждение, ще намерят в своя най-силен морален съюзник в лицето на Съда на ЕС.

Нашият гост  

Александър Корнезов е роден през 1978 г. в Ямбол. Завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура по европейско право в Колежа на Европа. Доктор по право, доцент. Работни места:  адвокат във Van Bael & Bellis, Брюксел (антидъмпингово право, конкурентно право и право на Световната търговска организация) ; реферандер в Съда на Европейския съюз (2007- 2016); съдия в Съда на публичната служба на ЕС ( 13 април –  31 август 2016 г);  съдия в Общия съд на ЕС от 19 септември 2016 г.  Преподавал е в УНСС и СУ, бил е доцент в БАН, както и гост преподавател в Университета в Кеймбридж и в Льовенския католически университет. Автор е на многобройни публикации в областта на правото на ЕС у нас и в чужбина. Учредител и член на УС на Българската асоциация за европейско право; отговорен редактор на „Европейски правен преглед“ – единственото списание за европейско право у нас.  

 

 

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Можем да си поискаме. Ама как ще стане? Сайтовете преписват един от друг. Не става да го заличиш на едно място и да изчезне от всякъде. Това едно. Другото са всичките кешове на DNS-сървърите. Кой кога се обновява е божа работа. Веднъж в интернет, завинаги в интернет! Добре е тези, които са в активна възраст, да не го забравят!

  2. Една щерка пише хвалебствена интервю с едно синче – Александър Любенов, син на бащата, адвокат в Перник. Тези факти Кацамунска крие във визитката на „госта“

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.