Доц. Борис Сакакушев, декан на Машинно-технологичния факултет към Русенския университет „Ангел Кънчев”: Интересът към инженерните специалности нараства

Инженерният труд се е превърнал във високо интелектуална дейност с приложение на съвременните цифрови технологии

Доц.д-р инж. Борис Сакакушев е завършил Технология на машиностроенето и металорежещите машини, специализация Инструменталн.Технолог по НИС – конструиране и производство на машини за хранително-вкусовата промишленост. Бил е началник цех Ковашко пресов – СПАРКИ Русе през 2000-2001г., доктор по технология на машиностроенето – 2003г. Доцент е по метрология и метрологично. Декан е на Машинно-технологичен факултет на Русенския университет.

-Доц.Сакакушев, Машинно-технологичният факултет , който ръководите е един от най-старите факултети в Русенски университет, който е създаден преди над 70 години. Разкажете любопитни факти от историята му.

-Началото на бъдещия Машинно-технологичен факултет се поставя през 1957 г. с основаването на катедра "Технология и обработка на металите", с ръководител д-р Вълчо Мичев, преподаватели и асистенти са инж. Богомил Антонов, инж. Станислав Стаменов, инж. Нако Наков, инж. Яким Якимов и техник Васил Димитров. През 1972 г. катедра "Технология и обработка на металите" се разделя и се основават катедрите "Металознание и технология на металите" и „Технология на машиностроенето и металорежещи машини"

Машинно-технологичния факултет е разкрит с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет (7 август 1974 г.) при което в русенското висше училище са създадени три факултета: Факултет по механизация на селското стопанство, Машинно-технологичен факултет и Факултет по електротехника и електрификация на селското стопанство. Разширява се и номенклатурата от специалности с още 3 - “Автомобилен транспорт, трактори и кари”, “Изчислителна техника”, “Автоматизация на промишлеността”.

В последствие ръководството на ВУЗ-а предлага на базата на съществуващия “Машинно-технологичен факултет да се разкрият два факултета- “Машинно-технологичен факултет” с две специалности: “Технология на машиностроенето и металорежещи машини” и “Технология на металите и металообработващи машини”, и “Транспортен факултет” също със специалности- “Двигатели с вътрешно горене” и “Автомобилен транспорт, автомобили, трактори и кари” .

Изтъкнатите съображения пред Комитета за наука, технически прогрес и висше образование са свързани с неравномерното разпределение на студенти и специалности - в МТФ към времето на написването на докладната записка - 12 ноември 1975 г. - се обучават 55 % от всички студенти на ВИММЕСС, съсредоточени са половината от специалностите на института, обединени са специалисти с различни научни направления - машинно-технологично и проектно-конструкторско направление за автомобили, трактори и кари и пр.

Тази година Русенски университет „Ангел Кънчев” ще празнува своята 75 годишнина. Учебното заведение се утвърди, като национално и международно средище на науката, както в Северна България, така и в трансграничния Дунавски регион. Със свойте филиали във Видин, Силистра и Разград той е най-сериозното научно и образователно средище в Северна България.

-В какви професионални направления се обучават студентите и докторантите при Вас?

-Във Факултета се обучават студенти и докторанти в четири професионални направления – Машинно инженерство, Общо инженерство, Материалознание и технологии и Архитектура, строителство и геодезия. Първите три направления са традиционни за Факултета, а последното - Архитектура, строителство и геодезия със специалност Строително инженерство е новосъздадено направление, което отговаря на нуждите на бизнес средата в града и региона. Всички професионални направления и специалности са акредитирани от НАОА и то с много високи оценки, което е една своеобразна традиция за Русенски университет „Ангел Кънчев”.

-Инженерното образование е приоритетно сега за Министерство на образованието и науката. Има ли интерес към него или той е с променлив характер?

-В последно време, благодарение на мерките, предприети от МОН интереса към инженерното образование бележи известен ръст, но за съжаление недостатъчен. Закостенялата представа за реализацията на бъдещите инженери все още има своята инерция. Въпреки всичко младото поколение е будно и интелигентно и започва да разбира, че съвременните инженерни технологии са коренно различни от представата на техните родители. Цифровизацията и автоматизацията на процесите на проектиране и производство са достигнали западното ниво и западната култура на производство. Инженерния труд се е превърнал във високо интелектуален труд с приложение на съвременните цифрови технологии и най-сериозните достижения на компютърната техника. Смея да твърдя, че Русенския университет е на челно място в Северна България и на едно от челните места у нас при обучението и прилагането на тези технологии. И благодарение на връзките с бизнеса и множеството научни проекти в тази област, това възходящо развитие продължава. Само, че термина „приоритетно” следва да бъде подплатен с конкретни финансови инструменти, каквито на момента на практика липсват. Но това е в прерогативите на МОН.

-В периода на кризисна ситуация каквато е сегашната, учебният процес се води дистанционно. Безспорно този начин на обучение има много предимства, но и съществени недостатъци. Как ще коментирате тези процеси?

-Русенски университет е един от първите, който въведе платформа за дистанционно обучение. В годините тя се развиваше и допълваше постоянно. Съвсем приблизително в момента има качени на платформата около 1800 курса, което на практика е над 80 % от всички курсове. И това са лекции, упражнения, тестове и самостоятелни работи. Системата дава възможност за провеждане на контролни работи и изпити. За съжаление в областа на инженерното образование не е възможно сто процентово дистанционно или виртуално обучение, особенно в нашия Факултет. Има важни дисциплини, който включват практически упражнения, които няма как да се провеждат виртуално или такъв тип провеждане е неудачно от гледна точка на качеството на обучението на бъдещите инженери. Инженерството е занаят, а той се придобива с практика, т.е. както са казали старите хора – занаят се „краде”. Но не бива да забравяме, че Русенският университет като цяло и Машинно-технологичния факултет разполагат с изключително квалифицирани преподаватели, които в момента на тази криза дават всичко от себе си за да продължи и завърши обучението през семестъра с необходимото качество и резултати. И аз съм уверен, че след кризата, Русенският университет ще излезе с натрупан ценен опит в дистанционното и виртуално обучение.

-Как ще се отрази стратегията за развитие на висшето образование на българското образование в базисните структури като факултетите и катедрите? Диференцирането на висшите училища като образователни и такива с изследователски профил е една възможност и голямо изпитание. Как е при Вас?

-Изпитание е и то сериозно. Но Русенски университет е подготвен за него. С решение на Министерски съвет от 22 април 2020 г., бе открит нов научен институт към Русенския университет. Научноизследователският институт за технологии и иновации ще обединява изследователската дейност на четирите инженерни факултета, както и на останалите факултети. В него ще се разработват проекти от национални и международни научни програми, ще се създават нови инструменти, устройства и технологии в областта на техническите науки.

В този институт Машинно-технологичния факултет ще участва с лаборатория с работно наименование – „Лаборатория по цифрови, послойни, енергийно асистирани иновативни технологии”. Предлаганата лаборатория ще представлява съвременна технологична и изследователска база с възможности да осъществява експресни изпълнителски и конструкторски услуги, експертни консултации, моделиране и симулации на инженерни обекти, изследователски и изпитвателни услуги за бизнеса, здравеопазването, социалната сфера, гражданите. Освен това лабораторията трябва да дава възможност на производителите и дистрибуторите на съвременни технологии да демонстрират своите иновации и да запознават с тях професионалната общност и обучаваните в университета инженерни специалисти от различни нива и форми.

Но това така да се каже е само началото. Изследователските университети следва да отговарят и на доста допълнителни критерии, свързани с научната и публикационна дейности, с тяхната „разпознаваемост” в световните бази за научни данни. Предстои сериозна работа от всички колеги от факултетите и катедрите на Университета. Надявам се, че действията ще дадат резултати въпреки, че в инженерните изследвания, дистанционната и виртуална работа, за да се подготви една стойностна публикация, не винаги е удачна, понеже подготовката е свързана с доста практическа и експериментална работа, което в сегашните условия е невъзможно.

-Във вашата практика интердисциплинарните подходи налагат ли се или още сте привърженици на традиционните подходи в образованието и науката?

-В нашата практика интердисциплинарните подходи са се наложили отдавна и то във всички технически области. Всички машини и съоражения за производство отдавна са мехатронни системи и включват в себе си механична част, електронна част, много често оптична част и т.н. И всички тези модули работят в симбиоза. В същата симбиоза работим и ние всички колеги в Русенския университет и в Машинно-технологичния факултет. Този подход е отразен не само в сферата на научните изследвания, но и в процеса на обучение на студентите. Отделните дисциплини са тясно преплетени и следват определени входни и изходни връзки, които са продукт на задълбочен анализ от Учебно-методичните комисии и Експертни съвети по професионални направления. Така, че информацията за някаква привързаност в инженерното образование към традиционните подходи е силно остаряла. Проектите за центрове за върхови технологии в който Русенския университет е партньор, Проекта за дигитализация на образованието в Азия, който се ръководи от Русенския университет и подготвените два интердисциплинарни проекти от Факултета, свързани с коронавируса са само малка част от този интердисциплинарен подход за който говорите. И ние заемаме челно място в него.

-Ще успеете ли да се позиционирате като един от водещите изследователски центрове в страната?

-Смея да твърдя, че в момента сме водещ изследователски център в Северна България. Убеден съм, че с усилията на ръководството и всички колеги ще затвърдим тази позиция и ще я развиваме и в бъдеще, въпреки сегашната неблагоприятна обстановка. Русенски университет, колкото и нескромно да звучи, разполага с грандиозен научен потенциал в разнородни области и научни направления, който при далновидно и правилно използване и разбиране ще го изстреля на едно от челните места в тези класации. И това не само в областта на традиционните за университета инженерни науки, но и в така да се каже „застрашените области и професионални направления”, защото се оказва че по ред обстоятелства има и такива. Но аз съм уверен, че благодарение на далновидноста на колегите няма да допуснем такъв сценарии. Дълбоко вярвам в силите и компетентноста на колегите от ръководството на всички факултети и на Русенски университет.

-Променящата се външна среда ще наложи ли промени за които не сте мислили преди това?

-Това е много интересен въпрос. Външната среда се променя не само заради извънредното положение. Тя се променя благодарение на развитието на технологиите и тук нямам в предвид само технологиите за обучение, в който се оказва, че сме лидери а и технологиите за производство. Както казвам на първата си лекция пред студентите: „Независимо какво произвеждате – легени или самолети, то и двете са продукт на технологична система, съставена от машина, приспособление, инструмент и заготовка и се контролира с измервателна система. Останалото са конкретни подробности”. Това е производството, погледнато от философска гледна точка. Както и да се променя външната среда, то тази философия ще остане валидна до тогава, докато не започнем да „материализираме предмети от нищото”. Според мен този момент е доста далеко, така че да се съсредоточим върху настоящето.

В заключение искам да кажа, на всички кандидатстуденти, че Русенски университет „Ангел Кънчев” е най-доброто място за учене и развитие – професионално и лично в Северна България!

Коментари

Задължително поле