В ЕС беше приет регламент за критичните суровини, а в София се проведе Европейски минен бизнес форум, на който експерти от България и чужбина дискутираха предизвикателствата пред бранша. С въпроси какво наложи приемането на регламента и каква е ролята на минерално-суровинната индустрия за икономиката на страната се обърнахме към изпълнителния директор на Българска минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев.

- Г-н Митев, какви са наличностите от суровини в България и в страните от ЕС?
- В България имаме няколко групи суровини, които са изключително важни и на европейско ниво, и за българската икономика и индустрия. Това са металните полезни изкопаеми, индустриални полезни изкопаеми, както и енергийни изкопаеми. В момента единствените енергийни изкопаеми, които в индустриален порядък добиваме, са въглища, но имаме и определени залежи на газ в различни участъци на страната. Следващата важна група полезни изкопаеми, които са обект на новия регламент на ЕС за критичните суровини, са металните полезни изкопаеми. Те изцяло попадат във фокуса на регламента, както и част от индустриалните полезни изкопаеми. Пример за идентифицирани критични суровини, които имаме на територията на България и от тях има необходимост на ниво Европейски съюз, са каолина, оловото и цинка. От металите, основните в България са медта, златото, среброто. Те не само са критична суровина, но са и стратегически проекти за страната, които трябва да идентифицираме като национална политика и да отправим към Европейския съюз, за да могат да се възползват от бъдещите административни облекчения. Това са стратегическите суровини на България, които заедно с други важни суровини за нашата икономика, като каолина, оловото и цинка, покачват брутния вътрешен продукт на държавата и благосъстоянието на работещите в бранша.

- Как може да бъдат насърчени проучванията за наличие на суровини?
- Проучванията за суровини са процес, който е заспал в България от средата на 80-те години. С изключение на единични частни инициативи в различни региони на страната, като цяло мащабни проучвания няма. Но как те трябва да бъдат обезпечени. Първата възможност е чрез държавни инвестиции, но е ясно, че към днешна дата държавата не може да инвестира. В този случай остава вторият международно утвърден модел - частни инвестиции за проучвания. За да осъществим пълноценни частни проучвания първо трябва да работим с обществото. Държавата да застане като гарант пред обществото, с цел информираност за необходимите ресурси в България. Които да преценим в последствие дали да развиваме или не. След като разработим петгодишни програми за проучвания, както е в регламента за критичните суровини, държавата ще може да ги комуникира с обществото и хората няма да се притесняват, че от едно проучване ще замърсим околната среда. Четем коментари в социални мрежи, че едва ли не с едно геоложко проучване ще замърсим водоносния хоризонт. Един проучвателен сондаж е едва с 10 сантиметра диаметър отгоре. Няма как да нарушим околната среда с 10-сантиметров отвор, с който да проверим какви наличности има.

- Какви стратегически проекти за добив на суровини ще бъдат насърчавани от ЕС, ще има ли подпомагане за тях?
- Към днешна дата Европейската комисия на база приетия регламент за критичните суровини разработва няколко стъпки. До края на лятото трябва да бъдат разработени механизми на ниво Европейски съюз как да бъдат подпомагани в първата си част чисто административно тези стратегически проекти. Заложените цели от 27 месеца за получаване на разрешение за добив на суровини е изключително ускорена процедура и ще има нужда от добър анализ на националните законодателства и процедурни възможности за оптимизация. Като цяло националното ни законодателство е доста добро. Въпросът е да стегнем процедурата, за да постигнем тези резултати, за да можем да насърчаваме чрез бързи процедури стратегическите проекти в списъка на ЕС, както и тези, които ще бъдат идентифицирани за стратегически за националната икономика.

- Какво наложи приемането в ЕС на регламент за критичните суровини?
- Нуждата. Тя се изразява в следните числа, които са категорично ясни. Европа използва 30 процента от суровините, добити в света. Тоест използваме една трета от световния добив на суровини за технологичния прогрес. Но на наша територия се добиват едва 3 процента от световните суровини. Тези 3 процента са недостатъчни за гарантиране на всякакъв вид доставки и конкурентна индустрия. Това е във фокуса на Европейската комисия и доведе до приемане на регламента за критичните суровини. В него е поставена цел до 2030 г. тези 3 процента добив на ресурси на наша територия да достигнат минимум 10 процента. За това ще трябва действително бърза административна процедура, естествено, преди всичко с грижата за околната среда, в която участваме и ние хората.

- Говорим за критични суровини, но какъв е инвестиционният риск, тоест, ако частен инвеститор разработва находище за критични суровини, колко важна е прогнозируемостта на инвестиционния климат в една страна и законодателната рамка?
- Три са инвестиционните рискове като групи. Рисковете започват с наличието на суровини. Защото за всяко едно находище прогнозните суровини, които виждаме като архивна информация, ни дават надеждата, с която започваме да инвестираме в проучване. При проучването много често се оказва, че наличието на суровини или полезни изкопаеми не е в такова количество, което да обезпечи индустриалното им производство. Минималните количества не обезпечават инвестицията. Това е първият риск. Втората група инвестиционни рискове е съгласието на обществото. Трябва всички да сме наясно, че без осъзнаване на необходимостта от мини нашият технологичен прогрес ще бъде застрашен. Всичките придобивки, които имаме, и с които улесняваме начина си на живот, стъпват на суровини. Ако ние като общество не приветстваме инвестиционните процеси, естествено с грижата за природата и хората, ще отблъскваме инвеститори както от България, така и от Европа. Това се случваше в годините назад. Третата група рискове са националните законодателства и административни процедури. С приемането на регламента, надеждите са, че този инвестиционен риск ще бъде обезпечен. Защото в момента, периодът, в който се разработва едно находище от проучването до получаването на лиценз за започване на фактически добив средно варира между 10 и 12 години на ниво Европейски съюз. И ето тук регламентът за критичните суровини регламентира 27 месеца, в които можем да стартираме тези процеси.

- Какви са предизвикателствата пред бизнеса по отношение на екологичния преход?
- Предизвикателствата пред екологичния преход са огромни, особено в Европа. Защото нашите компании и общества са изключително взискателни към екологичния отпечатък, който оставяме. За да намалим екологичния отпечатък, трябва да осигурим и рентабилна електроенергия. Това може да стане чрез използване на електроенергия от възобновяеми източници - слънце, вятър, вода. Но за тези технологии пак са необходими суровини. Ние ежегодно подобряваме своята енергийна ефективност с цел намаляване на емисионния отпечатък като производство.

- Каква е ролята на минерално-суровинната индустрия за икономиката на страната?
- Ролята е изключително важна. Минерално-суровинната индустрия е много отвъд плащаните концесионни възнаграждения. Говорим за над 4 млрд. лв. приходи в тази индустрия, от които близо 3 млрд. лв. се връщат обратно в икономиката на държавата под формата на данъци, заплати, инвестиции, плащания към подизпълнители. Всяка една от компаниите допринася за регионите. Между 40 и 60 процента от приходите в общините, в които работят компаниите от бранша, са осигурени от тези компании.