Въпреки пандемията, дейността на Институт „Конфуций“ към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ не е замряла. Интересът към китайския език у нас непрекъснато нараства и той се очертава като един от предпочитаните езици в специалността „Приложна лингвистика“ с два чужди езика. Това споделя доц. д-р Искра Мандова, преподавател в катедра „Класически и източни езици“ и директор на Институт „Конфуций“ във ВТУ.
Нейните научни интереси са в областта на историята и културата на Китай, по-специално средновековната китайска история – династия Тан. Интересува се от актуални теми за Новия Път на коприната – проектът "Един пояс, един път", както и програмата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и източна Европа – 16+1.
Доц. Мандова усилено се подготвя за участие в международен форум след броени дни в Софийския университет, на който ще изнесе доклад за развитието на Китаистиката във Великотърновския университет. Подготвя статията за изминалите близо 3 десетилетия, откакто се изучава уникалната за времето си специалност като се е наблягало много на превода.
Доц. Мандова споделя, че такова изследване не е правено. Коствало и е много търпение и ровене в нормативни документи и архиви. Изготвила е списък на всички китайски преподаватели, които са чели лекции във ВТУ. Събрала е информация от кои китайски университети са изпращани у нас. Издирила е до един и българските преподаватели дори и тези, които са били на хонорар. Установила е, че през годините учебните планове най-малко три пъти са били преработвани съобразно изискванията. В доклада ще има и данни за броя на обучените студенти и тяхната реализация.
„Заради ограниченията по повод COVID-19 реализирахме значително по-малко събития в сравнение с предходните години. Успяхме да проведем ежегодната ни международна научна конференция „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа“, националният конкурс „България и Китай – древни и уникални цивилизации“, в който с материали участваха над 300 души, интерес предизвикаха седмиците на китайското кино и на китайската култура, множество изложби и др.“, изброява доц. Мандова.
Тя допълва, че е финализиран и българо-китайски проект за изготвяне на програми по китайски език, които вече са одобрени от МОН за нива В, В1. Публикуван е и пълния вариант на програмите на български и китайски език с методически указания за учителите.
С нейно участие е издаден учебник по български език за чужденци.
Дейната директорка на Институт „Конфуций“ организира провеждането на цикъл лекции на известни личности по различни теми, свързани с Китай.
„Основната дейност на нашия институт е да разпространява и популяризира китайската култура, която е хилядолетна, изключително интересна и която вълнува много хора. Ще гостуват десет известни учени китаисти, както и експерти от различни области. Студентите, колкото и добро образование да получават във ВТУ, няма как да се докоснат до толкова широка проблематика, която искам да засегна с тези лекции. Те ще бъдат изнесени от експерти от Софийския университет, БАН, дипломати, специалисти по китайска медицина и т.н. Тези лекции ще са публични, достъпни за по-широката аудитория и ще са онлайн“, сподели доц. Мандова.
Инициативата ще стартира от средата на ноември и ще продължи до края на декември, като ще има минимум по една лекция седмично.
„Предстои да реализираме обучение на учители по китайски език, тъй като Институт „Конфуций“ е и Център за квалификация на преподаватели по китайски език. До момента сме провели успешно две такива обучения и резултатите са много добри. Китайските лектори и доброволци все още не са пристигнали в България заради пандемичната обстановка. Поради тази причина не сме стартирали обучението по китайски по градовете в България. Интересът обаче е изключително голям. Само за в СУ „Патриарх Евтимий“ във Велико Търново за миналата година имахме 11 групи от първи до четвърти клас с близо 200 деца, които изучаваха китайски. Тази година бройката нараства, но все още нямаме учители и освен това е трудно да организираме обучението, когато децата учат онлайн или са присъствено, но дейностите по интереси трябва да се организират онлайн“, коментира доц.Мандова.
Друга инициатива на ръководството на Институт „Конфуций“ във Велико Търново е да извади децата от заседналия начин на живот и стоенето пред компютрите.
„Решихме да предложим безплатни обучения по китайски бойни изкуства. Първите курсове започват в СУ „Вела Благоева“ във Велико Търново, с което си партнираме от няколко години. Ще предложа идеята и на други школа и детски градини. Треньорът ще ходи на място в училищата като ще се ползва наличната база“, обяснява доц. Мандова.
Тя работи във ВТУ от 18 години. През 2004 г. след като завършила започнала работа като хоноруван преподавател и ръководител на Центъра за китайски език и култура.
Интересът и към Китай е от 1995 г., когато била в осми клас в Езиковата паралелка в гимназията в Нова Загора.
„Дойде близък приятел на родителите ми, който беше женен за филипинка и трябваше да говоря на английски с тях и да превеждам. Мъжът, който държеше китайски ресторант в Канада ми каза: „Говориш много добре английски език, но да вземеш да се ориентираш към китайския език, защото тази нация ще завладее света“. Бях запленена от идеята и се запалих по китайския език и култура, въпреки че тогава нямаше много материали, свързани с азиатската страна“, разказва доц. Мандова.
Събирала всичко, свързано с Китай и наскоро в библиотеката си в Нова Загора открила, че е купувала книги дори и по китайска кухня. „През 2000 г. имаше прием по китайски във ВТУ. Специалността е открита през 1993 г. две години след специалност „Китаистика“ в СУ, но в началото е 5-годишна магистърска програма и вторите езици се предлагат на ротационен принцип. Бях доста притеснена дали точно в годината, в която кандидатствам ще има китайски. Подготвях се за прием в СУ, с материали, курсове, ходих и на уроци при известна преподавателка. Съдбата обаче реши трайно да ме свърже с Великотърновския университет, въпреки че бях приета и в двете висши училища“, разказва доц. Мандова.
Тогава във ВТУ нямало местни преподаватели по китайски език и лекторите били от Софийския университет и от Китай. Затова твърдо решила, че след първия семестър ще се премести в СУ, постигнала отличен успех, но получила ценен съвет от гл. ас. София Катърова. Тя ми каза: „Дете, какво си мислиш, че ще научиш повече в СУ от това, което ще научиш във ВТУ? Човек, когато има желание, където и да е, постига мечтите си“. Останах във Велико Търново и не съжалявам“, категорична е доц.Искра Мандова.
„Уважавам безкрайно и проф. д-р Бора Беливанова, също от Софийския университет тогава, за всичко, което ми е дала през годините.
Тя допълва, че през 2004 г., когато отново мислела да се премества в София, проф. Беливанова ми предложи да започна магистратура, както и да преподавам като хоноруван преподавател.
„Записах почти на шега и реално отново останах във Велико Търново, защото попаднах на великолепен екип в Катедра „Класически източни езици и култури“ с ръководител проф. Иванка Дончева и деканът на Факултета проф. Багрелия Борисова“, подчертава доц. Мандова.
Тя не крие гордостта си, че студентите и се реализират много успешно.
„Опитват се да се върнат в Китай, защото до преди пандемията почти нямаше студент, който да е следвал Приложна лингвистика с китайски език и да не е бил на специализация поне за 1 година в Китай. Страната осигурява достатъчно стипендии, а от миналата година посланикът на Китай у нас отпуска и пет стипендии по 1000 лева за студенти от ВТУ. В момента също има възможности за специализации в престижни университети, но са онлайн. Нашите възпитаници лесно си намират работа в Китай, реализират се в големи фирми на световно ниво, в аутсорсинг компании, в международни фирми с офиси в страната, както и в други европейски държави, защото владеят по два чужди езика и то на много високо ниво“, подчертава доц.Мандова.
Самата тя и семейството и са пребивавали дълго време в Китай. През 2015 г. тя и спътникът и в живота проф.Пламен Легкоступ заминали за три месеца на работа в университета в Ухан. Доц. Мандова била завършила първата си монография за Династия Тан.
„Трудно я написах заради липсата на достъп до китайски библиотеки, материали, източници, извори и т.н. Тогава реших, че трябва да остана за по-дълго време в Китай, за да си набавя материали за следващи научни изследвания. Кандидатствахме по проект към централата на Институт „Конфуций“ за специализация на чуждестранни преподаватели- учени за 6 месеца в Пекинския университет за езици и култура. Успях да събера много материали при този престой за втората си книга“, разказва доц.Мандова.
След тази половин година доц.Мандова и проф.Пламен Легкоступ вече били много разпознаваеми в университета като специалисти. Той направил впечатление като художник, който претворява в картините си китайската философия. Това много се харесало на ръководството на университета и го поканили да прави дизайн на материалите на Отдела за развитие на Инситут „Конфуций“ към Пекинския университет за чужди езици.
„Мен пък ме поканиха за съветник в Международния център за обучение и квалификация на преподаватели, за да работя по различни проекти – от изготвянето на учебните планове и програми до обучение на български език на всички китайски доброволци, които ще преподават през следващата учебна година в България. Бях работила в международния семинар по българистика във ВТУ и бях натрупала 7-8-годишен опит като преподавател по български език на чужденци, които не владеят кирилица. Освен това бях и лектор в курсовете за педагози, които се готвят да преподават в Европа“, обяснява доц. Мандова.
Така престоят им се удължил и трябвало да взема решение относно дъщеря си, която тогава била завършила втори клас в България. „Нямаше как да я започне в трети клас заради езиковата бариера и затова я записах в първи клас в базовото училище на Пекинския университет за езици и култура. Тя беше единствената чужденка в класа. Имах големи притеснения за адаптацията на детето заради коренно различните порядки в китайското училище. Наехме детегледачка от средата на юли, за да комуникира само на китайски като изричното ми изискване беше жената да е млада, да владее книжовен китайски език и да не говори на диалект. Идеята ми беше да се ангажира с дъщеря ми само месец и половина. Оказа се изключително мила, детето се влюби в нея и на втората седмица знаеше думи на китайски като например „бръшлян“ от разходките в парка, научи много думи от обиколките в музеи, в метрото...
На 1 септември тръгна на училище. Там е забранено децата да носят телефони в клас, но първоначално скришом слагах телефон в чантата и с изключен звук, за да може да ми се обади ако нещо се случи в училище и тя не може да обясни какъв е проблема. Това правило го нарушихме за кратко, но всички останали спазвахме стриктно. Децата са задължени да ходят с униформа, която е спортен екип с логото на училището-лятна и зимна“, спомня си доц.Мандова.
Тя допълва, че всяка сутрин децата в училище правят физзарядка, но с основни стъпки от традиционните бойни изкуства. Освен това два пъти по време на учебните занятия, учениците си правят самостоятелно точков масаж. Пуска се специален електронен брояч и масажират конкретни точки на главата, скулите, врата за ободряване, за стимулиране на кръвообръщението, за релакс, за активиране на мозъчната дейност.
„Дъщеря ми беше очарована от тези техники.
Освен това коридорите на училището са разчертани по подобие на еднопосочните трасета при пандемия, за да не се смесват потоците. Целта е децата да се движат в правилната посока, да няма гонене, блъскане и хаос. Забранено е бягането в училището освен в часовете по физическо. Децата в училище пият гореща вода, защото това се смята за здравословно“, разкрива доц.Мандова.
На дъщеря и допадала дисциплината в училище. Приобщила се толкова бързо към новата среда, че първият срок изкарала най-високия успех по китайски език като от 100 то чки, получила 99,5 точки. Пет стотни и смъкнали заради чертичка в едни от йероглифите, която била малко по-къса от необходимото. И по математика се справила с текстовите задачи като е трябвало да чете азиатското писмо, за да разбере какво се пита в условието. Паралелно ходела в неделното училище в българското посолство, но там била в 3 и 4-ти клас.
„Често и липсва Китай заради реда, спокойствието, приятелите и. В 20-милионен Пекин аз и детето ми се чувствахме много по-спокойни, отколкото в България. Позволявала съм си да я пускам сама пред блока или до магазина, а във Велико Търново се страхувам, въпреки че вече е в 7 клас. Големите градове в Китай в момента са най-безопасното място. Органите на реда са навсякъде, но не за да пишат актове, а да помагат на хората. Навсякъде има камери за видеонаблюдение. Във всички сфери на живота масово се използват новите технологии. Има непрекъснато проследяване и нищо не му трябва на човек освен един телефон, с който се извършват разплащания, поръчват се услуги, доставка на храна, пътуване...“, споделя доц. Мандова.
Тя продължава да работи с китайски партньори, въпреки пандемията. Непрекъснато я канят на конкурси, на конференции, в комисии като международен експерт за оценяване на чуждестранни студенти за стипендии.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш