82% от богатството в света отива при 1% от населението

Майка с бебе в ръце пропадна в улична шахта в столичен квартал

Агресия в дом за деца с увреждания в Габрово

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 януари 2018

Правят сергиите в Слънчев бряг еднакви

15-километрова опашка на ГКПП „Капитан Андреево“

Броят яхтите на българи в Гърция Удрят схемите за укриване на налози при транзит

Списък с 55 защитени специалности въвежда МОН

Религии против Истанбулската конвенция Светият синод обяви, че договорът поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация

Белгия намали равнището на терористична заплаха в страната

Федерика Могерини заяви, че е извънредно притеснена от турската офанзива в Сирия

Огнеборци потушиха пожар в цех за металообработка в Килифарево

Бомбаджия на банкомати скочи в ледените води на Струма (обзор) Джонката и Свещичката арестувани след 75 дни търсене под дърво и камък

Разкриха пет високотехнологични наркооранжерии в Добричко

Грипна епидемия и в Благоевград Висока заболеваемост в още 6 области

Доц. д-р Михаил Груев, директор на Държавна агенция “Архиви”: Нация без памет е и нация без бъдеще

Архивите са модерна институция, а не пространство на сумрак и прах

-Доц.Груев, Държавният архив отбелязва 65 годишнина. Защо той е изключително важна институция и специалистите в областта трябва да се ползват с особено уважение в обществото?
– Това са институции на паметта, в която се съхранява знанието за миналото на нацията. А нация без памет е и нация без бъдеще. Не го откриваме ние. То е осъзнато от държавите по света. И неслучайно архивите са важна институция в структурата на всяко държавно управление. Държава без архиви няма. И колкото по-добре подредени са те, колкото по-ползваеми и обърнати към обществото са, толкова държавата е по-модерна. Има такава зависимост и тя не може да бъде игнорирана. Архивите са и институция, която традиционно в миналото е обслужвала властта. Тя възниква като част от структурата на държавното управление. Постепенно модерният архив се превръща в демократична институция. Достъп до него добиват не само представители на властта, но и на учени, изследователи, журналисти, всички граждани, които имат интерес към миналото. Демократизирането на архивните системи по света също е доказателство за все по-голямата важност на тези институции в модерното общество на знанието.

– Като споменахте за властта, тя има доста противоречиво отношение към архивите – от една страна се ползва с пълни шепи от информацията, която съдържат, а от друга страна – влага минимум средства тази структура да функционира ефективно.
– Права сте. Като обем информация, която даваме, потребител №1 е държавният апарат – министерства, агенции, съд и прокуратура, всички институции, на които са необходими справки. На второ място са общините. Държавното ръководство подценява значението на тази институция. Вероятно предствата за нея у голяма част от неговите представители е онази, за архиваря с ръкавелите, Душко Добродушков на Елин Пелин, а самите архиви продължават да се мислят като пространство на сумрак и прах, което се обитава от малък брой архивисти и професионални историци. Тази стара представа за архивите битува. Всъщност въобще не е така. Имаме модерна институция, без която държавното управление надали би функционирало. Въпреки това обаче, архивната система да страда от недостатъчно финансиране. И проблемът не е нов. Традиционно е имало недостиг на средства.

– Дори и през социализма?
– Дори и тогава. Макар че тук са работили три-четири пъти повече хора. А сега обемът на дейности е скочил. Дигитализация тогава е нямало. Но и нея поемаме със същия човешки ресурс. Та традиционно тази система е недофинансирана, което през последните години взе да се чувства особено остро. А има нови повели на времето. Дигитализацията е архивистиката на бъдещето и изисква огромен ресурс, който не сме в състояние да отделим. От друга страна се опитваме да се съизмерваме с архивните институции на другите държави в ЕС и установяваме, че стоим на последно място по финансиране, въпреки че вършим почти същите дейности. Разполагаме със сходни общи масиви документи – около сто линейни километра е общият обем на хартията, която се съхранява. А получаваме три пъти по-ниско финансиране от словашкия архив, примерно.

– Съдържат ли секретни документи архивите?
– Има, разбира се, класифицирани документи, но те са много малко. Основният обем класифицирана информация се съхранява в самите институции. Има малък брой документи, постъпили най-вече във военния архив във Велико Търново, на които още не им е свален грифът. Но по закон всички документи, които са в системата на държавните архиви, са публични. И ние се стараем да ги направим още по-публични чрез дигитализацията.

– Имате ли стратегия, която да стимулира хората да предават ценни документи, които да не гният по мазета и тавани?
– Имаме, разбира се. На първо място това е информационна кампания, която се опитваме, включително и чрез медиите, да правим. Стараем се да убедим хората колко е важно да бъдат съхранени тези свидетелства за миналото. Второ – да убедим потенциалните дарители на документи, че при нас те ще са сигурно и надлежно съхранени, много по-добре, отколкото по мазета и килери. И тук отново опираме до пари. Ясно е, че в бъдеще попълването на архивните колекции с нови и ценни документи във все по-голяма степен ще зависи от възможността ни да откупуваме част от тях. Принудени сме по този начин да се конкурираме с антиквари, галеристи и пр. Естествено е част от потенциалните дарители на документи да не изключват и тази алтернатива.

– А има ли опция човек, който не иска да се лиши от свидния дневник на дядо си да речем, да ви го даде, за да го копирате, а оригиналът да си запази?
– По принцип архивите по света работят с оригинални документи. Така е и при нас. По изключение се приемат и копия. Процедурата при такъв случай е чрез нашата система за описване на колекциите в рамките на Националния архивен фонд – НЕРА. Това е централизирана система, която цели да регистрира контингента от институции и лица, притежаващи частни колекции с ценни документи, за да е ясно къде се съхранява оригиналът.

– По този повод, картините, които ще представите на изложбата за годишнината, как се озоваха в архива?
– Оказва се, че неочаквано и за нас самите, в архивите се съхраняват изключително много произведения на изобразителното изкуство. И то уникални – на стари майстори, постъпвали по различно време. Най-вече през личните фондове на художници, понякога на писатели, композитори, общували с художници, които са им подарявали свои картини. Понякога през институционални фондове при закриването на съответните учреждения. И по този начин на порции при нас са дошли много значими произведения, за които никой не подозира. Някои от тях са неизвестни дори и за изкуствоведите. Това ни мотивира да създадем специален сайт (тръгва от понеделник – 10 октомври), базиран на нашата административна страница, на произведения на изобразителното изкуство, които се съхраняват във фондовете на архивите. Сега показваме стари майстори – портретисти като Никола Михайлов, Димитър Гюдженов, Иван Енчев – Видю, Константин Щъркелов, представители на българския модернизъм от междувоенния период като Бистра Винарова, Екатерина Ненова, Сирак Скитник, Васил Стоилов… Част от тези картини бяха съвършено неизвестни на широката публика.

– Досега подобна изложба правена ли е?
– Не. Впрочем две големи колекции се намират при нас, постъпили чрез дарение. На сина на Симеон Радев – покойния Траян Радев, който завеща апартамента си, той няма наследници. Цялото документално и книжовно наследство на баща си, както и художественото наследство на майка си -Бистра Винарова. Така в архивите влезе изключително ценна колекция както на самата Бистра Винарова, но и на световния експресионизъм. Тя е школувана в Германия, била е в тесния кръг на тамошните експресионисти и в колекцията има подарени лично на нея картини от световни имена – Ото Дикс, Конрад Феликсмюлер, Ани Еренфест и пр. Друг дарител е семейството на големия български скулптор Анастас Дудулов. Приживе сестра му дарява апартамента, книжовното и художествено наследство на семейството им. Оказва се, че след смъртта му през 1971 г., неговото ателие и мазето са били затворени цели 45 години и оттам излязоха съкровища, които показваме в изложбата. Това е един от най-даровитите скулптори от междувоенния период, останал слабо известен поради превратностите на времето. И го представяме отново на публиката.

– С кои ваши колеги от други страни имате най-интензивно сътрудничество?
– Ние сме част от Групата на европейските архивисти, която обединява архивните институции на държавите от ЕС. Провеждаме с тях регулярни срещи на всеки шест месеца. Контактите ни с колегите от Европа ни кара да се опитваме да вървим в крак с най-доброто, актуалното в европейската архивно дело. Имаме добро сътрудничество със съседните държави, с които имаме договори за съвместно сътрудничество.

– Преди години имаше брожения покрай отказа на руския архив да ни върне документи, съхранявани в него. Какво стана впоследствие?
– Това е стара история. Тя заглъхна и в това състояние на българо-руските отношения няма изгледи за решаване на въпроса. Не бих обвинявал руската страна, но липсва диалог. Там е като “Параграф 22”. Ние нямаме опис на документите, които са били иззети от нашите държавни институции в периода на съветската окупация. От руска страна искат опис на документите. Ние го нямаме и те казват: “Тогава ще видим какво ние имаме и какво можем да ви предложим.” Това, което на този етап ни се предлага, са финансови документи на Съюзната контролна комисия от Първата световна война, създадена в резултат на Ньойския договор. По каква логика тази документация се е озовала там не е известно и защо е била важна за съветските власт. Но оказва се, че тази документация е там. Но тя не е от ключово значение за българската история, а руската страна иска немалка сума за копирането й.

– А как стоят нещата с турските ви колеги?
– С турската страна имаме договор за сътрудничество, който е изтекъл. Сега сме в процедура по подновяването на договора, но тяхното искане е да стане чрез междуправителствена спогодба, което означава че ще се проточи повече във времето. Но от друга страна за нас е важно, защото не малко документи се съхраняват в турските архиви и ние традиционно имаме интерес към тях. Както и те през последните години проявяват засилен интерес към османо-турските документи у нас.

-А нямате ли порив, подобно на археолозите, да представяте сензационно находките си?
-Какво да ви кажа, при оповестяване на археологическите открития има немалка доза спекула, която се прави от гледна точка на пиара. Все пак считам, че една сериозна институция не се нуждае от евтина реклама, за да привлича внимание. Смятам, че ако ние по два и три пъти обявяваме едни и същи документи или цели документални масиви за „особено ценни“ и „новооткрити“, с това няма да ги направим по-ценни, отколкото те всъщност са. Другият евтин пиар, който често се прави от някои институции, е по повод годишнини например, да представят мулажни копия на ценни документи – на Манифеста за провъзгласяване на Независимостта например, или на Търновската конституция, без обаче въобще да става ясно, че това са копия, чиито оригинали се съхраняват в архивите. Ето от такъв пиар нямаме нужда.

– И извън темата за архивите като историк да ви питам как възприемате кризата с мигрантите, бежанците?
– И аз съм стъписан от мащабите на това явление. Но не мисля, че е чак апокалиптично. Такива циклични миграционни вълни са обичайни. И ние българите сме попадали в тях. Знаете, че в началото на ХХ век и в междувоенния период стотици хиляди българи са се озовали в същата ситуация след Ньойския договор и в този смисъл съчувствам на бежанците. Те не от хубаво са тръгнали да сменят местожителството си и да променят живота си. Въпросът е да се търси баланс между възможностите на държавата да поеме определен брой бежанци и чисто човешките потребности на тези хора.

Нашият гост

Доц. д-р Михаил Груев е преподавател по съвременна българска история и етнология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е ръководител на катедрата по история на България. От 2015 г. е директор на ДА „Архиви“.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Идеята за състоянието на архива сигурно е изчезне и да се забравят изпълненията на сегашната власт на герберастите .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.