Хвърлянето на Наталия Киселова в политиката бе огромна изненада за хората от най-близкия й кръг и за колегите й в университета. Както и за в. “Труд news”, на който Киселова е един от активните автори и благодарение на който се роди и книгата й със статии от вестника “Живата конституция”. Това, което се очакваше да прави Киселова в близките една две-години бе да защити “голям докторат” и да стане професор.
И в БСП бяха изненадани от нейната поява в листите на партията. Тя влезе там като гражданска квота по линия на коалиционните партньори от Обединената левица. От БСП чистосърдечно бяха казали на Киселова, че едва ли ще се пребори да влезе в парламента, но ако събере достатъчно преференции, може и да стане. Тя ги събра. После имаше битка кой да е кандидатът на социалистите за председател на НС. В партията залагаха на друг представител на гражданската квота - Петър Кънев, който е бил предложен на пленум, но Киселова надделя над него.
Опитват се да закърпят Наталия Киселова към една или друга партия, към едно или друго лоби, или към една, или друга сделка между формациите в парламента. Тя самата няма обяснение как след 25 дни леене на омраза, гняв и мръсни игри в парламента накрая 140 от депутатите все пак застанаха зад някого. Повече от тях, без да имат отношение към професионалните качества на кандидата, за когото дават гласа си. Дадоха го заради коалиционен усет и готовност за партньорство. Но със сигурност не сгрешиха. Защото другият претендент - Силви Кирилов, може да е перфектен в професията си, но за шеф на този сбъркан парламент, със сигурност не ставаше.
В 51-ото Народно събрание, в което освен голямата фрагментация има и много неразчистени стари сметки, много натрупано омерзение и обещания за връщанки, на “първия сред равни”, какъвто е председателят на Народното събрание, никак няма да му е лесно.
Киселова има няколко предимства пред повечето от конкурентите си. Първата част от тях се дължат на особеностите на психиката й - тя е спокойна, овладяна, с чувство за хумор и страхотен оптимист. Освен това е и работохолик. Онова, което я отличава от мнозина е, че е изключително принципна и личното не може да надделее или преобърне принципите. Колкото и болезнено да е това. Нея не могат да я “страхуват”. И това е нещото, което изненадва противниците й. Близките й казват, че чувството й за отговорност е патологично. Ако е обещала нещо, ще го свърши, каквато и да е.
Колеги на Киселова твърдят, че болезнено е преживяла и преживява всички експерименти покрай конституцията.
Тя е меломан! А няма съмнение, че музиката лекува травми. Наталия Киселова пътува из Европа, за да гледа концерти, както на любими рок-банди, така и на виртуози в класиката.
Втората и по-важна част са професионалните й качества- тя е доцент по конституционно право. Тук веднага трябва да се открие една съществена подробност за негативното отношение на ИТН към Киселова - именно тя уличи в плагиатство от неин труд представяния от ИТН за бъдещ премиер Петър Илиев. Очаквано, след това последва ответен удар. Но въпреки напъните на ИТН едва ли някой от професионалните среди или непредубеден експерт по конституционни въпроси бе могъл да подложи на съмнение познанията на Киселова в конституционната сфера.
Киселова е завършила право в СУ “Св. Климент Охридски” през 2002 г., със специализации по “Правораздаване” и “Публична администрация”. В периода 2003-2005 г. е редовен докторант по Конституционно право в катедра “Конституционноправни науки”. През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема “Парламентарен контрол”. От 2005 г. е преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2006 г. - по Конституционно право на Република България в Академията на МВР. В периода 2011-2012 г. е научен секретар на Юридическия факултет на Софийския университет.
Специализирала е в Университета Кеймбридж (2015) и Московския държавен университет “Ломоносов” (2014).
Наред с преподавателската си дейност работи последователно като експерт към Постоянната комисия по въпросите на държавната администрация в LX Народно събрание (2006-2009 г.), държавен експерт в дирекция “Съвет по законодателство” в Министерство на правосъдието (2010-2012 г.), съветник по правни въпроси на президента на Републиката (2012-2016 г.) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016-2017 г.).
Умерен и диалогичен човек
Познавам Наталия от края на 1990-те години в различните качества, през които е преминала - от член на ръководството на младежкото БСП, през експерт в парламента, до университетски преподавател. И на това основание свидетелствам, че е умерен и диалогичен човек. Пожелавам й да защитава парламентаризма от опитите България да бъде тласкана към путинизация чрез концентрация на еднолична власт у президента.
Доц. д-р Борислав Цеков
Тя е уважаван от студентите преподавател
Познавам Наталия Киселова още от студент. Още тогава тя се отличаваше като трудолюбив човек с подчертан интерес към публичното право. В последствие беше докторант в катедрата по конституционно право, където разработи една класическа за парламентаризма тема - “Парламентарен контрол”, която защити и получи научна степен доктор. Тя е сред уважаваните от студентите преподавател. Киселова е един от изследователите в сферата на конституционното право. Насочва своето внимание към практическите проблеми.
Пламен Киров, професор по конституционно право
Важното е НС да има достоен председател
Важното е Народното събрание да има достоен председател, който да олицетворява нуждата от обществен консенсус. Наталия Киселова е гражданска кандидатура и не членува в никоя от партиите от коалицията “БСП - Обединена левица”. Тя мобилизира много широк граждански вот и може да зададе модел на поведение, който да стъпи на по-широка основа. Киселова е консенсусен, диалогичен, с висока обществена подкрепа народен представител.
Атанас Зафиров, временен председател на БСП
Откъс от статията за в. “Труд news” на Наталия Киселова, публикувана на 22.11.2024 г.
Изнервянето на определени среди показва само една цел - колкото се може по-бързо да се отиде на избори. С риск и президентът да бъде вкаран в приключение като започне консултации преди оповестяването на парламентарните групи. Причините за бързането могат да бъдат сведени до две. Първата е да не се промени нищо в изборното законодателство. Втората причина е да не се реши случайно президентът да се яви със своя формация (движение/политическа партия) на предстоящи избори. Гласовете, които чуваме, са плод на импровизации, но само на пръв поглед. Добре обмислени, но в противоречие с Конституцията.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш