- Доц. Златева, от години чрез оглавяваната от вас фондация "Суицидопревенция" правите мониторинг на опитите за самоубийства във Варна. Намаляват ли, или се увеличават?

През последните две години отчитаме по около 200 опита за самоубийство годишно, докато преди 12-13 г. те бяха двойно повече, главно заради самоотравянията с диазепам и лексотан, които се изписваха свободно. След като държавата наложи контрол над тези препарати, картината се промени, а и в медиите вече не е на мода зрелищното отразяване на самоубийства, което също оказа положителен ефект. Тази година дори се надяваме да отчетем известен, макар и малък спад, тъй като до октомври в клиниката и в Спешна помощ са регистрирани 139 случая, 13 от които за съжаление са приключили фатално.

- Кои са най-честите причини за крайното решение?

- Оказва се, че 38 на сто от посегналите на живота си тази година са го направили заради конфликт със съпруг или съпруга, а всеки пети - заради скандали с родители. Чак след това се нареждат пациентите с психотични прояви, които са спрели да си пият хапчетата, наранените от несподелена любов или разлъка и притиснатите от тежки финансови проблеми.

- Значи не недоимък и липса на перспектива тормози до крайност хората, а битови драми?

Не е точно така, защото картината при успелите да сложат край на живота си е друга. Това са основно пенсионери и безработни. А и причината за т. нар. битови конфликти нерядко е провокирана от финансов проблем.

- Възрастните ли правят повече опити за самоубийство?

- Не. 20 на сто от опиталите да сложат край на живота си тази година са младежи до 29 г. За щастие сред тях няма нито един фатален случай. Хората в активна възраст са двойно по-малко като процент, но е тревожно, че тези на преклонни години непрекъснато се увеличават. Докато при младите крайният акт е по-скоро вик за помощ, при пенсионерите решението най-често е дълго обмисляно и е придружено от психотична депресия. Затова и начините, по които слагат край на живота си, в много случаи са драстични - чрез обесване, куршум и дори чрез самозапалване. Отчитаме и промени по отношение на пола - увеличават се мъжете и момчетата, които се опитват да сложат край на живота си.

- Има ли обяснение на тази тенденция?

Мъжете са по-решителни. Практиката ни показва, че 90 на сто от жените се тровят с лекарства, но само в редки случаи се стига до смърт. А мъжете избират по-сигурни методи. Има и научно обяснение, което е резултат на дългогодишни генетични и социални изследвания в много страни по света, членуващи в създадената от Световната здравна организация Интернационална асоциация за превенция на суицидното поведение. Резултатите показват, че има генетични изменения при 55 на сто от самоубийците, като в повечето случаи това са мъже. При тях са наблюдавани модификации на гена на аминокиселината триптофан, която е ключова за синтеза на серотонин. Засечени са и изменения на моноаминооксидазата, разграждаща норепинефрина в мозъка, които силно увеличават импулсивността на представителите на силния пол.

- Значи ли това, че у всеки може да дреме демон?

Генетичната предразположеност е предпоставка, но само тя не може да доведе човек до самоубийство. Мисълта за него се отключва, ако заедно с генните изменения има тежки травми, преживени в ранното детство. Това може да е сексуално или физическо насилие, загуба на родители, но може да е и само пренебрежително отношение. Тези събития така се вместват в биохимията на генетично предразположения човек, че на по-късна възраст го правят крайно чувствителен към стресови ситуации. Реакциите са различни - от крайна агресия до тотален песимизъм и безнадеждност, но водят все до един и същи резултат. При ефикасна превенция той обаче е предотвратим, и то в 80% от случаите според СЗО. Много държави в света под егидата на СЗО работят по този въпрос от 1960 г. насам, но за жалост България още не е сред тях.

- У нас има Национална програма за превенция на суицидния риск, която засяга периода от 2013 до 2018 г. Не изпълнява ли тя задачите си?

По тази програма се провеждат онлайн курсове за обучение на лични лекари, психолози и други медицински специалисти, а преминалите ги успешно могат да участват и в семинари. Това е полезно, но липсват стройна система и мрежа от организации, които активно и непрекъснато да работят по превенцията на самоубийствата. Без такава мрежа особен ефект не може да има, тъй като проблемът е многофакторен. Спасяването на живота чисто физически не е решение, защото в такъв момент на криза посегналият на себе си човек и близките му имат спешна нужда от протегната ръка, а не от сух съвет след изписването да посетят психиатър или психолог. Във Варна осигуряваме такава помощ от 7 г. чрез фондация "Суицидопревенция". Създадохме я, за да сме в полза на пациентите. Екипът ни е от двама токсиколози, двама психолози, психиатър, а дейността ни се подпомага от общината. Но се оказва, че сме единствената неправителствена организация в страната, която работи системно по темата. На държавно ниво липсва и финансиране, и организация. Затова всеки психиатър или психолог работи на парче.

- На колко души е помогнала фондацията?

На повече от 700. Само тази година сме консултирали 124 пациенти на клиниката или такива, които са ни открили чрез интернет, както и 40 роднини на хора със суицидни прояви. За първи път създадохме и група на оцелелите, в която подкрепа получават 8 души, загубили близък при самоубийство.

- Означава ли това, че хората вече преодоляват предразсъдъците и по-лесно допускат да им се помогне?

- Самоубийствата още са стигма, и то не само у нас. Затова СЗО настоява пред всички правителства да положат усилия да я премахнат. На терен ежедневно се сблъскваме с тези предразсъдъци. Но сме установили, че никога човек, който прави опит за самоубийство, не може да изплува сам. Близките му също не могат да помогнат, защото са ужасени, а самият той е под огромен стрес. Когато обаче още в болницата се намери кой да се погрижи и за душевното му оздравяване, прогнозата е добра. Личният ми опит го доказва. По различни поводи днес срещам пациенти, които в миналото са стигали до крайното решение, но след като сме спасили телата и душите им, отдавна са загърбили моментната криза, отвела ги на крачка от смъртта, и са успели - в личен и обществен план. Такива хора са венецът на усилията ни. За да постигнем ефективна превенция обаче, е нужна и информираност на цялото общество. Стараем се да правим това, като всяка година организираме обучения за различни групи - социални работници, лични лекари, психолози, медии. Ползваме международния опит и се стараем поне в нашата община да постигнем препоръката на СЗО до 2020 г. броят на самоубийствата да се ограничи с 10 на сто.

Нашата гостенка:

Доц. д-р Снежа Златева е завършила медицина във Варна. Има придобити специалности по вътрешни болести и клинична токсикология. От 2007 г. ръководи Клиниката по остри отравяния и токсикоалергии във Военноморска болница-Варна. Автор е на повече от 60 научни публикации и доклади по проблемите на клиничната токсикология, кожните токсични увреждания, както и на експериментални изследвания в областта на зависимостите. Член е на асоциация "Българска клинична токсикология", на научното дружество на токсиколозите "Евротокс", на дружеството "Авиационна морска и космическа медицина" и е основател на сдружение "Живот без алкохол" и фондация "Суицидопревенция".