„Най-добрият вариант е да разгледаме международния опит. Само в две държави от ЕС имаме такъв таван на цените, който е наложен административно от държавата – Унгария и Хърватия. В Унгария той доведе до 45% инфлация при храните, а в Хърватия – малко над 18 процента“.

Така доц. Щерьо Ножаров, икономически съветник на Българска стопанска камара, коментира по Euronews Bulgaria предложението на Министерството на икономиката да се приложи таван на надценката от 10% за 17 основни храни.

„Таван на надценките, а не на цените, е обсъждан в Испания, но е отхвърлен от властите. А примерите с Франция и Словакия са, че правителството се е срещнало с бизнеса и те, доброволно и конструктивно, взаимно са се споразумели да има регулиране на цените. Тоест, няма нищо общо с българския вариант и това, което се предлага“, уточни той.

Единствената прилика на българския вариант е с Унгария и Хърватия, и там опитът е неуспешен. МВФ посъветва Унгария да прекрати този експеримент. Гуверньорът на Националната банка на Унгария също поиска това да бъде прекратено. Това, което се случва като допълнение там е, че е възникнал дефицит, тъй като една част от населението е нискодоходно, и се ориентират към намалените стоки. Там експериментът е бил само със седем стоки. И най-голямата търговска верига е въвела нещо като купони – ограничение на възможността за купуване.
Така че, тук моделът е: таван на цените или надценките, купони и след това не е ясно какво – планова икономика, може би, обобщи икономистът.

„Когато се получи такъв проблем, това винаги означава деформация в конкуренцията. Той не се решава с таван на цените или надценките, а трябва да се търсят причините – бариерите, които ограничават конкуренцията“, съветва експертът.