На 19 август 2019 да почерпят

Земетресение от 5,9 в Западния Тихи океан

Двама каякари оцеляха, след като ледник се разцепи пред очите им в Аляска (ВИДЕО)

Анкара наруши многократно гръцкото въздушно пространство

Арестуваха французин, превозвал тялото на жена си в куфар заедно с двете си деца

Пожарът край Реброво е локализиран Няма опасност за населението в околните села, съобщиха от МВР

Служители на БГ ТОЛ намериха двама бежанци, укрили се в багажника на автобус 

Недостиг на гориво, храни и лекарства Прогнозата се съдържа в таен доклад на британското правителство

Съветник на Доналд Тръмп потвърди интереса към закупуване на Гренландия

Километрично задръстване в района на „Дунав мост“

Друсат се с райски газ в заведенията по морето

Тиам готов за ЦСКА

Жена скочи от 14-ия етаж на блок в Бургас

Топ 10 на най-проспериращите пилоти във „Формула 1“

Остава затворен за движение участакът на магистрала „Струма“ между Дупница и Бобошево 

Древен манастир възкръсва в 3D

Археолозите проф. д-р Хитко Вачев и Илиян Петракиев.

Гробът с останките на висшия духовник от края на XIV век – началото на XV век.
Накити, открити при разкопките на Богородичния манастир от времето на Асеневци в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново. Снимки Веселина Ангелова и личен архив

Уникална 3D възстановка ще “възкреси” сградата на древен Богородичен манастир в местността Френкхисар в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново.

Там продължава проучването на неизвестната допреди 2 г огромна ранновизантийска базилика от времето на Асеневци. Сградата от преди 15 века се оказала с внушителни размери – дълга е 40 м и широка 20 м. Неин откривател е именитият археолог проф. д-р Хитко Вачев.

“Издигането на базиликата се свързва с ранновизантийски град, който е носел името Зикидева и е предходник на Търново. От историческите извори е известно, че в ранните векове след налагането на християнството като официална религия епископският център е бил разположен в древноримския град Никополис ад Иструм. Зачестилите варварски нашествия обаче довели до преместването на епископията в района на днешно Търново и по-точно на хълма Царевец”, обяснява проф. д-р Вачев.

Историкът допълва, че във втората половина на XX век е разкрит епископски комплекс, който се оказва свързан с трайното установяване на епископа в Зикидева. На Царевец са излезли още две ранновизантийски базилики.

“Установяването на базиликата в местността Френкхисар под Балдуиновата кула на средновековната крепост драстично променя представите за мащабите на ранновизантийския град. Освен на хълмовете Царевец и Момина крепост той се е разпростирал и по бреговата ивица на река Янтра на мястото на средновековния квартал Френкхисар”, уточнява проф. д-р Хитко Вачев.

“Архитектурното заснемане на разкритите останки бе направено с най-авангардните технологии. Процедурата бе извършена със специален скенер за 80 000 евро, който е използван и от специалисти в италианската столица Рим”, информира проф. д-р Хитко Вачев.

Археологът обясни, че базиликата е била разрушена при варварските нашествия в края на VI и началото на VII век. В продължение на столетия мястото е било необитаемо, а архитектурните останки са били разграбвани и използвани като източник на строителен материал.

“След възстановяването на Второто българско царство по времето на цар Иван Асен II върху руините на базиликата е била изградена средновековна църква”, казва проф. д-р Вачев.

През последния археологически сезон изследователите се натъкнаха на гробове към прилежащия некропол. Проф. д-р Хитко Вачев и Илиян Петракиев попаднаха на поредната сензационна находка. Археолозите откриха гроб на висш духовник от края на XIV век – началото на XV век под крепостните стени и бойните кули на Царевец.

“Оформлението на горната камера на гроба показват, че в него са положени останките на духовник с висок сан. Вероятно архиерей или митрополит. Свидетелство за това е, че духовникът е бил погребан в полуседнало положение. Навремето, за да заемат такава поза преди вкочаняването, са поставяли знатните духовници върху маса и са подпирали гърбовете им с възглавници. Такива гробове у нас има открити в Преслав, в Кърджали и Мелник. Подобно погребение не е разкривано от десетилетия”, обясни проф. д-р Хитко Вачев.

Именитият историк допълва, че в гроба на тази изключителна личност от времето на столично Търново не е открит никакъв инвентар, нито накити. Проби от разкритата камера са дадени за прецизно изследване в лабораторията на Регионалния исторически музей, което да установи от каква органична тъкан е била дрехата на духовника.
“Така ще можем още по-точно да определим датировката на находката”, поясни проф. д-р Хитко Вачев.

Любопитен факт е, че в някои от гробовете археолозите установили, че скелетите са почти напълно изтлели, а са запазени украшенията от благородни метали. Според учените това са предимно гробове на знатни боляри, чиято храна е била богата на месо. Така високата киселинност в организма е довела до тоталното разграждане на костите. Заради това по съхранените бижута и златотъкан текстил изследователите днес правят реконструкция на одеждите и извличат данни за човека, който е бил положен в гроба.

Още в началото на проучването на древния обект през есента на 2014 г излязоха останките от постройка, която се отнася към периода на Второто българско царство, с фрагменти от стенопис и керамопластична украса. Разположението на оцелелите архитектурни части дадоха основания на проф. д-р Вачев да смята, че е попаднал на трапезарията към Богородичния манастир.

Според директора на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов това е изключително важен археологически обект и едно от най-светите места в болярския град. Проучвателните дейности се извършват на площ от около 7 декара, изследвана е вече 1/20 от терена.

През следващия археологически сезон е предвидено окончателно разкриване на църквата. На базата на заснетия 3D материал ще бъде изготвен проект за реставрация и консервация на уникалната светиня. Амбицията на екипа от проучватели е още в началото на предстоящите разкопки 3D възстановката да бъде поставена на самия обект, да привлича посетители и те да добиват представа за значимостта и високата художествена стойност на старината.
“Разкопките тази година станаха възможни благодарение на отпуснатите 10 000 лв от Министерството на културата, както и на дарените 15 000 лв. от Иван Йотов от Енергийния системен оператор и 5000 лв. от Валери Младенов от фирма “Авер”, на които сме изключително благодарни”, категоричен е проф. д-р Хитко Вачев.

За да бъде продължено проучването и пълното разкриване на старинната базилика, както и използването на съвременни научни технологии, ще са необходими около 40 000 лв.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. 14 и 15 век не са в древността, а в следновековието.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.