Бастнезитът знае за какво мечтаеш Бижутата с него се броят на пръсти

Поледицата прати близо 100 души в „Пирогов“

Интензивен трафик на ГКПП „Капитан Андреево“ и ГКПП „Дунав мост – Русе“

Туск предупреди Макрон за отношението му към Западните Балкани

Македонски автобус се преобърна в Сърбия, 26 души са ранени (СНИМКИ)

Три земетресения на гръцкия остров Крит

Екатерина Захариева: Изказването на Путин за „Турски поток“ и изгоненият български дипломат нямат общо

Опасен астероид може да премине край Земята

Катя Радева от Плевен: Центърът на д-р Емилова е храм за духа и тялото Плодолечението прави всеки мой ден щастлив, споделя жената

Захариева: България успя да наложи темата за Западните Балкани като приоритет на целия ЕС

Сценаристът на „Маскираният певец” Влади Априлов пред „Труд”: При следващ сезон ще крием участниците три пъти повече

Санкциите срещу „Северен поток 2“ са включени в проектобюджета за отбрана на САЩ

АПИ напомня: Проверете валидността на е-винетките си

Президентът организира среща за обсъждане на проблемите при проведените местни избори

Съдът пусна от ареста сина на Миню Стайков

Дръжте елита, братя журналисти Репортерите няма да искат съгласие при разследване на значими хора

Фотографи и оператори могат да снимат обществени личности на публични места

Имената на политици остават в разследванията

Журналистите може да пишат за звезди и политици без да ги питат дали може да използват личните им данни. Това предвиждат промени в Закона за защита на личните данни, които са внесени от Министерски съвет в парламента. По този начин ще се осигури по-голяма свобода на словото в журналистическите разследвания. С лични данни ще може да се работи и за целите на академично, художествено или литературно изразяване.

С промените в текстовете журналистите няма да са задължени да искат съгласие при обработване на личните данни на политици и обществени личности като спортисти, певци и музиканти. Журналистите спокойно ще може да правят разследвания за хора, които влияят върху обществото като депутати, министри, съдии, шефове на държавни агенции и комисии. Фоторепортерите и операторите пък ще може да снимат известните хора без да им искат разрешение, когато те изпълняват своята обществена дейност или се намират на публично място. При своята работа обаче журналистите ще трябва да преценят дали разкриването на личните данни и общественото им оповестяване е от значение за изясняването на въпрос от обществен интерес, както и как разкриването на личните данни ще се отрази на личния живот на известната личност.

Промените в закона дават право на медиите да откажат на човек, който иска името му или други негови лични данни да бъдат заличени от разследването. В закона все пак е направена уговорката, че тези изключения ще важат, когато журналистът е действал законосъобразно и е спазил правото на “неприкосновеност на личния живот”. Първоначално член 25 от закона задължаваше репортерите да определят кога нечии лични данни са в обществен интерес и кога не, което затрудняваше журналистическите разслeдвания.

Въпреки тeзи промени, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) си е дала правомощия в закона да претърсва компютрите, таблетите и диктофоните на журналистите, без да може да ги задължава да разкриват източници на информация на разследването. Според множество експерти в проекта са останали разпоредби, които са в състояние да играят ролята на цензура.
С промените в закона ще бъде регламентиран досегашен спорен текст, който се отнася за защитата на професионалната тайна. С новите текстове ще се даде възможност на администратор на лични данни да откаже да даде достъп до тях, ако “информацията е защитена като тайна”.
Промените в закона са публикувани точно два месеца след влизането в сила на Общия европейски регламент за защита на личните данни през май тази година.

Текстовете обаче няма да може да бъдат разгледани преди лятната ваканция на депутатите, което ще удължи срока за приемането им. Това съвпада и с искането на множество НПО-та и професионални асоциации, които критикуваха кратките срокове за предлагане на промени. През есента текстовете на закона ще трябва да минат през цели шест парламентарни комисии преди да бъдат гласувани в зала, като се очаква да има още промени по спорни текстове за бизнеса и засегнатите от закона публични регистри.

Новост

Пишат правила за поставяне на камери

Камери ще може да се поставят пред магазини, офиси, частни домове и административни сгради само при спазване на строги правила. Всеки, които иска да обработва лични данни чрез систематично видеонаблюдение на публично достъпни зони ще трябва да приеме специални правила за целта, пише в предложените промени в закона. В правилата трябва да се посочват правните основания и целите за изграждане на системата за видеонаблюдение, средствата за заснемане, срокът на съхранение на записите с информация и изтриването им, както и правото на достъп до тях от страна на наблюдаваните лица. При поставяне на камери обществеността ще трябва да бъде информирана за осъществяваното наблюдение.

Промени

Втори код за публичните регистри

Може да се използва и допълнителна парола

Репортерите спокойно ще може да правят разследвания за хора, които влияят върху обществото като депутати, министри, съдии, шефове на държавни агенции и комисии.
Репортерите спокойно ще може да правят разследвания за хора, които влияят върху обществото като депутати, министри, съдии, шефове на държавни агенции и комисии.

Достъпът до редица онлайн услуги и публични регистри на администрацията става чрез ЕГН. С предложените промени в Закова за защита на личните данни обаче достъпът до тези услуги няма да става само с ЕГН, а ще трябва да се използва и втори идентификатор, като всяка администрация ще реши какъв да е той. Това може да е допълнителен код, парола или факти, които са известни само на потребителя. Вече има електронни системи, които използват втори идентификатор – една от тях е услугата на НАП за проверка на здравно-осигурителен статус. Освен ЕГН, за да провери дали е здравно осигурен, човек трябва да напише и дата на раждане. Има вариант за достъп до онлайн услуги да се предоставя и специално генериран код за целта, но това е все още на ниво идея.

В становище към законопроекта е предложено да влизаме в онлайн регистрите анонимно и да имаме право да бъдем забравени от браузъра. Но законът няма как да забрани да се изискват лични данни от хората, които използват онлайн публична услуга.

Заличават снимки от служебния компютър

Връщат ни документите при кандидатстване за работа

Законът позволява на работодателите да обработват наши данни и след напускане или уволнение, но само за пенсионноосигурителни цели.
Законът позволява на работодателите да обработват наши данни и след напускане или уволнение, но само за пенсионноосигурителни цели.

При кандидатстване за работа компаниите може да изискват нотариално заверени копия на документи, които удостоверяват физическа и психическа годност на кандидата, необходимата квалификационна степен и стаж за заеманата длъжност. Но ако кандидатът не бъде одобрен за работата, тези документи ще трябва да му бъдат връщани в срок от 6 месеца след приключване на процедурата по подбор на кадри, предвиждат промените в Закона за защита на личните данни. Възможно е срокът да бъде удължен, само ако кандидатът е дал съгласие за съхранение на документите за по-дълго време. След изтичането на този срок работодателят трябва да изтрие или унищожи съхраняваните документи с лични данни, освен ако специален закон не предвижда друго.

Законът позволява на работодателите да обработват наши данни и след напускане или уволнение, но само за пенсионноосигурителни цели. Но изрично е указано в закона личната ни кореспонденция или информация на служебните компютри, като например семейни снимки, да ни бъде върната и след това заличена от устройствата.

Междувременно ще отпадне изискването да се назначава длъжностно лице по защита на личните данни при обработване на информация за над 10 хил. души. Членът отпада, заради големи неточности относно срока, през който трябва да са обработвани данните на такъв брой хора.

Мярка

По-ниски санкции за бизнеса

Заради множеството критики, че в първоначалния вариант на закона бяха въведени твърде големи санкции, с предложените промени те ще бъдат намалени. Но вместо в българския закон да бъдат преписани санкциите от европейския регламент, с него само ще се препраща към текстовете на регламента GDPR. Така глобите и имуществените санкции ще се определят съобразно посочените в него критерии и ще се налагат в тяхната левова равностойност.

ЕГН-то е една от най-защитената лична информация в закона. Свободният публичен достъп до информация, съдържаща единен граждански номер, не се допуска, освен ако закон не предвижда това, гласят новите текстове.

Контрол

Проверяваме дали чиновници ползват данните ни

02-11Всеки вече може да провери кои негови лични данни фигурират в публичните регистри и как те се използват от администрациите (общини или други публични структури). Услугата се предоставя чрез Системата за сигурно електронно връчване – www.edelivery.egov.bg
Информацията ни се предоставя срещу Квалифициран електронен подпис (КЕП) или Персонален идентификационен код (ПИК) на Националния осигурителен институт. До момента са се регистрирали близо 10 хиляди граждани, които имат достъп до данни от 50 регистъра, като скоро ще бъдат добавени нови.
По този начин хората могат да следят дали се злоупотребява с данните им от регистрите на администрацията.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.