Земетресение с магнитуд 6,4 по Рихтер покрай Вануату

Борисов открива разширението на газопреносната мрежа на „Балкански поток“

Осем души са загинали при протестите в Чили

Слънчево време с високи температури днес

Дерменджиев фаворит да поеме България

На 21 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 21.10.2019

Заев: Предсрочните парламентарни избори ще се състоят на 12 април 2020 г.

Президентът Радев ще бъде на посещение в Япония за интронизацията на император Нарухито

Интронизацията на император Нарухито (ИНФОГРАФИКА)

Полицейски хеликоптер и няколко патрулки преследваха 4 часа силно агресивна крава в Германия

Подкрепа от Путин за Сирия търси Ердоган Иска армията на Дамаск да се оттегли от границата

Президентът на Чили въведе извънредно положение в още три града

Възможен ли е свят без глупаци? Сборникът „Психология на глупостта” прави аутопсия на глобалната напаст

Нов епос по „Война на световете”

Дънекова още чака наказанието си

Почти три месеца след като бе уличена в употреба на допинг, Силвия Дънекова още чака наказанието си. Тя дори не е получила и резултатите от „Б” пробата.

Тестът на рекордьорката ни на 3000 м с препятствия даде наличието на кръвен допинг в навечерието на игрите в Рио. Състезателните й права бяха временно спрени, а лекоатлетката бе принудена до 3 дни да напусне Олимпийското село.

„Не мога да обжалвам, защото на практика нямам наказание – каза Дънекова. – А от Световната антидопингова агенция ми изпратиха писмо с разяснения как се взема „Б” проба, но не и резултатите от нея. За съжаление станах жертва на донос от българска страна. Имам си своите подозрения и ще търся начини да изчистя името си.”

Докато чака обаче, Силвия трябваше да понесе редица санкции. В Българската федерация по лека атлетика е върнала 7500 лв., защото е била без треньор. А като служител на МВР е получила тримесечно предупреждение.

„Обидно е, че има двойни стандарти – продължи тя. – Защото и Даниела Йорданова, и Ваня Стамболова бяха хванати с допинг, изтърпяха наказанието си, но продължиха да са служители на МО. А за мен всички поискаха наказание. Все пак аз в МВР съм не благодарение на спорта, а благодарение на себе си. Когато завършвах полицейското училище в Пазарджик, бях в жандармерията и гранична полиция, защо тогава някой не се обади и не поиска да ме вземат в Спортната асоциация на МВР, защото ми е било трудно…”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.