Мярката ще допринесе за по-бързо покачване на цените

Ще има натиск върху частния сектор да вдигне възнагражденията

За 10 години увеличението означава 8 млрд. лв. допълнителни разходи

Според сезонно изгладените данни на Евростат за второто тримесечие на 2018 г. брутният вътрешен продукт в България се увеличава на годишна база с 3,4% в реално изражение при 2,1% средно за Европейския съюз. Следователно, макар и бавно догонващото развитие на доходите продължава. Притеснителен обаче е фактът, че страната се нарежда едва на 11 място по този показател сред 13-те страни, които се присъединиха към ЕС от 2004 г. насам. Тази позиция България заема и в класацията за икономическия растеж през 2017 г., където отново се нарежда на 11 място сред посочените икономики. Това означава, че тя изостава от преките си конкуренти в процеса на сближаване към ЕС.

Каква е ситуацията в момента?

През второто тримесечие на 2018 г. сред „новите“ страни в ЕС по отношение на икономическия растеж най-добре се представят Малта (5,7%), Полша (5%) и Унгария (4,6%). На другия полюс са Чешката република (2,4%), Хърватия (2,8%) и България (3,4%). Така във всички разглеждани икономики се реализира растеж, който превишава средния за ЕС (2,1%). Трудно може да се прецени дали текущите стойности са устойчиви, предвид изобилието от ликвидност и исторически ниските лихвени проценти в резултат от паричната политика на най-големите централни банки. По-вероятно е това да е предпоставка за погрешна оценка на рисковете и множество инвестиции, които след време да се окажат непродуктивни.

На този фон текущата тенденция е растежът в ЕС и еврозоната да се забавя. Според сезонно изгладените данни растежът на годишна база е бил 2,8% през третото тримесечие на 2017 г. при 2,1% през второто на 2018 г. В България не може да се говори за ясно изразена тенденция, но темповете на растеж през 2018 г. като цяло са по-ниски, отколкото през предходната година. Освен състоянието на европейските икономики други важни партньори за България като Турция и Русия понастоящем изпитват проблеми, които ограничават възможностите за износ.

Тъй като ЕС е основната дестинация за износ на българските стоки, наличието на растеж там е добра новина и за България. Така през първото полугодие на 2018 г. износът за ЕС нараства с 10,7% и достига 18,1 млрд. лв. Въпреки това спадът на износа за трети страни с 23,9% до 7,5 млрд. лв. води до общ спад на износа с 2,3% до 25,6 млрд. лв. От друга страна вносът се увеличава с 6,6% на годишна база и достига 30,4 млрд. лв. Това означава, че приносът на външния сектор за растежа е отрицателен. С положителен принос са потреблението и инвестициите. Последните обаче не нарастват достатъчно бързо, за да ускорят растежа. Същевременно брутната добавена стойност се увеличава в реално изражение с 3% на годишна база през второто тримесечие на 2018 г. Най-бързо се развиват дейностите операции с недвижими имоти (растеж от 7,2%), финансовият сектор (6%) и строителството (5,9%).

Очакванията за постепенно затягане на паричната политика от страна на Европейската централна банка през 2019 г. и проблемите, свързани с повишаването на митата при търговията със Съединените щати, вероятно ще имат негативен принос за растежа в ЕС през следващата година. Това ще се отрази неблагоприятно върху българската икономика от гледна точка на търговията и притока на чуждестранни инвестиции.

Реакцията на правителството

Една от мерките за стимулиране на икономиката, които вече са обявени официално и ще бъдат включени в бюджет 2019, е повишаването на заплатите в бюджетния сектор с 10%. В този темп на растеж обаче не се включват заплатите на учителите, които ще бъдат повишени с 20%. На пръв поглед това е нещо позитивно – бюджетните служители ще бъдат по-високоплатени и ще бъдат стимулирани да вършат по-добре работата си.

Според министъра на финансите Владислав Горанов увеличаването на заплатите няма да бъде с еднакъв процент за всички, а в зависимост от представянето им. Диференцирането обаче обикновено е недостатъчно. Така дори при недобро представяне ще има увеличаване на заплати вместо те да бъдат запазени при текущото си равнище или дори намалени. По този начин стимулите за добре работещите хора няма да са големи, а неработещите няма да бъдат наказани, а всъщност поощрени.

Чрез тази мярка се цели увеличаване на потреблението и съвкупното търсене, което да ускори икономическия растеж. Само че за да се финансират тези допълнителни разходи, трябва да се увеличат бюджетните приходи. Представители на правителството обявиха, че ресурсът за това е наличен от очаквания излишък в бюджета през настоящата година. На практика обаче се оказва, че това не е съвсем вярно.

Достатъчен ли е излишъкът от 2018 г.?

Цената на тази мярка за частния сектор, който създава стойност и издържа бюджетните служители, никак не е ниска. Повишаването на заплатите означава нарастване на държавните разходи през 2019 г. с минимум 800 млн. лв. То обаче ще важи не само през тази година, но и през всяка следваща. Следователно за 10-годишен период това увеличаване ще означава вече 8 млрд. лв. допълнителни разходи, които да се включат в бюджетите за съответните години.

За да може да си позволи по-дълготрайно (за 10 години) да повиши заплатите в бюджетния сектор, правителството днес трябва да разполага с излишък от 6,5 млрд. лв., които да може да инвестира при годишна възвръщаемост от 4%. При по-реалистична оценка за възвръщаемост от 2% ще са необходими дори допълнителни 7,2 млрд. лв. Очакваното превишение на приходите над разходите в бюджет 2018 г. обаче е далеч по-малко по размер. Например, при излишък от 720 млн. лв. устойчивото (това, за което правителството е „спестило“ пари) повишаване на бюджетните заплати ще бъде с 80 млн. лв. на година. Това означава, че то е достатъчно за повишаване с 1% (а не с 10%) през 2019 г. без по-нататъшна промяна за срок от 10 години, след което те отново трябва да бъдат възстановени при настоящото ниво.

Следователно ресурсът за това увеличение от 10% всъщност не е наличен и ще се разчита на по-високи приходи през следващите години, които да финансират допълнителните разходи. Фактът, че през 2018 г. ще се реализира излишък в бюджета, не е достатъчен сам по себе си да гарантира, че това ще се случи и след това.

Други ефекти

Аргумент в подкрепа на повишаването са очакванията за ускоряване на инфлацията през следващите месеци. Така доходите на бюджетните служители ще бъдат компенсирани и дори ще увеличат покупателната си способност. Самата мярка обаче също ще допринесе за по-бързото покачване на цените. Растежът на заплатите в държавния сектор ще създаде натиск върху частния сектор също да ги повишава, без обаче това да е свързано с по-висока производителност.

Ситуацията на пазара на труда е такава, че като цяло търсенето на труд превишава предлагането, нормата на безработица е относително ниска, а възможностите за навлизане на нови участници с достатъчна квалификация са ограничени. При тези обстоятелства допълнителният натиск за повишаване на заплатите ще доведе до бърз растеж на производствените разходи и намаляване на съвкупното предлагане. Това, което е необходимо на българската икономика обаче, е стимулиране на предлагането и инвестициите, но то няма да бъде резултат от тази мярка.

От друга страна използването на тези пари за заплати означава, че те ще бъдат относително прозрачно изразходени. Алтернативната им употреба – извършването на инвестиции – предполага възлагане на обществени поръчки, които могат да означават неясни процедури, корупция и на практика загуба на част от средствата. Инвестициите обаче, дори когато са държавни и не са с най-висота възможна възвръщаемост, имат ефект върху икономиката не само през годината, в която са направени, но най-вече върху дългосрочния потенциал за растеж.

Възможностите за по-продуктивно използване на средствата са налице. Примерите от последните месеци подсказват само някои насоки за употреба. Спирането на Търговския регистър показва нуждата от инвестиции в хардуер и софтуер, както и необходимостта от по-нататъшно развитие на електронното управление. Друга възможност е парите да се използват за инсталиране на камери за контрол на скоростта, както и за ремонт на пътищата. Също така осветлението в населените места може да се подобри. Тези мерки ще допринесат за повишаване на личната и пътната безопасност. Могат да бъдат посочени примери от всички области на публичните услуги, където използването на съвременни технологии може да допълни и да подобри качеството на дейността на работещите там хора.

Като цяло основният аргумент за повишаването на заплатите в бюджетния сектор изглежда политически. Предстоящите избори през 2019 г. вероятно са насочили вниманието на управляващите към доходите, вместо към инвестиционната активност. Увеличаването на текущи вместо капиталови разходи обаче не е добра политика, особено когато става въпрос за заплатите. В неблагоприятни периоди, когато данъчните приходи спадат, тези разходи трудно могат да бъдат понижени. В резултат от това могат да възникнат бюджетни дефицити, нарастване на задлъжнялостта на държавата и в крайна сметка фискална криза. По тази причина е необходима оценка на въздействието на тази мярка както в краткосрочен, така и в дългосрочен период преди тя да бъде предприета.