В Истанбул забраниха пиеса за диктатор, изпълнявана от критик на Ердоган

Представяме се уникално на “Зелената седмица” в Берлин

Референдум срещу скъпотията в Швейцария

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в събота, 20 януари 2018

100 младежи започват работа в Ружинци по програма за заетост

Десислава Атанасова: Докладът на ДАНС ще бъде разсекретен скоро

Ангела Меркел: Стабилното германско правителство е от решаващо значение за ЕС

Хакери ужилили хазната с над 20 млн. лв. от горива Престъпна група от румънци и македонци манипулирала системите на Агенция “Митници”

За е-управление са изхарчени около 100 млн. евро По данни на Българската стопанска камара в периода 2002-2016 г. са дадени 2 млрд. лв. за информационни ресурси

Микробус падна от мост на източния изход на Велико Търново Возилото се е "приземило" от 5 м височина

Над 41 млн. лв. ще бъдат вложени в ремонт на знакови градски пространства в София

Д-р Нигяр Джафер: „Корупция” е прекалено всеобхватна тема за вот на недоверие

Лиляна Павлова: Отношенията на ЕС и Турция са изключително важни за България

Откриха обновената база на Комплексния онкологичен център в Стара Загора

Красимир Вълчев: Няма да се отменя учебната програма по история за 10-и клас

Държавата ще дава повече пари на университетите в по-слабо развити региони

Илюстрация: Pixabay

МОН ще въведе регионален компонент във финансирането на висшите училища. Целта е да се компенсират специфичните затруднения, които срещат водещите университети извън София заради по-забавеното развитие на регионите. То пък е причина за по-трудната реализация и по-ниските заплати на абсолвентите.

Ангажимент за такава промяна във финансирането на университетите пое министърът на образованието и науката проф. Николай Денков на среща със Съвета на ректорите, съобщиха от Министерство на науката и образованието.

„По този начин, вкарвайки броя на студентите в разумни граници, ще подпомогнем финансово висшите училища да подобрят качеството на обучение. Така ще накараме всички академични ръководства и в страната, и в София, да се фокусират върху това, какво става с техните студенти след завършването“, обясни проф. Денков.

„Целта не е да постигнем 100% реализация на завършилите висше образование, защото това не е възможно. Трябва да постигнем някакви здравословни граници от около 60-70% реализация на завършващите студенти на позиции, изискващи висше образование. За сравнение, в момента този процент е 47“, заяви министърът.

Той открои три големи проблема в сферата на висшето образование през последните години. Единият е свързан с това, че доскоро държавата субсидираше твърде много студенти. Преди две години те достигнаха до 80% от завършващите ученици. Това е една от причините за снижаване на качеството в някои от направленията и във висшите училища, посочи министърът.

Вторият проблем е свързан с дисбаланса – някои професионални направления приеха твърде много студенти. Проф. Денков даде пример с „Икономика“ и „Администрация и управление“. За сметка на това други направления се оказаха с твърде малък брой студенти, например „Математика“, където учат около 100 младежи в цялата страна.

Третият проблем е свързан с ниската субсидия за един студент, която получават някои от направленията. Сред тях е „Педагогика“, която е приоритетно направление. Въпреки това субсидията за един студент там е под 700 лева.

„С промените в приема, които бяха приложени за първи път миналата година, както и с приема през тази година, ние приключваме процеса на преструктуриране“, посочи министърът. По неговите думи тази година достигаме до здравословната граница от около 60 на сто субсидирани студенти спрямо завършващия брой ученици. Това ще позволи да се повиши конкуренцията, а оттам и качеството.

Освободеният финансов ресурс от намаления прием на студентите ще бъде използван, за да се повиши субсидията за един студент в направленията, където тя е най-малка. Тези средства могат да се използват за допълнителни дейности – например учебни фирми, практики, които в момента отсъстват именно поради липса на финансов ресурс. Проф. Денков обясни, че чрез финансирането МОН ще опита да препрати част от кандидат-студентите към направления, в които има дефицит, като свие субсидирания прием в направленията, в които има голям излишък на студенти.

Според министъра промените в приема създават затруднения на някои висши училища тъкмо в направленията, в които завършващите студенти много трудно намират реализация. На някои места делът на завършващите студенти, които работят на позиции, изискващи висше образование, е изключително нисък – 20-30 на сто. Затова МОН предвижда няколко финансови мерки, с които да подпомогне тези училища да се преструктурират и да пренасочат обучението към професионални направления, с които студентите да могат да се реализират много по-успешно. Такива са например направленията, свързани с информационните и комуникационни технологии, с инженерните специалности, с математиката, които са по-трудни за изучаване. „С подходящи финансови стимули студентите биха могли да се пренасочат към тях“, обясни министърът.

В МОН има заделен ресурс, който може да се използва за специфични програми за устойчиво развитие на съответните висши училища. Проф. Денков обясни, че университетите трябва да предвиждат развитие, което се базира на реалния брой студенти, които можем да имаме в момента.

„Не може планът за развитие на един университет да се базира на броя завършващи ученици, който сме имали преди пет години“, заяви министърът. „Всяко висше училище, което има специфични затруднения, може да подготви програма, която да бъде финансирана така, че да се създаде устойчиво развитие на базата на наличните студенти“, заяви министърът.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.