Напрежение в Нови хан заради пясъчна кариера

Обявиха за издирване испанец заради кражби в с. Бутан

Задържаха двама за телефонна измама, представяли се за зам.-министри

Трус от 6,3 по Рихтер разлюля Северозападно Мексико

Предлагат името на Си Цзинпин да бъде вписано в конституцията

Задържаха собственика на автобуса убиец от „Бакаджика”

„Спартан” аварира на Граф Игнатиево

„Газпром” получи разрешение за втората тръба на „Турски поток”

В Истанбул забраниха пиеса за диктатор, изпълнявана от критик на Ердоган

Представяме се уникално на “Зелената седмица” в Берлин

Референдум срещу скъпотията в Швейцария

Българката Ружа мами с мрежа за криптовалута Спецпрокуратурата, ГДБОП и ДАНС включени в разследване на международна група за пране на пари

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в събота, 20 януари 2018

100 младежи започват работа в Ружинци по програма за заетост

Десислава Атанасова: Докладът на ДАНС ще бъде разсекретен скоро

Държавният бюджет през 2017 г. – приказка без край

Проектобюджетът за 2017 година беше приет на първо четене от Народното събрание. Предстои второто и окончателно гласуване на финансовата рамка в пленарната зала.

Основният финансов закон на държавата е съставен на базата на остарели данни за брутния вътрешен продукт и неговите компоненти

Проектът не демонстрира решителност за по-съществени промени, които да стимулират икономическия растеж

 

Държавният бюджет представлява план за приходите и разходите на бюджетните организации през следващата година. Той е видимият израз на политиката на правителството и дава възможност за оценка на неговите цели и приоритети. Проектът за 2017 г. наскоро премина на първо гласуване и предстои да бъде окончателно приет от Народното събрание. Поради това настоящата и следващата ми статия ще бъдат посветени на държавния бюджет за 2017 г.

Макрорамка

Както при всеки друг план, съставянето на държавния бюджет започва с оценка на текущото състояние на икономиката, за да могат след това да се формулират цели на базата на заложената политика и конкретни мерки. В случая обаче тази оценка се базира на остарели данни за брутния вътрешен продукт и неговите компоненти. Например според данните, използвани в бюджета, БВП по текущи цени през 2015 г. е бил 86,4 млрд. лв., докато според актуалните данни на Националния статистически институт този показател през 2015 г. е достигнал 88,6 млрд. лв. Следователно става въпрос за почти 2,2 млрд. лв. разлика.

Друг показател, който би трябвало да бъде коригиран, е номиналният растеж на БВП през 2016 спрямо 2015 г. В бюджет 2017 г. този показател е 2,9%, докато данните на НСИ за първите девет месеца на 2016 г. показват растеж на годишна база почти 3,5%, който вероятно ще се запази за цялата година. Дори прогнозите за номиналните растежи за 2016 и 2017 г. да се приемат за коректни, увеличаването на базовата стойност (за 2015 г.) ще доведе до значително повишаване на очаквания размер на БВП през 2016 и 2017 г.

Така през 2017 г. БВП би трябвало да достигне 94,7 млрд. лв. при заложени в бюджета за 2017 г. 92,4 млрд. лв. Следователно несъответствието между по-реалистичните и заложените в бюджета стойности се увеличава до 2,3 млрд. лв. Освен номиналния размер на БВП по този начин биха се променили и относителните дялове на отделните разходни компоненти, каквито са потреблението, инвестициите, износът и вносът. Но това изглежда не представлява сериозно притеснение за вносителите на проекта.

Защо е важно използването на коректните данни?

1617.inddПри изготвянето на държавния бюджет е необходимо да се оцени къде се намира понастоящем българската икономика спрямо потенциала си за растеж и на базата на това да се предложат мерки, които да изгладят евентуалните отклонения. Промяната в данните означава, че тази оценка се прави на базата на данни не за настоящата, а за паралелна реалност. Следователно получените резултати не биха могли и не трябва да се използват за мотиви към най-важния финансов план, какъвто е държавният бюджет.

Все пак по каква причина се подценява размерът на БВП? Отговорът на този въпрос може да се търси в различни посоки. Една от възможните хипотези е свързана с оценката за събираемостта на данъците. При дадено изпълнение на данъчните приходи по-ниският размер на БВП ще означава по-висока събираемост. По този начин според данните в проекта за бюджет 2017 данъчните приходи през 2015 г. представляват 28,8% от БВП, докато в действителност са 28,1% от БВП. Тоест разликата е 0,7 процентни пункта от БВП, като този размер ще се запази и през 2017 г.

Бюджетно салдо и държавен дълг

През 2017 г. се предвижда разхлабване на бюджетната политика, тъй като е предвиден дефицит от 1,33 млрд. лв. (1,4% от очаквания БВП). Правителството заяви намерението си да постигне балансиран бюджет през 2016 г., което означава, че за първи път след 2008 г. бюджетът няма да е дефицитен, което само по себе си е добра новина. Това обаче изглежда няма да се превърне в тенденция. Причината за очаквания дефицит през 2017 г. е, че темпът на растеж на разходите -10,8% спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. значително превишава този на приходите, който е 6,8%.

Трябва да се отчете фактът, че вероятно съзнателно бюджетните показатели са определени по-консервативно – приходите се подценяват, а разходите се надценяват. Планирането на бюджета не може да бъде съвсем точно и това се потвърждава от данните за 2016 г. При планирани разходи 34,8 млрд. лв. Министерството на финансите предвижда да се изпълнят 33,2 млрд. лв., като разликата от над 1,6 млрд. лв. се дължи най-вече на неосъществените капиталови разходи по линия на европейските фондове. При планирани почти 6,1 млрд. лв. се очаква да се извършат капиталови разходи за 4,3 млрд. лв. (неизпълнение от 1,75 млрд. лв.). От друга страна, макар и в значително по-малък размер, се очаква преизпълнение на приходите с над 170 млн. лв.
През 2017 г. са планирани капиталови разходи в размер 6,2 млрд. лв., които вероятно също няма да бъдат изпълнени, а това може да означава свиване на общите разходи. От друга страна, използването на данни за подценен брутен вътрешен продукт спрямо действителния му размер може да означава, че приходите са подценени. Резултатът би могъл отново да бъде балансиран бюджет, без това да е заложено изрично. Тоест може да се приеме, че в бюджета са заложени традиционните буфери, които да се използват при неблагоприятна промяна в икономическата конюнктура.

Положителната новина е свързана с държавния дълг. През 2017 г. се предвижда емисията на 1,2 млрд. лв. нови задължения. От тях 0,8 млрд. лв. ще се използват за рефинансиране на вътрешен дълг, който ще запази размера си от края на 2016 г. През юли 2017 г. е падежът на еврооблигациите с номинална стойност 950 млн. евро, за чието изплащане вече беше направена емисия през март 2016 г. Така при липса на извънредни обстоятелства размерът на държавния дълг в края на 2017 г. се очаква да се понижи както в абсолютно, така и в относително изражение спрямо БВП.

Рискове

Представените в проекта за бюджет индикатори показват наличието на относително ниски рискове за дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Единият от тези показатели обаче се отнася до необходимостта от трайно подобряване на бюджетната позиция във връзка и със застаряването на населението, което би трябвало да се изрази в намаляване на дефицита с около 1 процентен пункт спрямо БВП.

Краткосрочните рискове са свързани със състоянието на европейските икономики, които са основният търговски партньор на България. Актуалните данни на Евростат за БВП през третото тримесечие на 2016 г. показват, че икономическият растеж в Германия се забавя до 1,5% на годишна база от 3,1% през предходното тримесечие. Подобна е ситуацията във Франция с 1% реален растеж през третото тримесечие, докато развитието в Италия традиционно изостава от средното в ЕС. Ако тези тенденции се запазят през следващата година, това може да забави външното търсене. Така ще се ограничат възможностите на българските фирми за износ, което ще повлияе върху приходите от продажби, печалбите и като цяло върху добавената стойност. Освен това ще бъдат намалени възможностите за чуждестранни инвестиции в страната.

Друг неблагоприятен фактор би могла да бъде продължаващата бежанска вълна. Затягането на граничната политика на Сърбия и липсата на промяна на договореностите с ЕС ще означава, че е възможно по-голям брой бежанци да остават или да бъдат връщани на българска територия. Това ще създаде допълнителни разходи за държавния бюджет.

Очакваните предсрочни избори също представляват източник на несигурност. Влиянието би могло да бъде както негативно, така и позитивно. Те биха могли да се отразят върху очакванията за икономиката, като по този начин въздействат върху частните инвестиции и потребителските разходи. От друга страна, вероятно ще се забави реализирането на някои публични проекти като отдаването на концесия на летище София или въвеждането на система за тол такси за тежкотоварни моторни превозни средства и на електронни винетки.
Като цяло проектът за бюджет 2017 г. изглежда изпълним, но не демонстрира решителност за по-съществени промени, които да стимулират икономическия растеж. Той не се различава съществено от бюджетите за предходни години. На практика липсва реалното прилагане на важни за ефективността елементи като програмното бюджетиране, което би трябвало да постави на конкурентен принцип финансирането на отделните разходи. Все още се отчита единствено резултатът от конкретните мерки върху приходната или разходната част на бюджета, но не и върху икономиката като цяло. Това означава, че правителството не може или не иска да оцени до каква степен фискалната политика допринася или пречи на постигането на конкретни цели за икономическото и социалното развитие на страната.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.