На 22 април 2018 да почерпят

Стоичков повежда „Селтик“ срещу „Ливърпул“

Два литра твърд алкохол и 10 грама кокаин

Полицията арестува фен, заподозрян за раняването на полицайката на мача “Левски”-ЦСКА

НФСБ със закон за футболното хулиганство

Търсят евтино мехлем за брадавици в Турция Бургазлии на лекарствен туризъм

Синът на Валери Симеонов преодолял наркозависимост

Работодатели от Варненско готвят протест заради скъп ток от ТЕЦ Варна

11 българи са спечелили над 1 млн. долара на покер Фахредин Мустафов получи половин милион на турнир в Барселона

Инспекторите на ОЗХО взеха проби в Дума

Слизат от педалите на пешеходна пътека Велосипедистите масово вършат нарушения, някои не са и чували, че има правила

Вижте акцентите от броя на “Труд” в неделя, 22 април 2018

10 000 унгарци протестираха за свобода на медиите

Мегз показа зърна на светско парти

Заев: Никога не сме били толкова близо до решение за името

Д-р Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика, пред „Труд“: Прокуратурата показва, че недосегаеми няма

– Г-н Цеков, прокуратурата прати на съд военния министър Ненчев и повдигна напоследък обвинения както срещу него, така и срещу здравния министър и петима членове на бивши правителства. Според Института за модерна политика обаче 37% от българите очакват, че доказателствата по делата няма да издържат в съда. Вашият коментар?

– Процентът не толкова е висок и е нормално това мнение на част от гражданите. Като цяло борбата с престъпността не върви и един от невралгичните проблеми е в разследването, в събирането на доказателства, които впоследствие не издържат пред съда. Тук би трябвало да се постави акцент не толкова и само върху прокуратурата, колкото върху капацитета на МВР, защото там се върши голяма част от разследващата дейност. Прокуратурата работи очевидно. И няма преднамерен подход към политиците, защото има повдигнати обвинения и срещу хора от високите етажи на съдебната власт, а не само на изпълнителната. Въпросът е да има резултати. Те ще дойдат в съда. В крайна сметка, отговорността е на съда. Надявам се да не се стигне до максимата, нашумяла през годините – едни ги хващат, други ги пускат, а да има нормално правосъдие, неподвластно на интереси – политически и корпоративни.

– И дано активността на прокуратурата да не е предизборна.

– Според мен не е, макар че подобно подозрение е легитимно. Само преди три месеца никой не предполагаше, че ще се стигне до предсрочни парламентарни избори. А повдигането на обвинения и внасянето на обвинителни актове не е дейност от днес за утре, тези разследвания текат с месеци. Трябва да се подходи с повече доверие към прокуратурата. За две десетилетия сме се наслушали на упреци към нея – че се затваря, че има политически чадъри и т.н. Ето, сега работи – повдигат се обвинения и срещу хора от властта, и срещу крупни предприемачи.

– Но доказано невинният г-н Цветан Цветанов, когото съдът оправда по 4 дела предупреждава, че обвиняемият кмет на Пловдив например може да има неговата съдба.

– Аз не казвам, че непременно трябва да има обществен укор към тези обвиняеми. Съдът решава. Но прокуратурата работи и трябва да се поощрява.

– Най-коментирано от всички обвинения за злоупотреби с власт е това, че като министър Дянков е извършил престъпление по поръчка на олигарх и в негова облага, а като министър Трайков е съдействал за това. Обвиняемият бизнесмен Прокопиев обаче коментира, че това не е процес, а политическа честитка.

– Нормално е един обвиняем да търси възможности да облекчи положението си и да докаже истината, в която вярва. В случая аз се надявам, че и в кръга на засегнатите, и в прокуратурата, и в съда ще се подходи по начин, който да покаже, че няма недосегаеми, които смятат, че под медиен и политически чадър могат да бъдат недостижими за правосъдието. Ще следя това дело, то е сложно и интересно както заради твърденията за корупционен елемент, така и заради елемента на борсова търговия в престъплението. И с това дело прокуратурата показва, че няма и не може да има недосегаеми хора в България – ето защо тя трябва да бъде поощрявана. Не може всяко действие на прокурор срещу публична фигура да бъде окачествявано като политическа репресия. Обвинителният акт е отговорно действие, той не бива да се слага винаги в рамките на политиката и политиканстването.

– Тия дни на среща със зам. генералния секретар на Еврокомисията г-жа Параскеви Миху главният прокурор и шефът на ВКС сблъскаха мненията си за мониторинга над нашето правосъдие. Според г-н Цацаров е добре да се мисли за излизане на България от Механизма на сътрудничество и оценка, а според г-н Панов наблюдението отвън трябва да продължи. Как смятате вие?

– Аз също смятам, че е добре да се преустанови мониторингът в сегашния му вид, в който България и Румъния са извадени пред строя като виновни. Добре е да се потърси общоевропейска форма с единен стандарт за наблюдение на съдебната власт в страните членки. За България да се постави и акцент върху наблюдението на съдилищата. Досега фокусът е насочен към Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата, а трябва по-системно и взискателно да се наблюдават и съдилищата. Имаше независима европейска проверка на прокуратурата, защо да няма и на невралгичните звена в системата на съдилищата? Ето Софийски районен съд – най-натовареният, с най-много проблеми, защо да няма и външен поглед, който да спомогне за решенията им? Защо да няма мониторинг на Софийски градски съд – на него са възложени делата, свързани с корупцията по високите етажи на властта – да се види в какво състояние са, има ли капацитет за тях.

– Г-жа Миху съобщи, че предвид предстоящото председателство на България ЕК ще подготви по-рано мониторинговия доклад за 2018 години. Как разчитате това съобщение на фона на слуховете, че за Румъния следващ доклад няма да има – там гният в затвора сума корумпирани министри!

– Като недобър сигнал за България. Но аз като юрист и човек, участващ в обществения живот, съм резервиран към този тип доклади на ЕК. Те понякога се пишат от заинтересовани кръгове тук, в България, опаковат се в брюкселска хартия, представят се от името на еврокомисията и стават средство за вътрешнополитически натиск и разчистване на сметки. А би трябвало да бъдат обективен външен поглед към системата. Надявам се докладът за 2018-а да излезе от политическото русло, в което се намира в последните години.

– Вие заявихте навремето, че зад идеята за разделянето на ВСС на две колегии се крие интересът на олигархичната групировка на Прокопиев. Променихте ли мнението си сега, когато разделението от година вече е факт? И чакаме заради него похвален евродоклад.

– Не съм го променил, защото беше очевидна целта на кръгове около Прокопиев да придобият по-голямо влияние в кадруването на съдебната система. А и практиката показва, че разделянето на ВСС като квинтесенция на съдебната реформа не доведе до такива гигантски положителни резултати, каквито в хиперболизиран вид ни бяха представени. Хората, които смятаха, че ще сложат ръка на кадруването в съдилищата през съдебната квота във ВСС, останаха излъгани, като че ли. Уж се сбъдна желанието им съдии да назначават и санкционират съдии в съдебната камара на ВСС. А виждаме, че когато са наложени санкции като в Софийския районен съд, пак има истерия – пак бил виновен главният прокурор Цацаров, защото съдийската камара на ВСС налага дисциплинарно наказание. Пак има едно вавилонско смешение на понятията и корпоративно-политически интереси, които истеризират по отношение на ВСС и прокуратурата – те са двата обекта на агресия. При това се замитат проблеми, които могат да се решат с национална дискусия за реформата, а не с политическа партизащина.

– Извън вашата гилдия тия крамоли остават неразбрани. Но всички разбираме, че разделянето на ВСС не ускори делата, нито излекува болезненото чувство за несправедливост в правораздаването.

– Именно затова аз си позволих да окачествя реформите на Христо Иванов като проформи, като имитация на реформи. Не изключвам неговото добросъвестно намерение да ги извърши. Но той сбърка пътя. Съдебна реформа се прави с широко съгласие, а не с преследване на групови, корпоративни интереси и удари с юмрук по масата. В крайна сметка реформата се оказа заложник на корпоративно-политически интереси за парцелиране на съдебната власт.

– Това последното го чухме в доклад, изготвен от учени юристи, обединени във форума „Право и справедливост“. Вие сте един от тях. Имате ли доказателства, че сте прави?
– Доказателства се намират чрез анализ на публичната среда. Да се върнем към годините, когото се избираше сегашният състав на ВСС и главен прокурор. Тогава политико-медийни кръгове защитаваха определени кандидатури и водеха ожесточена кампания срещу другите. Например г-н Прокопиев агитираше открито срещу сегашният главен прокурор Цацаров и в полза на други кандидати.

– Всеки има право на мнение за кандидатите, не е ли така?

– Така е. Но е много е тънка границата между общественото застъпничество и корпоративния лобизъм понякога.

– Вие сте убеден, че прехвърлянето на вината за калпавото правосъдие от съда на прокуратурата и обратно бавят реформата, знаем това. Но в спора се ражда истината, не смятате ли?

– Разбира се, че трябва да има спорове и дискусии. Стига тяхната цел да е намиране на решение, а не парцелиране на съдебната власт заради едни или други интереси. Съдебната реформа страда от остър дефицит на чисто професионална дискусия. Форумът „Право и справедливост“ неслучайно постави въпроса за въвличането на юридическата академична общност в дискусиите – при изслушванията в избора на ВСС, на тримата големи в съдебната власт ( главен прокурор, председател на ВКС и ВАС – б.а.), в обсъждането на отчетите й пред Народното събрание. Академичната общност може да привнесе по-неутрален и експертен тон, а той да допринесе за решение на проблемите. Без спорове не може. Но когато те са полититизирани, когато представители на съдебни институции водят медийни войни с взаимни нападки, тогава ерозира авторитетът не само на съдебната власт, а и на държавността.

– Вие самият сте от академичната общност – доктор по конституционно право. Препоръката хора като вас да бъдат въвлечени в дискусиите при избора на нов ВСС не е ли израз на лична амбиция да кадрувате там – същата, за което укорявате един олигарх?

– Не, напразно търсите такива подбуди. Форум „Право и справедливост“ предлага просто да се въведе в парламентарната процедура възможност не само неправителствени организации да задават въпроси на кандидатите за ВСС и да ги изслушват. Това е важно, нека да го има. Но да има и изслушвания с представители на академичната общност, които да допринесат за по-балансирана оценка на професионалните качества на кандидатите. Академичната общност е разнородна и политически, и във възгледите си за съдебната власт, тя не би могла да бъде носител на лобистки интереси, нейният принос би бил експертен.

– Г-жа Миху прояви загриженост за предстоящия избор на нов състав на ВСС от парламентарната квота. В превод от дипломатически език – в Европа смятат, че нещо не е наред у нас с разделението на властите, че правосъдието има политическо задкулисие. Напразно ли се безпокои?

– Има основание за критика към начина, по който се подхожда към избирането на членове на ВСС. Много партийни интереси се намесват. Стъпка напред беше процедурата за публично изслушване на кандидатите. Но тя се осъществи като едно формално слушане и гледане на процедурния часовник. За три минути се дават отговори на въпроси, които изискват много повече, рецитират се предварително написани концепции, а народните представители се разсейват, защото вече партийно са взели своите кадрови решения…Но парламентарната квота във ВСС е важна, тя не може да бъде автоматично отричана – затова, че някой свири фалшиво, не забраняваме музиката. Тази квота е единственият вход на обществения контрол в съдебната власт. Ако затворим кадруването вътре в нея, то по-лесно ще се изроди във формите, които наричаме задкулисие. Народното събрание е най-прозрачната институция в държавата, всичко в него става под светлината на прожекторите. Затова не бива да се профанизира като лоша идеята за парламетарните квоти. Да, в осъществяването й има недостатъци, но те могат да бъдат преодолени чрез повече правила.

– Вие изразявате мнението си решително, еднозначно. Някой може да ви обвини в пристрастност – че симпатизирате на г-н Цацаров и затова не оценявате в пълнота добрите идеи на г-н Христо Иванов и юристите от партия „Да, България“?
– Това е поредната партия. Желая й успех, като начало не коментирам партийните амбиции и програми. Що се отнася до пристрастията ми към една или друга личност в съдебната власт, аз такива нямам. Държа от моя гледна точка здравословна дистанция, тя ми позволява безпристрастен анализ.

 

Нашият гост

Борислав Цеков е роден на 19 януари 1972 г. в София. Завършва право в СУ (1994 г.) Специализира в областта на политическите науки, предизборните кампании, европейското право и антикорупционните политики в САЩ (1998, 2004, 2006), Белгия (1997), Япония (1999), Италия (2004) и Португалия (1993). Народен представител от НДСВ в 39-ото Народно събрание (2001 – 2005). Главен сектерар на омбудсмана (2005-2010) и член на консултативния му съвет от 2015 г. Доктор по конституционно право. Автор на стотици статии в печата, научни публикации и книгата „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Тоя смешник се води доктор по право ! Боже, то заради такива като него само на хартия сме правова държава , а иначе правото у нас се прилага както на мафията и е угодно ! Боже защо не ни пазиш от такива като този г…лизец !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.