Първото заседание на ВСС премина без номинации за нов главен прокурор

Премиерът сe срещна с Управляващия и главен административен директор на Групата на Световната банка

Кола блъсна пешеходка при маневра в Горна Оряховица

Затиснатото от гума дете е с разкъсан черен дроб Момчето се възстановява след спешна операция в Реанимацията в Търново

Главният прокурор и министри предлагат по-високи санкции за прояви на фашизъм

Спецпрокуратурата влезе в офиси на дружество, доставяло оборудване на Военновъздушните ни сили

Ема Робъртс обожава понички и чипс

Арестуваха 54-годишен столичанин, запалил кола умишлено

Световни имена обучават млади арт таланти

Две незрящи жени пропаднаха в дупка на тротоар във Варна

Премиерът Борисов: Поклон пред смелостта и героичното дело на Васил Левски!

Ген. Константин Попов: Със закупуването на Ф-16 България ще има най-добрия самолет в региона

Десет тела са намерени в анимационното студио в Япония, където избухна пожар

Оттеглиха обвиненията срещу Кевин Спейси за сексуална агресия

Захариева: От началото на 2019 г. е имало няколко неуспешни хакерски атаки срещу МВнР

Д-р Димитър Яновски, председател на Софийската колегия на Българския ветеринарен съюз, пред „Труд“: Високите глоби за стопани на кучета няма да решат проблемите Политиците замазват очите на хората с промените в закона

След като парламентът забрани на първо четене разхождането на кучета без каишка и намордник и увеличи глобите за нарушители, ветеринарни лекари излязоха с остри позиции срещу промените, защото застрашават живота на животните. Какви са проблемите и защо новите правила няма да дадат резултат, и нужна ли е по-висока култура на стопаните, разяснява председателят на Софийската колегия на Българския ветеринарен съюз д-р Димитър Яновски.

– Доктор Яновски, преди ден заявихте пред „Труд“, че съюзът на ветеринарните в България е категорично против приетите промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Между първо и второ четене се очакват още предложения – как ще се включи ветеринарният съюз?
– Ние сме в работна група, а тя ще има подработни групи, защото законът е с много направления – лаборатории, внос, износ на лекарства, на фуражи, биологични материали и пр. Частта с дребните животни вероятно ще се падна на нас. Надявам се да бъдат включени поне 4-5 от практикуващите ветеринари. Ние не искаме да няма закон, но искаме нещата да се вкарат в норма в лесноприложим текст, а не в безумни предложения, които ще доведат до проблеми след това.

– Имаше доста идеи, сред които задължителна кастрация, единна методика за оценявате на агресивни животни, обучение на стопани, контролирано развъждане, ще бъдат ли ревизирани от вас?
– Да, аз лично ще отстоявам позицията, че трябва да се затегне контролът върху развъждането. То трябва да бъде само и единствено регламентирано, което много ще разстрои някои зоомагазинери и вносители на нелегални животни. В западните държави всичко е ясно – ти отглеждаш куче, то е регистрирано в даден киноложки клуб, той или дадената федерация по кинология, която обединява клубовете, веднага има връзка във ветеринарните служби. Те преглеждат информацията и предават на собственика, че животното му е регистрирано и той има права да го развъжда, като си плаща определените такси. Всички други нямат право да заплождат любимците си. В България също е така, но на практика всички знаем, че хората нямат представа какви са правилата и ги нарушават, защото няма кой да ги контролира. Нещата, които са най-важни да се съблюдават, са следните – безконтролното развъждане, контрол над него. Ще дам пример с Франция – там имат право да развъждат само развъдчиците. Но са допуснали куче без родословие да има право да се развъжда веднъж в годината, като се декларира цялото кучило пред държавата и се плащат данъци при продажба на кученцата. Малките мога да се продават, след като навършат 7 седмици, с ваксини, паспорт и идентифициран микрочип задължително. За родословните е още по-сложна процедурата. За да имаш развъдник там, означава да имаш клетки на открито и да отговаряш на още много условия. Освен това официалните развъдници подлежат на проверка два пъти в годината от ветеринарен лекар.

– У нас всички тези неща са познати само за тесен кръг хора, които имат родословни кучета. Не означава ли това, че трябва да се повиши културата ни в тази посока, което ще помогне в много отношения, както за домашните кучета, така и за бездомните?
– Имаме нужда от повече култура, да. Но е ясно, че не може да стане веднага така, както е в чужбина, при това на минутата. Толкова безразборно да е всичко, обаче, също не върви. В момента измененията в Закона за ветеринарномедицинската дейност се правят 2-3 промени, за да могат политиците да замажат очи след поредния нашумял случай на нападение. А всъщност няма кой да изпълни тези непрактични промени, като ходи с кантар в джоба и мери дали кучето е 100 килограма или 5.

– На мнение сте, че носенето на намордник постоянно е нехуманна мярка, която застрашава живота на кучето. Може ли това да повлияе и на поведението на кучето?
– При всяко куче е различно – как ще му сложиш намордника, как ще свикне с него, има ужасно много фактори. Разбира се, че повлиява на поведението на животното. По-притеснително куче, с по-страхлив характер, при поставяне на намордник се вцепенява и не иска да се движи, което директно ще го направи още по-страхливо. Други се опитват зверски да откъснат това нещо от муцуната си и така могат да си навредят. За да се постави намордник, стъпките трябва да са много плавни, постепенни и спрямо характера на съответното животно. Това може да отнеме изключително дълго време, като е вероятно да се включи ходене при треньор, ходене на ветеринар и пр. Това е една от страните на това колко безумно е кучетата задължително да са с намордници.

– Как би трябвало да бъде решен проблемът – не зависи ли от човека?
– Стопанинът трябва да контролира животното си – дали ще го върже, дали ще му сложиш намордник. Ако кучето му направи нещо, той трябва да понесе отговорността и да има глоба от 300 до 1000 лева е смешно в такава ситуация. Това по никакъв начин няма да реши проблемът.

– Какъв е опитът в тази посока в чужбина?
– Основното върху, което се акцентира, е отговорността на самия стопанин. Естествено има и контрол, като ако е доказано, че животното е агресивно, преминава през изпитания, за да се види в каква степен е тази агресия, може ли да се контролира и как. Такова животно може да се подложи на специален режим на отглеждане и контрол. Говорим за доказани случаи на агресия, независимо каква е породата. Породи, които са стражеви – кучета пазачи, са много по-склонни към развиване на някакъв вид агресия, отколкото породи, които са предназначени за друго. Но при всяка една порода може да се предизвика агресия, човекът може да предизвика тази агресия – всичко зависи от него.

– Как трябва да се държи човек, ако попадне в ситуация с агресивно поведение на куче?
– Кучето е хищник от семейство Кучеви. Когато е в група и защитава територията си, и реагира бурно, а реакцията на човека е адекватна, като покаже надмощие над групата и най-вече над водача, той ще има успех. Ако обаче се уплаши и реагира като жертва, тоест започне да пищи, да бяга, да издава нехарактерни звуци, това за кучетата означава, че те доминират над него. Тогава глутницата ще го преследва като жертва. Ако те имат агресия в себе си, вродени инстинкти за пазене, тогава може да се стигне до инциденти.

– Какви са конкретните съвети?
– Човекът не трябва да показва слабост – ситуациите са различни, но е добре да не бяга, а по-скоро да застане на едно място. Ако към животното се тръгне с агресия, то често реагира с притеснение, защото не очаква да го заплашиш. Кучето обикновено стига до някакъв периметър, тоест ако си в него, трябва да го заплашиш и постепенно да се отдръпваш без да обръщаш гръб по никакъв начин. Това важи за всяко едно животно – например петлите, които често нападат, знаете.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.