Д-р Иван Иванов, управител на ДКЦ „Св. Клементина“ и шеф на плажните медици във Варна, пред „Труд“: Нужна ни е плажна полиция

Младежи и нехайни родители най-често нарушават правилата за къпане в морето

Макар края на август да наближава, плажовете във Варна и курортите са препълнени с летовници. Морето е топло, но и коварно, а мнозина пренебрегват рисковете. Какви са опасностите, кои са най-честите нарушители на правилата за безопасно плажуване и какви трудности срещат медиците на пясъка обяснява д-р Иван Иванов, управител на единствения у нас общински Диагностично консултативен център (ДКЦ/)”Св. Клементина”, който от 13 г. поддържа единна система за организация и контрол на медицинската помощ по ивиците във Варна и курортите.

- Сезонът преваля, а началото на пика му през юли бе белязано от дълги дъждовни периоди. Намаляха ли заради това и инцидентите на плажа, д-р Иванов?

- Наистина сезонът е необичаен. През юли заради дъждовете и сравнително хладната морска вода плажуващите бяха малко. Затова от 1 юни до началото на август почти нямахме водни инциденти. Помощ в медицинските пунктове на плажа търсеха предимно хора със сърдечно-съдови проблеми, хипертония, травми и ухапани от насекоми. Сега обаче плажуващите са много повече. Водата е топла, но морето се обърна. Почти всеки ден има мъртво вълнение и работата се увеличи. За радост, до момента няма нито един удавен по ивиците, за които отговаряме. Но имаше два тежки водни инцидента, при които българин и чужденец бяха настанени в реанимация. Единият пострада, защото беше недоволен, че при червен флаг спасителите не му дават да се къпе и се хвърли в морето в съседна неохраняема зона до една от буните. Едвам го спасихме. Наскоро там между тетраподите се бе заклещил и друг пиян турист. От началото на август помагахме и на много деца, попаднали в дънни ями. За последните 2 дни от плажа в болница бяха настанени двама души - 76-годишен мъж, колабирал в горещината и ударил се при падането, и летовник, получил инфаркт в неохраняемия район на Четвърта буна във Варна. Често при къпане в бурно море се получават и травми. Плажуващи излизат на брега с извадено рамо, след като вълните са ги блъскали. За щастие, колегите имат дълъг опит, работят в отличен синхрон със Спешна помощ и спасителите и това е една от причините да няма фатални инциденти във Варна и курортите, каквито има в други райони от Черноморието.

- От колко години ДКЦ “Св. Клементина” поддържа медицинската помощ на пясъка и как се роди идеята общинско здравно заведение да поеме единната организация и контрол върху тази дейност?

- Работим от лятото на 2005 г. и сме единственото общинско здравно заведение, което извършва медицинска помощ на плажа. Идеята се роди естествено, защото живеем до морето и знаем какви рискове крие то, а единната координация на тази важна дейност дава по-добри резултати. Преценихме, че е по силите ни да я извършваме и вече 13 сезона се справяме добре. Започнахме с плажовете във Варна и Св. Св. Константин и Елена. Концесионерите и наемателите на плажове оцениха работата ни и периметърът се разшири. Вече покриваме и ивиците на Кабакум, Златни пясъци, търсят ни и от Шкорпиловци. Тази година около 70 специалисти - реаниматори, фелдшери, медицински сестри, обслужват над 30 охраняеми ивици. Разполагаме и с 3 реанимобила. Екипите са от служители в нашето ДКЦ, от УМБАЛ “Св. Марина” и “Св. Анна”. Всички преминават курсове по реанимация в Медицинския университет преди старта на сезона. В тези обучения се включват вече и колеги от Бургас и Добрич. Имаме капацитет да обслужваме и повече плажове в съседни области по Черноморието, но ни спира нормативната уредба.

- Кое пречи да обслужвате плажовете в други населени места?

- Лекарите, които искат да работят на плажове в друга област, трябва задължително да се регистрират там. Друг вариант е ДКЦ да регистрира филиал в съседна област. Това обаче е тежка процедура и не си струва да я предприемаме за 3 месеца сезон. А имаме ноу-хау, което би подобрило медицинското обслужване на повече плажове. Сезирали сме Българския лекарски съюз за казуса и чакаме становище. Надяваме се регистрациите на сезонно практикуващите плажни медици от други населени места да отпаднат. Надяваме се също скоро да бъде променена и морално остарялата Наредба за водно-спасителната дейност, приета преди 22 години.

- Концесионерите на плажове също настояват за промени в тази наредба. Кои текстове в нея затрудняват работата на плажните медици?

- Листата с медикаментите, например. Тя съдържа лекарства, които отдавна вече не се произвеждат. Остаряло е и изискването в медицинския пункт да има 3 кислородни бутилки - от 2, 5 и 7 литра. С тях бараките на пясъка се превръщат в малки атомни бомби. А една 2-литрова бутилка е достатъчна за обдишването на пациент, който по днешния стандарт до 45-ата минута трябва да е интубиран и пратен в реанимация. Много пъти екипите ни са интубирали тежко пострадали директно на пясъка. Още преди 2 г. дадохме предложенията си за корекции в наредбата. Наскоро излезе проектовариант, който е поставен на обществено обсъждане. Надявам се скоро абсурдните текстове да бъдат коригирани. А също така да бъде регламентирано създаването на плажна полиция.

- От доста години настоявате у нас да има плажна полиция. Не се ли повиши културата на туристите?

- Нямам такива впечатления. Нарушители винаги има. Ако сега инцидентите са по-малко, то е, защото и туристите са по-малко, отколкото в най-тежките сезони до 2011 година Това са впечатленията на доайените в екипите ни. Докато преди на пясъка се чуваше много разнородна реч, сега преобладаваща е румънската. Няма ги скандинавците, нито многолюдните групи украинци, молдовците, беларуси, руснаци, които преди пълнеха ивиците. Българите прииждат, но само през почивните дни. Плажът е рехав и по-лесно реагираме. Въпреки това плажната полиция е крайно необходима за нас и за спасителите, без значение от кои структури ще бъде сформиран състава й и кой ще прибира глобите. Защото нашата мисия е да спасяваме хора, а не да действаме като охрана на неразумните летовници. Спомням си един много тежък случай преди години с група пияни туристи, които спасители и наш екип вадиха от водата и свестяваха 12 пъти, докато се намесят органите на реда и ги приберат в ареста. Такива нарушители трябва да бъдат спрени с глоби и то ефективно. Ще дам пример с колега, който се върна от САЩ и разказа любопитна случка. Влязъл със скутер на разходка в морето. Още с връщането на кея получил фиш за глоба от 300 долара, защото бил засечен да кара скутера с превишена скорост. Светкавичните санкции са най-сигурния начин за превъзпитание на некоректните летовници. Наясно съм, че за създаването на плажна полиция е нужно законодателно решение, но въпреки това съм оптимист, че все някога и това ще се случи.

- Можете ли да направите профил на нарушителите на плажа - стари, млади, българи или чужденци?

- Националността не е от значение. Но по правило младите летовници са по-недисциплинирани. Често влизат в морето след употреба на алкохол и дрога, пренебрегват червения флаг, защото не искат да се лишат от нито едно удоволствие по време на ваканцията си, без да си дават сметка, че рискуват живота си. Много пъти се натъкваме и на нехайни родители. При жълт флаг, например, освен забраната за ползване на надуваеми предмети, не е разрешено деца да влизат сами в морето. Но се оказва, че малцина са наясно с това изискване. Затова преговаряме с туроператори да разпространяват сред туристите листовки на няколко езика с указания за поведението на плажа и правилата за къпане.

- Кой плаща сметката за поддържането на медицински пунктове на пясъка?

- Стопаните на плажовете. Те подписват договори с нас и превеждат нужните суми. За тях присъствието ни на пясъка гарантира по-добра сигурност. Всеки сезон помагаме на стотици хора с различни проблеми. Но след това, ако случаят не изисква хоспитализация, често се появява финансов проблем при долекуването.

- Имате предвид яките тарифи, по които работят частните медицински кабинети по курортите ли?

- Не само в курортите, и в града българският турист от друго населено място, който е здравноосигурен, на практика не може да получи консулт при специалист или да се изследва с направление. За да се случи това, трябва да си избере временно нов личен лекар, а джипитата нямат лимит за такива пациенти и отказват. Изход са допълнителните здравноосигурителни фондове, но не всеки може да си позволи такива вноски. Затова съветът ми към българите, които идват на море, е да си направят здравна застраховка за периода на ваканцията, каквато всички правим, когато пътуваме в чужбина.

- Случва ли се в медицински пунктове да идват хора с настинки, стомашни проблеми и други неразположения, получени извън плажа, само защото могат да получат безплатна помощ?

- Това е ежедневие. Търсят ни дори с молба да пишем рецепти, но нямаме право по регламент. Преди 3 г. цял сезон един пенсионер идваше пеша всяка сутрин на плажа на Трета буна във Варна, за да си премери кръвното безплатно в пункта.

- Има ли опарени от медузи този сезон?

- Не, но имахме два случая на убодени от морски дракон летовници. При такъв инцидент трябва да се търси токсиколог, защото в противен случай може да се получат усложнения. Добрата новина е, че за разлика от минали години, това лято почти няма ужилени от пчели и оси на пясъка.

- Докога ще има медици на плажовете във Варна и курортите?

- До 30 септември. По регламент работим от 1 юни до края на септември, въпреки че реално отваряме пунктове в курортите още в средата на май, а в града - след 20 май.

- Кои са най-куриозните случаи, на които са се натъквали медицинските екипи през тези 13 лета дежурства на пясъка?

- Имахме случай, в който изгубено детенце стоя над 4 часа в медицинския пункт, докато открият родителите му. Оказа се, че те са се прибрали в хотелската си стая и са забравили, че са на море с детето си. Бяха българи. Помня и друг куриоз с група много пияни чужденци, които бяха спасени от удавяне. След като реаниматорите ги свестиха, те питаха в коя държава се намират.

- Какви съвети ще отправите към решилите да трупат тен до края на сезона?

- Призовавам ги да спазват флаговата сигнализация и съветите на спасителите, защото и при жълт флаг има риск да попаднат в дънна яма. Родителите да не пускат децата си сами в морето, дори да е плитко и да няма вълни. Най-безопасно е да се плажува на охраняеми ивици, където помощта при всеки инцидент е гарантирана. Апелирам и хората с хронични заболявания да не се излагат на слънце между 11 и 15 ч. Същото важи и за малките деца. Припичането по обяд не е препоръчително и за останалите, защото хубавият тен не става за един ден. Желанието да го добиеш бързо често води до изгаряния и горчив край на ваканцията.

Нашият гост

Д-р Иван Иванов е родом от Дългопол, където завършва средното си образование. През 1985 г. се дипломира като лекар в Медицинския университет във Варна. Има специалност по рентгенология. Работил е в Нови Пазар и варненската УМБАЛ “Св. Марина”. През 2004 г. оглавява общинския ДКЦ “Св. Клементина” във Варна, а година по-късно организира и единната медицинска помощ на плажовете в града и курортите.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта