На 11 декември 2017 да почерпят

Ученици изненадаха президента Радев в Плевен

Кралят на Швеция връчи Нобеловите награди за 2017 г. на церемония в Стокхолм

Предотвратиха палеж на синагога в Гьотеборг

Елха падна върху посетители на германски коледен базар

Според прогнозите на синоптиците Сняг по Коледа и в края на годината Почти пролетни температури ни очакват през тази седмица

Ники Хейли: Решението за Ерусалим ще ускори мирния процес в Близкия изток

„Фолксваген Голф” с благоевградска регистрация се заклещи на улица „Стръмна” в Старинен Пловдив

Live Войната на псевдоеколозите срещу България The Guardian в капана на българската зелена мафия

След залавяне да точат банкомат Трима българи осъдени на Фиджи Тъй като не обрали никого, присъдите им само по 12 месеца и 6 дни

Декоративно стъкло падна и рани ръката на момиче в столичен мол

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в понеделник, 11 декември 2017

Заради промяна в закона за ДДС от 1 януари т.г. С 20% пада цената на новите оръжия за армията Едно от решенията е отново промяна в обратна посока, смята министър Каракачанов

„Умирай лесно” се завръща на сцената на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград

Празници за 34 години в ЮНЕСКО Несебър с нов площад – „Жулиета Шишманова“

Д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново: Корупция и кражби на вода е имало още преди 19 века

Трима премиери и 30 министри напразно обещават пари за разкопките в Никополис ад Иструм

Д-р Църов от години проучва водоснабдяването на древноримския град Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп и е събрал в книга резултатите от изследванията. От 1985 г. той работи в смесената българо-британска археологическа експедиция. От 1996-а задачата му е проучване на доградското водоснабдяване на римския град. Знаело се, че Никополис има акведукти, но почти нищо не било известно за тях. Имало само една студия от 1931 г.

– Колко време ви отне проучването на водопроводното съоръжение на българския Помпей, както е известен Никополис ад Иструм?

– Проучването на 22,5-километровия акведукт продължи 20 години, като съм копал на 30-40 места по трасето. Естествено един акведукт е огромно съоръжение и не може да бъде проучен лесно на 100 %. Но имах късмет, че финансирането беше изцяло от британска страна и можех да работя в късната есен, когато реколтата е прибрана и земеделските площи, през които преминава акведукта вече са освободени. И така към момента това е най-добре проучения римски акведукт в България. Като се поразрових в книгите видях, че освен в Никополис има информация за още 18 древноримски градове, докато в България те са много повече. Оказа се, че има много грешни инженерни хипотези, защото хората, които са се занимавали с акведуктите по-скоро са го правили случайно, отколкото целенасочено. Особено в градовете, където се работи спасително като например във Варна, защото древния Одесос е много по-малък, отколкото съвременния град. Проучвани са малки сектори, но много интересни резултати имаше и там.

– Добре сте опознали водоснабдяването в империята, какво е отличителното за него?

– Наред с това естествено трябваше да се запозная и с римското право, касаещо водоснабдяването. И мога да споделя, че в средното училище намразих математиката точно за това, че имаше задачи с басейни, в които влизаше от една тръба вода, пък излизаше от няколко други… Насочих се към хуманитарните науки, но покрай тези 20-годишни мои занимания се наложи отново да решавам и такива задачи. И сега колегите градски римски археолози се обръщат към мен да им изчислявам басейни и други такива дебити. Така събрах много информация. Оказа се също, че двама антични автори, които имат сериозни трактати за водоснабдяването, никога не са били превеждани на български език. Затова реших да включа в книгата и преводи от латински на български като това ще е една от притурките. Ще има и каталог на архитектурните детайли. Получи се едно доста сериозно книжно тяло от около 300 стр. Работното заглавие е „Акведуктите по българските земи от II-IV век… Преди доста години, когато Соломон Паси беше външен министър, в България гостува японският престолонаследник. Оказа се, че е много добър специалист по римско водоснабдяване и тогава бързо ме накараха да събера публикувани материали, вкл. и няколко мои статии и да ги изпратя в МВнР , за да ги преведат на английски език и да покажат на престолонаследника, че и тук при нас е имало римско водоснабдяване.

-Каква е била водопреносната система в древността?

– Повечето от нещата, древните теоретици по водно снабдяване са ги заложили още от ранната римска Империя. Но, както винаги теорията се разминава с практиката и всеки един градски акведукт си има своите особености. Това е свързано с топографията на терена, през който минава, с инвестиционните възможности на съответното селище, дори и с корупция.. За това свидетелстват например разменени писма между императора Траян и Плиний Млади, който е бил негов добър приятел. Траян го е назначил за областен управител на провинция Виния Импонтос в Мала Азия /б.а. днешна Турция/. Императорският наместник пише на Траян: „Гражданите на Никомедия похарчиха 5 милиона за акведукта, но останаха недовършени още 2 км. Можеш ли да помогнеш още малко за довършването му?“. А императорът му отговаря: „Вземи един инженер по водно снабдяване от Тракия да отиде и да види какво не са направили и да каже колко пари ще трябват още“. Така двамата си разменят няколко писма. От епистоларната литература пък могат да се извадят факти, които показват, че и тогава е имало подобни прояви на корупция и отклоняване на средства. За сетен път се убедих, че няма нищо ново под слънцето и по-скоро всичко ново е добре забравеното старо.

– Какво е характерно за водоснабдяването на древноримските градове?

– Винаги съм казвал, че ако римляните имаха енергия и ако бяха открили електричеството, техническата революция, нямаше да бъде продукт на 18-19 век , а на 4 век или дори на 3 век. На тях им е липсвала енергия, която да движи помпите например. Познавали са малката помпа, известна като ливер, който се задвижва ръчно. Познавали са също водното колело, имало е много воденици. Не са имали обаче достатъчно мощна енергия, която да захранва мощни двигатели. Заради това акведуктите са правени по гравитация, т.е. водата като флуид, тя се е движила по гравитачен път от високото към ниското .

Римляните са били практични хора. Поради липсата на помпи не са можели да качват и събират водата в резервоари и тя после по гравитачен път да влиза в техните домове. Колкото вода са вкарвали в един град, такова количество е трябва и да излезе. Затова, когато са строили акведукт, са изграждали и добра канализация в съответното селище. Но тази вода е била пълноценно използвана. В обществените тоалетни непрекъснато е течала вода, както и в баните ,където най-вече е преминавал социалния живот на мъжката половина на римското общество, а не толкова в таверните.

– Кой е обслужвал и поддържал акведуктите?

– Ние си мислим, че робите са хората, които са движили римската икономика. Реално обаче те са били домашни прислужници или учители на децата на римската аристокрация. Някои роби, които са освободени, са били чиновници, които са обслужвали различни обществени дейности, в това число и акведуктите. Всеки един акведукт си е имал персонал и тези съоръжения са съществували по 300-400-500 години.

– Как е ставало изчисляването на потреблението на вода?

– Ползвателите задължително са си плащали водата. Изчисляването на потреблението е ставало чрез измервателни тръби, които са играли ролята на водомер. Когато някой е искал да си прекара вода към дома, той се е обръщал към градската администрация и били изпращани техници, които да монтират тръба със съответния диаметър. Имало е стандарт и тези тръби са били със 160 различни големини за дебит. И на базата на това каква тръба е поставена, стопанинът на жилището е плащал съответната такса в градската хазна. Освободени от такса са били изявени граждани, хора със заслуги към града, дарители.

– След като е съществувала система за отчитане и плащане, изниква въпросът имало ли е кражби?

– Имало е. И те не се различават от съвременните деяния. И преди векове са подкупвали техниците, които поставят тръбите. Имало случаи да прокарат тръба за по-голям дебит, а да се води по-малка и ползвателят да плаща по-ниска такса. Съществувал е и друг начин, който се бил утвърдил като професия, но извън закона и това са били т.нар.“пробивачи“. Те са пробивали акведукта под земята и са прокарвали странична тръба до дадения ползвател. Правели са „байпаси“. Но пък е имало и друга професия „обиколчици“, които пък са следели точно за такива нелегални съоръжения. Освен това законите, които регламентират ползването на такива продукти са били много строги и до 4 век са се спазвали. Всеки акведукт си е имал точно определен сервитут , който за цялата Империя е бил еднакъв.

– Имало ли е чести аварии по водопреносните съоръжения?

– Имало е опасност от аварии. Лесно е било да се повреди едно такова съоръжение, особено частите му, които са над земята. Били са изработвани от камък, глина, хоросан, дърво, понякога олово, а железни скоби са свързвали отделни детайли. По принцип най-често е било направено от камъни и тухли подмазани с хоросан, в който има много фино стрита тухла. Тези частици са придавали розово-червен цвят на хоросана и той ставал водонепропусклив. При навлажняване тези тухлени прашинки се разширяват и стават хомогенна смес, която не пропуска вода. Когато е станал на 200 г, акведуктът на Никополис е пренасял по-малко вода, но в добрите си години през него за 24 часа са минавали около 3000 кубика. Това е доста сериозно количество. Проблемът при римските градове е, че не знаем колко точно им е населението, но ако допуснем, че там са живели около 5000 души, от основният и от още два непроучени до момента акведукта са доставяни на ден по около 160 л вода на човек. За сравнение нормата за Велико Търново днес е 162 л на човек.

– А какви санкции са били налагани на крадците на вода?

– Наказанията са били предимно парични глоби или пък се е конфискувало имущество. От кодекса на някои градове е известно, че ако се появи добитък в обществена чешма, животните се отнемат, а този,който е подал сигнал на властите за нарушението, след продажба на добитъка, получава половината от стойността.
В израелския град Цезарея пък ако роб наруши правилата, бива убит. А това е загуба за робовладелеца, защото робът струва пари. Има 2-3 случая от древни градове в България със запазени съоръжения за кражба на вода. Това са били големи делви, закопавали са ги в земята на около десетина метра извън сервитута, за да е на скрито място. Пробивали са главната конструкция на водното съоръжение, която е от камък и тухли, прекарвали са глинени тръби до делвата и от нея пък тръгвали други по-малки глинени тръбопроводи. Това е доказателство, че самоделки са правени и тогава.

– Кой е бил основният водоизточник на древноримския град?

– Никополис ад Иструм е бил захранван с вода от подземната река, която излиза от Мусинската пещера. Вътре в самата пещера има няколко ръкава и са били направени няколко баража. Бентовете са отклонявали водата точно по единия от ръкавите и той е толкова прав, че едва ли е изваян така от природата. Вероятно е бил изправен нарочно, за да може водата да изтича по него. Пред този воден тесняк е имало каптаж. От него, водопреносното съоръжение е прехвърлено на другия бряг на реката, минава през село Мусина, пресича река Негованка западно от село Русаля, от там върви през нивите под земята. Това е изключително голямо съоръжение.

Има разработен проект за социализация на този резервоар, защото той е най-високо запазената руина. Предвижда се да се направят подходящо заграждение, както и пасарелки, по които да се движат туристите. Ще има и атрактивно осветление, защото новото трасе на автомагистрала „Хемус“ ще минава през северния некропол на Никополис и археологическият резерват ще се вижда от пътя и ще привлича вниманието на преминаващите.

– Пътят до археологическия резерват наподобява лунен пейзаж. Има ли надежда да бъде ремонтиран?

– Участъкът от 2 км е в окаяно състояние от години. Навремето, когато започвах работа на Никополис, един хеликоптер се завъртя и след малко кацна, а на обекта дойде тогавашният член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана Добри Джуров, който видял от въздуха, че се правят разкопки. Той обеща няколко милиона за обекта. Така през годините трима премиери, 30-тина министри, много депутати все обещаваха пари, а нужната сума е в размер на около 250 000 лв. Основният проблем е, че пътят е на границата на две общини-Велико Търново и Горна Оряховица.

– Каква е държавната субсидия за сегашното археологическо лято?

– Регионалният исторически музей във Велико Търново кандидатства за държавно финансиране с 5 проекта, но бяха одобрени-4. Общата сума, която искахме за разкопки беше около 140 000 лв, а получихме 52 800 лв…

– Вие и археоложката доц. Павлина Владкова и това лято ще работите в Никополис ад Иструм.

– Това ще е 117-я археологически сезон за Никополис ад Иструм. Работено е по крепостните стени върху 1,4 % от общата територия, а напълно е проучено по-малко от 0,1 %. Министерството на културата отпусна 17 870 лв. Връщам се към едни мои стари разкопки в комплекса на градския площад на форума. Доц.Владкова пък ще проведе геофизично изследване в северната страна на комплекса-форум, за да се прецени къде да продължат разкопките през следващите години. Предполага се, че при последните проучвания доц. Владкова е попаднала на резиденцията на агоранома. Това е длъжностно лице, което е организирало търговците, наблюдавало е реда и състоянието на сградите в града. Всеки град е имал агораном.

 

Нашият гост

Д-р Иван Църов е директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново от 2007 г. Роден е в с. Добромирка, Габровско на 12 февруари 1957 г. Завършил е ВТУ “Св.Св.Кирил и Методий” през 1981 г, специалност “История” и специализация “Археология”. В музея в старата столица работи от 36 г. Доктор е по археология от 2013 г. Занимава се с изследване на провинциално римско градоустройство. Автор е на две монографии и над 70 научни публикации.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.