Горещините от началото на лятото радват туристите и рибарите по нашето Черноморие, защото пасажите сафрид подраниха, а още от юни морската вода достигна 25 градуса и върви нагоре. Как това влияе на флората и фауната в Черно море, чисто ли е то и защо защитените на книга дюни продължават да са застрашени от човешката дейност, разговаряме с д-р Радослава Бекова от Института по океанология при БАН.

- Преди дни Службата за климатични промени на ЕС „Коперник“ съобщи, че отминалият юни е бил най-горещият в историята. По нашето крайбрежие това се усети и по затоплянето на морската вода до 25 градуса още преди пика на лятото. Как влияят тези промени върху морските обитатели, д-р Бекова?
- От десетина години наблюдаваме затопляне на морето не само през лятото, а и през зимата. Нашето Черно море е уникално, то има междинен студен слой, който разделя горния и наситен с кислород слой от мъртвия сероводороден - под 150 м. При това устойчиво затопляне междинният слой се свива. Спекулативно е какво ще се случи, ако тази тенденция продължи - дали този буферен слой напълно ще изчезне и дали ще се стигне до смесване на кислородните и безкислородни води. Но температурата безспорно влияе върху популациите на морските обитатели. Увеличава се периодът на цъфтеж на фитопланктоните, който обагря водата в тюркоазено зелено, кафеникаво, млечно бяло. Морето ни е слабо отточно, но в него има голям приток на сладка вода. Тя носи биогенни елементи - азот и фосфор, с които се хранят фитопланктоните. Когато започнат да цъфтят, те изчерпват кислорода и най-потърпевши са дънните организми - рачета, миди, попчета, калкан, писия. Тогава се получават т. нар. замори, които са видими и във Варненското езеро. Заради затоплянето цъфтежът на различните фитопланктони подранява. Добрата новина е, че няма цъфтеж на токсични видове.

- Затоплянето не увеличава ли опасността от навлизане на опасни нашественици в Черно море?
- Засега нямаме такива данни. Винаги е имало посетители от юг, но те не изграждат устойчиви популации. При трайно повишаване на градусите на водата може да се очаква и такъв сценарий. Пример е синият рак, който е широко разпространен в Средиземно море и все по-често се лови по нашето крайбрежие. Към момента не се е установил тук. Ако го направи, ще влезе в конкуренция с нашия едър рак пагура. Тъй като и двата вида са всеядни обаче, смятам, че ще постигнат равновесие.

- Топлото море зарадва рибарите на север, защото пасажите сафрид тази пролет подраниха с близо месец. Тази промяна в миграцията крие ли подводни камъни?
- Да, защото и в Черно море, и в световен мащаб затоплянето става прекалено рязко. То повишава и киселинността на водата, което вече е сериозна заплаха за кораловите рифове, например. В нашето море рибите нямат време за адаптация, половото им съзряване настъпва по-бързо от обичайното. Вече наблюдаваме размножаване на по-малки като размер и възраст пелагични видове като трицона, хамсия, сафрид. Това води до по-негодно поколение, с повече малформации, мутации и на по-късен етап до спад на цялата популация. Освен климатичните промени вина за този процес имат свръхуловът и масовото бракониерство в някои черноморски страни. България е член на ЕС и регулира този процес, но не навсякъде е така, а рибите мигрират и не са неизчерпаем източник. Като учени и общество трябва да изискваме правилно регулиране на риболова.

- Какви мерки трябва да се предприемат за регулиране на риболова?
- Личното ми мнение е, че са нужни промени в Закона за рибарство и аквакултури по отношение на забраната за улов, която е свързана с размножителните периоди. Тя трябва да бъде много по-пластична, т. е. на няколко години да се актуализират сроковете според наблюденията върху различните популации. Такива наблюдения правят Институтът по океанология, Институтът по рибни ресурси и Институтът по рибарство и аквакултури. Има научен капацитет, въпросът е държавната администрация да се вслуша в съветите ни.

- Преди дни излязоха резултатите от първото мащабно самолетно проучване на китоподобните в акваториите на България, Грузия, Румъния, Турция и Украйна по проект CeNoBs, в който участва и Институтът по океанология. То показа, че популациите от трите вида делфини - обикновен, афала и муткур още се възстановяват от различните видове антропогенен натиск, въпреки че уловът им е забранен от всички черноморски държави от 1983 г. Разкажете повече за изводите от проучването.
- То установи, че голяма част от смъртността при делфините сега се дължи на заплитане в мрежи за калкан, на намаляване на източниците на прехрана, на заболявания. Тези бозайници страдат от същите болести като хората. Често малките умират от бронхопневмония или морбили. Затова не е добре хората да пипат изхвърлени от морето мъртви делфини с голи ръце. Друга опасност са сонарите, които използват военните. Те объркват комуникацията между делфините, причиняват им акустични травми, в резултат на които бозайниците губят възможност да намират храна.

- Войната в Украйна и ученията в Черно море ли визирате?
- Те също имат принос. В първите месеци от войната се наблюдаваха доста китоподобни с тежки физически травми, дори изгорени. При учения могат да се използват методи, чрез които авансово делфините да бъдат отблъснати от дадена територия. Нямам информация дали военните ги прилагат. Рибарите обаче ползват такива устройства - пингъри. Поставени на мрежите, те ги защитават и същевременно предпазват делфините от заплитане. Този проект бе важен, защото делфините са върха на хранителната пирамида в Черно море и дават най-добър ориентир за състоянието му.

- Какво е то в момента, съотнесено с времето преди 30-40 години?
- Морето ни днес е много по-чисто, замърсяването е основно от органични вещества. След девствения период до 60-те години на миналия век балансът бе разрушен с навлизането на тралове и други инвазивни начини за улов, интензивното земеделие, бурното развитие на туризма, както и от опасни нашественици - рапан и ктенофори. Бавното възстановяване на популацията на делфините, което вече се наблюдава, е знак, че Черно море може да се самооздрави. Актуалната заплаха е затоплянето, което става много по-бързо, отколкото в стари геологични времена. Въпросът е дали ще помагаме, или ще пречим на морето да преодолее и това предизвикателство. Ако ограничим намесата си върху природата, ще се забавят и климатичните промени.

- Какви мерки трябва да бъдат предприети, според Вас?
- По нашето Черноморие проблем е липсата на достатъчно пречиствателни станции. В модното за къмпингуване Царево такава липсва. На други места са изградени, но капацитетът им не съответства на увеличаващия се брой туристи. Невралгични точки има в Кранево и във Варненското езеро. Необходимо е не просто целево, а и адекватно финансиране и въвеждане на нови технологии за ефективно пречистване на водите по цялото крайбрежие. Друга мярка е да се намали риболовната преса. А една от най-важните е да не изхвърляме отпадъци в морето и по брега. Нашият институт изпълнява програма за мониторинг на Черно море, който е свързан с ангажиментите ни по европейски директиви. Регулярно правим изследвания по повърхността и по дъното и установяваме, че над 85% от замърсяването е от изкуствени полимерни отпадъци, т. е. Пластмаса. От вълните, температурата и слънцето тя се разгражда на микрочастици, които влизат в храната на рибите, а после и в нашата. От медицинската общност сигнализират, че това има връзка с редица заболявания. Пластмаса се открива дори в човешкия мозък. Не бива да гледаме абстрактно на околната среда, а да знаем, че всяка хвърлена на пясъка или във водата пластмасова чашка, опаковка или фас застрашават нашето здраве. Същото важи и за мокрите кърпички - те се разграждат и не бива да се изхвърлят в тоалетните, нито по плажовете, а това продължава да е масова практика.

- Какви са най-необичайните отпадъци, които сте откривали при проучванията в морето и по крайбрежието?
- От дъното сме вадили баки с боя, перални, телевизори. Смятам, че са изхвърлени от кораби в разрез с регламентите. Намирали сме големи количества опаковъчна хартия и тиксо от куриерски пратки, дрехи, драгажни маси, балони от партита, огромен дюшек с кадифено покритие, медикаменти. А на дюните край Крапец - дивани и всякаква друга покъщнина.

- Крапец е любимо място за къмпингарите. Всяко лято крайбрежието е осеяно с палатки и каравани. Някои дори ги отдават под наем, без да плащат и лев такса, а проблемът с регламентирането на този вид туризъм стои нерешен от години. Как да бъдат защитени дюните?
- Проучване на Института по океанология към БАН показва, че пет дюнни системи с обща площ от 12 хектара са били унищожени в резултат на различни видове човешка намеса. Под антропогенен натиск над критичния праг са още 50 хектара пясъчни дюни. За някои има инвестиционни апетити, други са пристан на любители на нерегламентираното все още диво къмпингуване. Установихме, че дюните се превръщат в инкубатор на отпадъци. Непочистените от летните гости боклуци се закачат на растенията, вятърът натрупва отгоре пясък и тези микросметища остават скрити. С колеги от Софийския университет готвим проект, който да установи доколко това замърсяване е засегнало и растителността по дюните, а съвместно с Института по биологично разнообразие и екосистемни изследвания при БАН изработихме методика за картиране на дюните. В нея са описани видовете - ембрионална дюна, която е най-близо до брега, бяла, сива, облесена. обяснено е и какво е навят пясък. В нашето законодателство в момента такива точни описания няма, информацията в кадастъра не се осъвременява регулярно и инвеститори се възползват от този пропуск. Нашето мнение като учени е, че актуализацията на данните за дюните трябва да се прави на 5 г. Сега срокът е 10 г., но и той не се спазва.

- Тази методика на картиране приета ли бе от властта?
- Бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов я одобри и подписа, но тепърва е необходимо да бъде изготвена наредба към Закона за устройство на черноморското крайбрежие и тя да бъде приета от Народното събрание като стъпка напред в борбата за запазване на природата.

- Смятате ли, че изграждането на ветроенергийни паркове в морето, което разбуни обществеността преди няколко месеца, може да наруши биоразнообразието на нашето крайбрежие?
- На този етап - не, доколкото дискусионният въпрос касаеше само определянето на потенциално подходящи за разполагане на такива мощности зони. Защото всеки конкретен проект подлежи първо на широка обществена дискусия, а след това и на много тежки екологични оценки. Перките не трябва да са видими от брега и да са разположени на поне 60 метра дълбочина, тъй като в по-плитките райони се извършва основният риболов. Проблемът обаче е, че по шелфа има рязък склон, който не предполага възможност на големи дълбочини да се строят стационарни ветрогенератори, а плаващите значително оскъпяват инвестицията.

Нашият гост

Радослава Бекова е главен асистент към секция “Биология и екология на морето” в Института по океанология при БАН. Завършила е Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, магистър е по приложна хидробиология и аквакултури и има докторска степен по ихтиология и хидробиология. През 2020 г. печели една от стипендиите “За жените в науката” с проект, свързан с установяване на източниците на замърсяване на крайбрежието и морето по Черноморието.