– Здравейте, Евандро. Колко поредни гола станаха вече в ЦСКА? Броите ли ги?
– Осем са за този сезон. Разбира се, че ги броя и се надявам да вкарам още много.
– Имал ли сте случай в кариерата, когато сте вкарвал толкова често?
– В кариерата ми не. Когато бях в школата също вкарвах много, но за мен това е първи път да бележа толкова поредни попадения в професионалния футбол.
– Обичате да правите салто след гол. От кого научихте този номер?
– В Бразилия тренирах капоейра, която е част от нашата местна култура. Там се учат подобни и дори още по-трудни неща. Затова обичам да отпразнувам головете си по този начин, защото освен шоу за публиката това е и начин да изразя гордостта ми от моята култура и произход.
– Критикуват ли ви треньорите за салтото? Не е ли опасно за здравето?
– Да. Всички ме карат да спра да го правя. Треньори, приятели, жена ми… Всички казват, че е опасно, но когато вкараш гол, има такава голяма емоция… Ако не направя салтото, радостта ми не е същата.
– Имало ли е случаи салтото да не се получи?
– Засега всичките ми салта са на 100 %, за което благодаря на Господ.
– Защо се получава така, че почти само вие вкарвате головете за ЦСКА през този сезон?
– Просто за мен е добър момент, във върхова форма съм, но не трябва да забравяме, че положенията, които реализирам, са плод на играта на целия отбор. Аз съм концентриран пред гола и това ми помага. Колегите ми в отбора са играчи с много добри качества и съм сигурен, че скоро и те ще започнат да вкарват.
– Доволен ли сте от представянето на ЦСКА през сезона?
– Всички в отбора знаем прекрасно, че можем повече. Затова работим усърдно, за да можем да покажем по-добри игри. Търсим винаги първото място в класирането на шампионата и във всички други турнири, в които участваме.
– ЦСКА вече игра и с „Лудогорец“ и с „Левски“. Завърши наравно и в двата мача. Как виждате конкуренцията за титлата?
– Трудни мачове, дербита със заряд като в „Ел Класико“. В Бразилия сме научени във всеки мач да играем за победа. Ще се борим да бъдем шампиони.
– Кой от головете за сезона ви зарадва най-много?
– Всички голове ми донесоха наистина голяма радост. Не виждам разлика в това дали един гол е бил по-красив или не толкова. Радвам се на всички. Всеки от тях е наистина важен за кариерата ми на футболист. За мен всеки един от тези голове е перфектен.
– Дойдохте преди една година в ЦСКА, но през първия ви сезон играехте рядко. Защо?
– Според мен това е нормално. Все пак за мен това бе начало в Европа и бях за първи път далеч от родната Бразилия. Трябваше ми време, за да се адаптирам. Да успея да спечеля повече доверие от страна на треньорите. Да започна да показвам какво умея във футбола. Всичко стана много плавно и естествено. Много съм щастлив. Опитвам се да давам всичко от себе си във всеки мач. Трупам опит, който е много важен за мен в този момент.
– Имало ли е момент, в който сте мислил за напускане през миналия сезон, защото не играехте?
– Не. Точно обратното. Знаех, че трябва да работя и че ако съм усърден, ще има възможност да покажа на какво съм способен. Затова работих много и се раздавах докрай в тренировките. Благодаря на Господ, че възможността, която очаквах, дойде и че играта, която показвам е тази, която отборът заслужава.
– В ЦСКА се събраха много нови футболисти и много чужденци. С кого от тях сте най-близък?
– Приятел съм с всички. И с българите и с чужденците. Нормално е с бразилците и португалците да е малко по-лесно заради езика, но се разбирам добре със всички. Най-близки сме с Енрике.
– Какъв е езикът, който се говори в съблекалнята на ЦСКА?
– Футболен. (смее се)
– А вие научихте ли малко български?
– (на български) Малко, малко. Малко разбира.
– Коя е любимата ви позиция на терена? Централен нападател или като втори нападател на по-задна позиция?
– За мен единственото важно нещо е да бъда на терена и да изпълнявам указанията на треньора. Няма значение дали това е като нападател, полузащитник или втори нападател. Най-важното е да съм в игра и да се наслаждавам на футбола.
– От дете ли играехте като нападател?
– Да. Винаги съм играл в атака. Нападател, централен нападател. Още от дете.
– Кой е учителят ви за голове?
– Играех футзал и там наистина започнах да вкарвам много. Треньорът ми обръщаше специално внимание. Посветих наистина много време на това да търся правилните удари и точния момент за стрелба.
– Кой е любимият ви гол досега?
– Да. Може би това е първият ми гол в първия ми мач като професионален футболист. Всички момчета в Бразилия мечтаят за този миг. Това стана в първия ми мач за бразилския Коритиба. Имаха нужда от нападател и аз бях свободен. Всичко стана много бързо. Започнах тренировки и ме пуснаха в първия мач. Да вкарам гол точно тогава, беше за мен най-щастливият миг в живота ми.
– Бразилските звезди са идоли на всички по света. Кой е вашият идол?
– Роналдиньо. Той караше света да се радва на футбола. Прекарал съм толкова много време пред телевизора и компютъра да гледам красивите неща, които прави в играта си. Нещата, които прави с топката са наистина уникални и радост за окото. Невероятна способност да създаде положение от нищото. Трябва да споменем и Неймар. Имах невероятния шанс да работя с него в младежкия ни национален отбор. Много талант. Това са двамата футболисти, които най-много уважавам.
– Няма момче в Бразилия, което да не е играло футбол. Вие как започнахте?
– Започнах на седем години. С футзал. Освен него играх и много други спортове. След това отидох на стадиона и там започна всичко.
– Вашият първи отбор е „Коритиба“ и както вече казахте, точно на дебюта си вкарвате изравнителен гол на „Коринтианс“. Разкажете за този първи официален мач.
– Беше наистина уникално изживяване. Да вкараш гол в първия си мач като професионален футболист. Мачът срещу „Коринтианс“ беше от бразилското първенство и то пред нашата публика. Тренирах здраво, за да вляза в първия отбор. „Коринтианс“ е един от големите клубове в родината ми. Да изляза точно срещу тях и да вкарам важен изравнителен гол беше наистина нещо уникално и незабравим момент от кариерата ми. Много съм щастлив от онзи миг, благодарение на който последваха толкова много и добри за мен неща.
– Какъв отбор е „Коритиба“ в Бразилия?
– Прекрасен тим, който в момента за нещастие е вече във втора дивизия. Мнението ми е, че скоро ще се върне в първия ешелон на бразилския футбол. Един наистина голям клуб с много добра организация. Там ме приеха отлично. Три години бях в младежкия им отбор и след това първия. За мен това беше повече от клуб а направо мой втори роден дом.
– Играл ли сте някога на Маракана?
– Да. Дори вкарах гол на „Маракана“.
– В кой мач беше това?
– Срещу „Васко да гама“
– И какво е чувството да се играе на този стадион? Целият свят знае „Маракана“.
– „Маракана“ е много специално за нас място. Нещо наистина прекрасно. Стадион, който се е превърнал в храм за бразилския футбол. Дори не само за нашия, но и за световния футбол. Всеки човек, който обича играта, знае какво е „Маракана“. Затова да отидеш там и да вкараш гол е наистина неописуемо. Беше много добро изживяване.
– Кои са най-изявените футболисти, срещу които сте играл в Бразилия?
– Доста са, но мога да изтъкна Клебер, който бе в „Палмейрас“ и „Крузейро“. От много от тях съм се учил как да играя. Достатъчно е човек дори само да ги гледа как тренират, за да се „зарази“ от духа на играта им. Точно Клебер ми помогна много в развитието ми като централен нападател.
– Играл сте в олимпийския отбор на Бразилия, когато там е бил Неймар. Какво е да тренираш в един тим с него?
– За мен беше истинско удоволствие да работя с него и да имам възможността и честта да бъда в един отбор, заедно с един от най-големите играчи в света в момента. Ние бяхме по-малки от него, но това не му попречи да се държи перфектно и да ни покаже много от футболните си тайни. Той е отборен играч. За мен беше прекрасно да бъдем заедно.
– Имаше ли шанс да отидете на олимпийските игри в Рио де Жанейро, където Бразилия стана шампион?
– Бях там. Не играх накрая, но работих и се подготвях с отбора за игрите. Слава на Господ, че онзи отбор от прекрасни момчета победи.
– На финала на олимпиадата Бразилия надигра Германия. Дали с тази победа успя да вземе реванш за онова 7:1 две години по-рано?
– За всички нас в Бразилия и най-вече за футболните хора онази загуба беше наистина един от най-тъжните моменти. Но истинският дух се показва точно, когато си паднал и трябва да станеш. Показахме колко сме силни и се изправихме след тежкия удар. Две години по-късно триумфирахме на Олимпиадата и то точно във финал над Германия. Те винаги са съперник, който трябва да бъде уважаван. Това показа и силата на отбора на Бразилия и че никога не се предаваме и всеки от нас работи за славата и престижа на родината.
– Като бразилски фен как приехте онова 7:1?
– Този мач доведе много от нас до дълбока тъга. Особено децата. Никой не го очакваше. Всички се надяваха Бразилия да стане шампион. Затова загубата беше още по-тежка и болезнена. Но от друга страна вече две години по-късно показахме сила на олимпиадата и се вижда, че в отборът ни има много талант и бъдеще.
– Да ви върнем малко в България. Как се стигна до офертата от ЦСКА?
– Казаха ми, че има възможност да премина в ЦСКА. Вече бях в първия отбор на Коритиба. Търсех и се надявах на ново предизвикателство в моята кариера. Видях че става въпрос за силен клуб, в който има и през който са преминали доста бразилци. Взех решение и сега съм наистина много щастлив тук в ЦСКА. Изживявам наистина красиви моменти и съм доволен, че взех точно това решение.
– Знаехте ли нещо за България, преди да чуете за ЦСКА?
– Не, но попитах треньора ми и той ми каза, че доколкото знае страната е много красива и има добър футбол. Каза ми, че ЦСКА е номер 1 в България, че е много силен отбор и ще бъде едно чудесно продължение на кариерата ми.
– Какво е мнението в Бразилия за България? Знаете ли, че бившият президент на родината ви Дилма Русеф има български корени?
– Не знаех, но разбрах това, когато пристигнах тук и българите ми казаха за произхода ѝ. Щастлив съм да бъда тук в България и да видя една нова страна. През тези вече почти две години видях много нови неща и научих много. За мен е много хубаво да бъда тук и да се запозная с прекрасната ви страна. В нито един момент не съм се чувствал имигрант или чужд човек тук.
– Какво ви харесва и какво не ви харесва в България?
– Харесва ми почти всичко. Прекрасно и спокойно място, където човек може да се разхожда без никакви притеснения със семейството си. Всичко ни е наред и не трябва да се притесняваме за нищо. Наистина не мога да кажа дори и едно единствено нещо, което да не ми харесва тук в България.
– Липсва ли ти чураското (б.а – прочутото бразилско барбекю)?
– О, да! Чураското е много вкусно и е част от нашата култура! В София обаче също има много вкусни неща. А и вкъщи имам електрическа скара, на която приготвяме много апетитно месо. Така че и в това отношение нищо не ни липсва и всички сме щастливи и усмихнати. Всичко е прекрасно тук.
– Каква българска храна харесвате?
– Много ми харесват традиционните ви гозби от свинско месо. Качеството на свинското месо тук е много добро.
– Имате пет мача в юношеския национален отбор на Бразилия. Мислите ли, че ЦСКА и головете тук могат да помогнат един ден да станете национал на най-голямата футболна сила?
– Абсолютно сигурно. Когато човек е успешен и работи наистина усърдно усилията му никога не остават незабелязани. ЦСКА ми дава наистина един уникален шанс и аз се опитвам с всички сили да оправдая доверието. Сигурен съм, че тук шансовете ми за селесао ще се увеличат.
– Когато някой футболист вкарва толкова много голове за ЦСКА, често прави голям трансфер в чужбина. Вие мислите ли за подобна следваща крачка в кариерата?
– Винаги мисля в днешния ден и с какво мога да подобря представянето ми. Аз съм играч на ЦСКА и ще дам всичко за успеха на отбора ни. Иначе имам мениджър, който отговаря за тези неща. Те са негова работа, а така аз пък съм освободен от това и мога да се съсредоточа на 100 процента да играя само и единствено футбол. В мислите ми на терена не бива да има други неща освен победата и добрата игра.
– Бразилия има страхотни легенди. Кой според вас е най-добрият бразилски футболист в цялата история?
– В родината почти всички говорят за Пеле. Мисля, че тук 100 % са единодушни в негова полза.
– Меси, Роналдо или Неймар? Кой ви е любимият?
– И тримата са наистина изключително добри играчи. Различни са, разбира се. Аз като бразилец и като човек, който е играл заедно с Неймар, съм склонен да избера него.
– Сбърка ли Неймар, че напусна „Барселона“?
– Много казват, че това е била грешка, а други казват, че е било правилен ход. Всичко ще зависи от това, какво ще направи той от тук нататък с „Пари сен Жермен“. Например ако спечелят Шампионската лига, мненията, които преди това са го осъждали, ще се обърнат в негова полза. Футболът е кутия пълна с изненади и рядко може човек да познае какво точно има в нея.
– И накрая да ви пожелаем скоро да играете отново с Неймар.
– О това наистина би било прекрасно. Няма да спирам да работя, за да сбъдна тази мечта.
Евандро, бразилската звезда на ЦСКА, ексклузивно пред „Труд“: Нито ден не съм се чувствал чужд в България
