Евелина Борисова: Гледам се отстрани и ми е хубаво

Изпитанията на природата са необходим ритник, шамар на съзнанието, който те приземява, изповядва се актрисата пътешественичка

– Ева, хората ходят в Тайланд, на Малдивите, на Сейшелите, а ти – по чукарите. Защо така?

– Ако отида на плаж на Малдивите, ще повърна! Тези екстремни пътешествия са единственият период в годината, в който оставам сама със себе си. Независимо че съм с други хора. Награждавам си тялото с това изпитание, за да разбере, че има и други неща освен трапези, компютър и тренировки във фитнеса. Коренно различна награда е. Това е период на съсредоточаване и вглеждане в себе си. Наистина нямам нужда да общувам с хора, дори с близките си. Това си е твоето лично време от годината – за равносметка, за планове, поглеждане отстрани на грешки и на победи. Така не се главозамайваш. Защото срещите с изпитанията на природата те приземяват. Слагат те на място, наместваш си центровете.

– Необходимо ли е да се подлагаш на такива екстремни преживявания?

– Не мога да си представя живота си без тези периоди. Те са шамар на съзнанието. Имам необходимост от този ритник. На мен ми действа много добре потъването в себе си. Преди го бях изпитвала само веднъж – като дете майка ми ме водеше на концерти за орган в зала „България”. Обичах да ходя, защото след първите 10 минути потъвах в себе си. Само с това мога да го сравня! И е много полезно за душата. Защото сред недружелюбната природа си извън себе си. Гледаш се отстрани и ти е хубаво.

– Разкажи за приключението Антарктида.

– Пингвините на първия остров са страшно интересни – едни такива мънички, поклащат се като вървят. Имат специални пътеки, по които минават, ти задължително трябва да им правиш път. Видяхме как мъжките мътят яйцата, а женските носят храна. И са моногамни. Сладурчета! Обаче на третия остров вече ти писва от пингвини. Още повече, че не ти дават да се доближиш на повече от три метра. Там много държат природата да не се замърсява и да не се нарушава ритъмът на животните. Не се допускат и никакви боклуци. Трябваше да си ги изнесем. Не само в Антарктида, ами и в Патагония. Там дори огризка от ябълка не можеш да изхвърлиш, за да не нарушиш равновесието. Малко повечко се приближихме до тюлените – на около два метра, но те са толкова големи, че нямахме голямо желание да отиваме по-натам. Не че им се мърдаше много, ама си е малко страшничко.

– Видя ли китове?

– Китовете ги гонихме. Закараха ни с яхти в един залив, където би трябвало да ги има. Преди това изслушахме лекция какви видове китове има, колко са големи, по какво да ги разпознаваме, колко е висока струята, която изхвърлят. В далечината една от нас забеляза нещо като фонтан. Моряците от кораба отидоха с лодките да проверят и ни ги „докараха”. Огромни бяха! Три пъти по-големи от лодката. Момчето ни подгони: „Бързо, бързо в лодката!” Ние го попитахме ще преследваме ли китовете, но той отговори, че ще се доближим, само ако те ни позволят. Преследването им е забранено. Китовете обаче се оказаха благосклонни. Бяха двойка и около час си играха на 20 метра от лодката, подскачаха, закачаха се. Много е странно чувството! Да си на другия край на света, където малко хора могат да бъдат, в една крехка лодчица и тези гиганти са срещу теб. Гледал си ги само на картинка и изведнъж ги виждаш в дивата природа. Благословена част от света!

– Много ли места обиколихте?

– Ние спяхме на кораба, а през деня обикаляхме островите на Антарктида. И това беше най-голямото предизвикателство за мен, защото страдам от свирепа морска болест, а с това малко корабче (70 метра дълго, с 60 души на борда) минах пролива Дрейк, едно от най-бурните морета в света. Имахме щастието нашите вълни да са малки, само около 6 метра високи. Корабът е за експедиции, не е туристически, условията бяха спартански.

 

Д-р Тотко Найденов:

Бездуховността ни залива окончателно и безвъзвратно

На 15 август, точно в 12 ч., да помълчим минутка в памет на хората, загинали, докато спасяват човешки живот, апелира лекарят журналист

– Д-р Найденов, нека да припомним – защо точно 15 август е обявен за Ден на спасението? Тогава народът ни почита успението на св. Богородица и празникът е известен като Голяма Богородица.

– В късния следобед на 15 август 1963 г. младият лекар на с. Стрелец, Великотърновско, д-р Стефан Черкезов се връща от районна служебна конференция в Горна Оряховица със стар разхлопан автобус. Той е претъпкан, но шофьорът отстъпва пред настойчивите молби на младия лекар, който бърза да се прибере (заявява, че сигурно го чакат много пациенти от сутринта) и му позволява да пътува прав на степенката. На излизане от града рейсът е засечен от неправилно изпреварващ го камион, сблъскват се и избухват в пламъци. Д-р Черкезов е изхвърлен от взривната вълна в канавката и само е натъртен, но веднага, без колебание, се връща в огнения ад и започва да вади горящите хора. Пламва му косата, изгасява я с ръце и продължава да спасява. Облечен е в бяла найлонова риза, която се стопява по тялото му и му причинява дълбоки обширни изгаряния, които сигурно не би получил, ако се бе сетил да я съблече. Кожата му вече се издува в мехури и увисва на парчета, но лекарят влиза в пламъците 4 последователни пъти. Изважда 47 пътници. Пристигат линейки от Горна Оряховица и той – най-пострадалият! – започва да пренася обгорели хора с носилките и отказва да бъде превозен. Накрая остава съвсем сам и тръгва бавно, залитайки, под жаркото слънце към града. Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, този изумително храбър и скромен човек тихо сяда на пейката и чака реда си, докато колабира. Настаняват почти овъгленото тяло в едно легло. А героят отправя към втурналите се към него медици изумителните по своята самоотверженост думи: “Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!” Отива си на 26 години, оставяйки млада съпруга и дъщеря на една годинка. Днес болницата във Велико Търново носи неговото име.

– Струвало ли си е да прави този подвиг?

– Точно това се запита веднъж дъщеря му Антония, която е УНГ специалист в Германия и понякога идва на нашите чествания. Обикновено мълчалива и скромна, веднъж горчиво промълви най-покъртителните думи, които съм чувал: “За какво се е жертвал татко заради чужди, непознати хора, при това – неблагодарници? Техните деца са расли щастливо, охолно или поне безгрижно, при живи, грижовни бащи. А аз?!… Толкова трудно ни беше! Струвало ли си е?!?” В интерес на истината, никой от спасените 47 пътници не отива – нито веднъж! – да ги посети, да им благодари, да им помогне с нещо – пари или продукти…
Неблагодарността никак не ни е чужда, има много примери в историята ни.

Подобни горчиви думи ще изрече години по-късно и вдовицата на героя Христо Стефанов, 45-годишен елтехник, самоотвержено извадил от бурните вълни на Черно море не един човек, а трима: цяло семейство – баща, майка и детето им. Пристигналите лекари установяват смъртта на спасителя им и те веднага забързват… да избягат към хотела си, по най-витите и скришни пътечки – тихомълком, като крадци, без да се обръщат, без да се опитат да утешат избухналата в плач млада вдовица на човека, комуто дължат живота си, без дори да попитат за името му. Тези хора са българи и, вероятно – православни християни… Сирачето на Христо също като сирачето на д-р Черкезов ще расте без бащина закрила, в недоимък и оскъдица. Спасените от бащите им хора отдавна ще са забравили кому дължат своя живот.

– Много хора продължават да не знаят кой е д-р Черкезов.

– Два месеца след трагедията Президиумът на Народното събрание удостоява посмъртно д-р Стефан Черкезов с високопрестижното в онези времена звание у нас “Герой на социалистическия труд“. Една улица в столицата е наименована на лекаря-герой. Непосредствено след 10 ноември 1989 г. амбициозната “синя” комисия за преименуване се престарава в угодничеството пред новите “демократични” власти – заличава го. Някакъв умник е предположил, че този Черкезов, след като е удостоен с презряното комунистическо звание “герой на социалистическия труд”, вероятно е… някакъв председател на ТКЗС или активен борец, кой го знае, мътна ще да му е работата. И великомудрите общински съветници се съгласяват… Така премахват от друга улица и името на ботевия четник Йордан Тодоров: някой подхвърлил, че този неизвестен тип вероятно е партизанин. Разбира се, отново гласуват единодушно.

 

* Део чака второ дете

* Явор Бахаров ще се жени

* Биляна Гавазова води на гладно „Тази сутрин“

* Избират най-красивото танцуващо и спортуващо момиче

* Бременното гадже на Кристиано Роналдо проговори

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 9 АВГУСТ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.