Първият международен форум се проведе в градчето Пинск

Погледът на българското общество през последните десетилетия е изцяло обърнат към случващото се в Европейския съюз. Донякъде това е нормална ситуация, като се има предвид членството ни и агресивното присъствие на западно-европейски и задокеански политики на всички нива – от икономика до социално общуване и култура. Но трябва ли да бъдем слепи за многообразието на света? Трябва ли да игнорираме случващото се у нашите съседи, които са извън ЕС? Защо не се замислим за загубите на нашите пазари и прекъснатите културни взаимовръзки с държавите от Евразийския съюз?

„Масовият туристически поток от българи е към Западна Европа и Северна Америка. Много малко от нас (освен по конкретен служебен ангажимент) посещават Беларус, Украйна, Русия, Казахстан, Азербайджан, Китай, Индия. А какви чудеса могат да се видят в тези значими като територия и културно наследство държави! Колегите журналисти се интересуват от тях само когато възникнат военни действия от международен мащаб или се роди поредният политически или правителствен скандал с участие на наш политик... А изпълнителите, визуалните артисти, писателите, театралното и танцово изкуство на тези народи са с вековни традиции, вплетени в модерни интерпретации днес. Защо у нас няма център за стратегия в културата, който да информира обществеността ни за случващото се по света, да лобира и да финансира българско участие и представяне на родни творци? Кога ще бъде премахнат ДДС върху книгите и цялостната дейност на творческите съюзи ще бъде обвързана с финансиране от държавата? Законът за меценатството беше превърнат в смехотворен казус, а Законът за авторските права изобщо не се прилага. Все въпроси, пренебрегвани от нашите управляващи и законодатели.

От 3 до 7 октомври в Беларус се проведе Първият международен фестивал на Евразийската култура. Събитието беше организирано от „БелБренд” – Асоциацията за защита на интелектуалната собственост, от ректора на Полеския държавен университет и от кмета на гр. Пинск – старинно градче в южната част на страната, което тази година отбелязва 920 години от своето възникване. За участие в отделните събития бяха дошли представители на Русия, Китай, Литва, Сърбия, Азербайджан, Великобритания, Киргистан, Казахстан, България и десетки творци от Беларус. Българските представители научиха за този световен форум чрез личните контакти на Елка Няголова – председател на Славянска академия, организатор на ежегодния фестивал „Славянска прегръдка” (Варна). Освен авторът на тези редове, в проявите се включи младият поет и изпълнител на поп песни Александър Петров, 15-годишен, от гр. Добрич. Той веднага стана любомец на публиката. Тълпи от фенове го следваха навсякъде из града след блестящо изпъление на две песни и три стихотворения (които прозвучаха на български и на руски език).

Какво ни впечатли в тази малко позната за нас страна?

Литературните рецитали и концерти продължават по 3-4 часа и нито един от зрителите не си позволява да се прозява, да говори по телефон или да напуска залата преди края на събитието. Уважението към създателите на културен продукт е огромно. Медиите в града отразяват всеки един миг от програмата. Организацията е перфектна: приветливите домакини, редът и чистотата в гр. Пинск няма как да не предизвикат нашето възхищение. Движението на хора дори през нощта е абсолютно безопасно, защото престъпността е ликвидирана чрез строгите мерки на държавните органи. Атмосферата на всяка крачка говори за духовно извисени хора – този малък град притежава концертна зала, национален театър, изложбени зали и музеи, колеж по изкуствата, уникални спортни съоръжения, изрядни паркови пространства, множество православни храмове и импозантна католическа катедрала. Още след първата моя разходка из улиците на гр. Пинск, аз го определих на град-музей! Колкото и да е чудно – без европейски субсидии Беларус и столицата Минск посрещат гостите си с модерно летище, а страната е прорязана от нови магистрали, по които се пътува изключително бързо и удобно, с безплатни и идеални за отмора паркинги.

И си помислих: как ние в родината си пропиляваме хилядолетното културно наследство, като не поддържаме малките си населени места, притежаващи археологически обекти. Как не правим достатъчно, за да превърнем културния туризъм в приоритет, а дори централните улици в София и големите градове са осеяни с боклуци... Очевидно трудно ще се отървем от ориентализма. А делегатите от Европа по време на така прехваленото Председателство на ЕС ще избягат ужасени, когато се нагледат на препълнените кофи за боклук и се спъват на всяка крачка в пропадащи плочки, просещи наши съграждани, плюещи, пушещи и разиграващи скандали по улиците на София... Всеки фестивал, разбира се, има своите звезди. В заключителния концерт, състоял се в голямата зала на Дома на културата се представиха лауреати на наградата „БелБренд”: Саня Петрович (сопран, Събрия), Кристина Николаева (мецосопран, Беларус), Дмитрий Колотило (цимбали, Беларус). Чухме уникални изпълнения на китайски инструменталисти и на беларуски национални състави. Голямата награда „БелБренд” за 2017 г. беше присъдена на Таир Бейшеев (бас, Киргистан), връчена от Алберт Таипов – председател на асоциация „БелБренд”. Стотици зрители присъстваха и на откриването на изложбата на китайския художник Ксинг Жианлинг. Литературният фестивал беше организиран и се водеше от младата беларуска поетеса Анна Мартинчик, в програмата се представиха видни беларуски поети (Анатолий Аврутин, Наталия Костюченко, Михаил Кулеш и още над 20 творци), както и поетите Марат Ахмеджанов (Великобритания), Анна Тураносова (Литва), Дмитрий Дарин (Русия). В специална вечер на бардовете и изпълнителите на етно, поп и джаз музика се включи и нашият представител Александър Петров, а другите звезди на сцената бяха Сергей и Инна Кравец, група „Неврида”, Наташа Трея и др.

В съпътстваща програма се проведоха майсторски класове по театрално изкуство, пленер за млади художници, семинар по авторско право в интернет. Състоя се и Кръгла маса по проблемите на авторските права в търговията – „Взаимодействие на митническите и правоохранителните органи на страните членки на ЕВРАЗИЯ”, в която взеха участие представители на държавните органи на Беларус, Казахстан, Русия.

Очевидно фестивалната програма в гр. Пинск имаше за цел и образователно въздействие – това е нещо, което рядко може да се види на родните развлекателни формати. В приветствието до фестивала, изпратено от Елка Няголова, се казва: „За нас, членовете и сподвижниците на Славянска академия, разпръснати по света, вашата земя днес се явява своеобразен културен и литературен амвон. Присъединяваме се с дълбок поклон към вашето творечество и хуманизъм.”

Очевидно е време да започне преосмисляне на дълговечните контакти със славянските народи, които не са в ЕС, но ни обичат, приемат ни радушно, радват се на нашата култура. „България – най-слънчевата страна, която съм посещавал!” – ми каза един колега от Беларус.