Евроболници ни режат, защото здравната каса не плаща

Върху задълженията се начисляват лихви

Започваме преговори с германски фондове

Болници и клиники в Европа вече отказват оферти за лечение на наши пациенти по договорка с Националната здравноосигурителна каса. Причината е, че финансовата ни институция дължи над 200 млн. лв. на чужди фондове и лечебници като дълговете продължават да се увеличават. Част от борчовете са още от 2014 г., а има и по-стари.

Дела срещу касата не са заведени, но върху задълженията й зад граница текат лихви, обясни пред “Труд” Пламен Таушанов, член на надзорния съвет на НЗОК и председател на Българската асоциация за закрила на пациентите.
Най-много българи се лекуват в Германия, Франция и Италия. В началото на следващата година ще се направи опит от българска страна за преговори с германските фондове във връзка с проблема. На срещата ще присъстват представителят на синдикатите в надзорния съвет на НЗОК Тома Томов, както и този на пациентите – Пламен Таушанов.

Касата няма да се разплати и с лечебници у нас за извършената и отчетена от тях надлимитна дейност. За 2016 г. общо към болници, зъболекари и аптеки задълженията й са в размер на 52 млн. лв. НЗОК дължи на здравните заведения пари и за 2015 г., които са 55 млн. Въпреки че одит за октомври и ноември показа, че 80% от разходите при надлимитната дейност са от спешни случаи, средствата няма да се изплатят.

“Негативният ефект от това ще засегне пациентите, за съжаление”, коментира пред вестника д-р Николай Болтаджиев, председател на Сдружението на частните болници. Причината е, че колкото по-малко се финансира здравеопазването от страна на касата, толкова по-голямо е доплащането от болните. Д-р Болтаджиев припомни, че десетки частни и общински лечебници са завели дело срещу касата за дължимите за 2015 г. пари. По думите му неразплащането от страна на НЗОК ще доведе още до дефицит на здравни грижи в страната и до все по-големи листи с чакащи пациенти.

Българският лекарският съюз също ще заведе дело за надлимитната дейност. От съсловната организация имат и готовност за протестни действия. Един от основните проблеми при разпределянето на средства в НЗОК е пестене от болниците и пренасочване на пари към фармацевтичния сектор, категорични са мениджъри на големи столични лечебници.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Един ден най-големият проблем за касата ще бъдат българите в чужбина или по-точно техните родители пенсионери, които могат и по закон трябва да се лекуват в страната на прибиваване на децата са (ако нямат родинини първа степен в България).

  2. Няма такъв закон! Първо – този закон трябва да е валиден за страната – приемник! Второ – няма закон, който да определя кой къде да се лекува! Трето – проблем няма да е болничното лечение – то и сега се поема от НЗОК, проблем е хроничното домашно лечение, чиито принципи на финансиране са различни за различните държави! Моля, четете преди да пишете толкова уверено! Пример: Франция не се интересува дали имате или нямате братя и сестри в страната, вашите родители няма да се лекуват безплатно във Франция ако нямат надлежните осигуровки! Германия – либерално поведение, от което страдат все повече германци и което навярно в недалечно бъдеще ще бъде тотално променено! Англия затвори вече кранчето. Швеция – подобно на Германците, но изискват такава камара документи от България, че свят ще ви се завие докато успеете да ги набавите, ако изобщо успеете! Норвегия – още по-засилена бумажтина, плюст това, обаче, получавате и пенсия, при това не малка! Русия – духате супата! Испания – поема болничното лечение в спешни състояния, после си търси парите от България, но само това!

  3. Aма как може така! не са ли длъжни западните лекари и болници да ви лекуват безплатно.Сформирайте една чалгарска група,която веднага да заяви това на тамошните лекари! Ако не са съгласни ударете им няколко юмрука и после блокирайте някое кръстовище в някоя европейска столица! Или тези просташки номера само у нас минават!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.