Разрушителното чудовище на национализма отново е на лов в банковия сектор

Сред виновниците е Германия

Преди седем години европейските лидери се споразумяха да защитят от кризи банките на Стария континент, като поставят по-голяма част от сектора под надзора на ЕС, а сега националните правителства и регулаторни органи подкопават тези усилия.

Европейските правителства се договориха през 2012 година да създадат банков съюз с единен надзорен орган и система за оздравяване за всички системообразуващи банки в еврозоната. Все още обаче липсват големи парчета от проекта. Сред тях са Европейска схема за гарантиране на депозитите, която ще защитава спестяванията на гражданите еднакво в 19-членната еврозона и ще бъде в подкрепа на националните гаранции. Липсва и обща фискална предпазна мрежа да фалирали банки.

Резултатът е сектор, заседнал по средата между федерална система и национална регулация. Неспособна политически да завърши банковия съюз, еврозоната проявява притеснители признаци за даване на заден ход  и то така, че щетите, нанесени от следваща финансова криза, биха могли да бъдат още по-тежки.

Непредвещавайки нищо добро, правителствата от Берлин до Рим помагат за спасяването на затруднени банки с парите на данъкоплатците или като използват националните прерогативи и вратички в разпоредбите на ЕС, за да заобикалят надзорните и оздравителни механизми, които те са създали в Европейската централна банка (ЕЦБ).

Това обезсмисля така ценените от ЕС “еднакви правила на играта”. Също така пречи на слабите да фалират и възпрепятства трансграничните сливания и придобивания, необходими за създаването на здрави общоевропейски банки, способни да финансират икономиката на еврозоната и да се конкурират с американските и азиатските си събратя.

Сред виновниците е Германия, която обича да назидава другите за бедите, свързани с риска от недобросъвестност и необходимостта безразсъдните банки да плащат за прочистване на финансовите институции, а не гражданите да покриват загубите.

БТА, с големи съкращения