Европа на кръстопът

Единството на ЕС ще бъде подложено на голямо и сериозно изпитание по казуса с Унгария

Юнкер си позволи твърде фриволен антипаралел с Европа от 1913 и 1914 година

През последните дни се случват редица събития, които на пръв поглед изглеждат разнопосочни, без връзка с познат модел или някаква логика. Вече двадесет дни в германския град Кемниц се провеждат крайнодесни протести срещу възприетата миграционна политика от Брюксел. Случващото се в Саксония отдавна е извън рамките на частния случай. Вече се наблюдава устойчива тенденция, обхващаща всички възрасти и множество групи, което се наблюдава в увеличаващата се подкрепа за партии като Алтернатива за Германия. Сърцето на Европа страда от собствените си решения.

Противоречието се вижда в толерирането на постмодернистични процеси, като този за промяна на традиционния възглед за пол, което предизвиква ответния удар по посока и сила към крайното дясно. В същото време Брюксел подготвя налагането на най-тежкото наказание за своя страна-членка заради провежданата антиимигрантска политика. Единството на ЕС ще бъде подложено на голямо и сериозно изпитание при гласуването в Съвета на Европа Унгария да бъде наказана с лишаване от право на гласуване в европейските институции. Според унгарския премиер Виктор Орбан това е обида не към правителството, а към унгарската нация. Историята е показала многократно, че в Европа народите рядко забравят обиди. Паралелно с това преди дни бе подписан договор между Испания и Саудитска Арабия за продажбата на 400 бомби с лазерно насочване. Според Мадрид те няма да бъдат използвани за бомбардиране на Йемен, но кой може да гарантира това? Този въпрос допълва недоумението на обществото защо кризата с бежанците не спира.

Отново в Близкия изток сме свидетели на броени израелски бомбардировки над Сирия. Защо Брюксел не реагира на тези акции? Към това се прибавя и създадения проблем с вероятно най-големия разлом в православното християнство. След като Вселенската патриаршия обяви намерението си да предостави автокефалия на Украинската църква от тази на Руската православна църква, се стигна до излизането на последната от всички форуми, председателствани от най-високата по ранг църква. Създадения казус е сериозно предизвикателство за Брюксел, тъй като решението на вселенския патриарх Вартоломей създава конфликтна зона и в ЕС, в който членуват и православни държави.

На фона на тези събития Жан-Клод Юнкер изнесе своето последно обръщение в качеството си на председател на ЕК. Не всички събития, които се случиха в изминалия месец, намериха място в речта на Юнкер. Разглеждани поотделно, те си остават събития, но когато бъдат включени в свой контекст, те създават конюнктурен модел. Това дава възможност за анализ за състоянието на ЕС както сега, така и за вбъдеще. Тази бе целта и на Юнкер – да очертае настоящето и да даде алтернатива за утрешния ден. Речта на председателя бе изпълнена с оптимизъм, далеч от реалността, основаваща се на изброените събития. Юнкер нарече Европа “гарант за мира”. Европа далеч не е мирна. В най-оптимистичния вариант може да се използва метафората за Студената война: “мир, който не е мир”. На практика Европа е изпълнена с множество проблемни зони за сигурност, които не рядко стигат до ескалация. Типичен пример е източната част на Европа, макар и извън Съюза, където войната се води от години. Своеобразна кулминация е фактът, че преди дни в Украйна бе показно убит лидерът на самопровъзгласилата се през 2014 г. Донецка народна република, Александър Захарченко. Това е поредното доказателство за това, че ЕС не е това, което се опитва да бъде продавано на гражданите като маркетинг. България непрекъснато е поставяна в първите редици на най-корумпирани държави в Европа. Любовта към парите и постовете обаче не е явление, присъщо единствено за България. Много ясно се вижда, че тя е само част, макар и много отчетлива, от пирамидата, чийто връх е Брюксел.

Юнкер си позволи твърде фриволен антипаралел с Европа от 1913 и 1914 г., началото на Първата световна война. Той определи 1913 г. “слънчева, спокойна и оптимистична”, преди да избухне световната катастрофа. За пореден път, и то от най-високо ниво, се доказа, че непознаването на историята е причина за нейното повтаряне. Историците знаят, че нито 1913 г., нито годините преди нея са спокойни или оптимистични. За България тази година е свързана с бойни успехи, но и дипломатически провали, когато преживява драмата на Междусъюзническата война и своята първа национална катастрофа. Не трябва да се забравя, че две години по-рано Германия предизвиква Втората мароканска криза, която е част от прелюдията към началото на Голямата война. Факт е, че и тогава редица събития закономерно водят до катастрофа.

Все пак настоящето е по-различно – всички събития от 21 век показват не идваща катастрофа на фронтова война, а ситуация, в която са изчерпани познатите политики за устойчиво ръководство на ЕС. Съюзът не е в състояние да действа от общи позиции по политиките за сигурност. Едва ли може да се приеме за сериозно решаване на съществуващите проблеми постигнатата обща позиция за премахването на лятното и зимното часово време. Европа от доста време е страничен наблюдател и едва ли може да се приеме за авторитетен актьор на политическата сцена. Това води до логичния въпрос за кого е удобна тази слабост на Съюза? В своята реч Юнкер показа съществуващите противоречия между националните елити. Така например, някои са били доволни, а други изненадани от сключения договор с Вашингтон за внос на втечнен газ и соя. По същия начин едни се радваха, че Путин е в Австрия, а други виждаха заплаха.

Едно е сигурно - приятелство, което е основано на финансов или властови интерес, не е приятелство, а използвачество. От другата страна е по-добрият вариант – партньорство, поставено в ясни и прагматични рамки. Гръмките етикети на приятелството или братство подлежат на преходност, на изхабяване и в крайна сметка на разочарование. Социалните и политически напрежения в рамките на континентална Европа и ЕС са пореден сигнал, че сме отново арена на сблъсък на няколко различни рационални модела за бъдещето.

В историята това е шести опит за обединяване на европейските народи и се предполага да бъде цивилизационно различен от предходните, за да успее. Обединена Европа от средата на 20 и 21 век трябваше да бъде различна от римския легион, от християнския меч на Карл Велики, опожарената от наполеоновата армия Москва, или силата на германския блицкриг. Разликата между настоящето и миналото е в парите. След като Европа не може да бъде обединена чрез война, тя може да бъде купена – чрез заеми, фондове, обществени поръчки. Това обаче не е цивилизационният модел на културен магнетизъм, излъчван например, от Византия. Неслучайно френският историк Фернан Бродел, описвайки феодална Европа, отбелязва, че в различните точки на континента - от Испания до Полша - се наблюдават общи нрави и традиции.

В своята последна реч Юнкер популистки заяви, че няма разделения по векторите Изток-Запад, Север и Юг. Това обаче не отговаря на реалността. Един от фрапиращите примери е двойният стандарт в качеството на стоките, продавани на Изток и Запад в Съюза. Наскоро приетото предложение за унифициране на стандартите в ЕС дава някаква надежда, но докато няма конкретни резултати, може да бъде прието като елемент от досегашната брюкселска риторика и практика.

Изводите, които се налагат от тезите на речта на председателя на ЕК Юнкер, показват, че Европа е на кръстопът. В съществуващата в ЕС ситуация един от възможните сценарии е той да съществува както и до сега чрез финансирането от европейските фондове и кредити. Остава големият въпрос кога Германия ще прецени, че финансовото издържане на Съюза е прекалено висока цена за нея. Обаче трудностите, пред които е изправен ЕС, създават уникалния исторически шанс той да прерасне в истински независим международен субект. Разбира се, съществуват много предизвикателства във вътрешнополитически и в регионален и глобален план. Многовекторните и многопластови зависимости в краткосрочен и стратегически план са повече препятствие, отколкото възможност за осъществяване на тази не все още недостижима цел.

Речта на Юнкер е своеобразно доказателство за огромната пропаст между безпочвения оптимизъм на европейските лидери и бюрокрация и реалните обществени проблеми. Опиянението може да се окаже най-големият капан за целостта на Съюза. Опитите на ЕП да накаже държава-членка на Съюза, осъществяваща последователна национална политика, създава не само политическа неустойчивост, но и прецедент, който отслабва отвътре ЕС. Да, Юнкер си отива, но оставя хаос. А оттук накъде?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи