Жълт код за валежи днес

Чумаво време

На 23 юли 2018 да почерпят

Фентъзи мелодрама с лесбийки и върколаци Бразилски фестивален хит стана мейнстрийм сензация

Израел нанесе нови въздушни удари в Сирия

Публикувайте във фейсбук в сряда следобед

Златка се татуира за новия любим

Движението по магистрала „Тракия“ е затруднено заради пороен дъжд

Германската армия ще наема граждани от други страни в ЕС

Косово призова за разследване на твърдения, че Сърбия продава оръжия на терористи

Крадена вода ни продава „Михалково“ АД Въпреки доказаните нередности дружеството продължава своята дейност

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 23 юли 2018

Крадец обрал два апартамента в столичния квартал „Изток“

Убиха инвалид заради 1000 лева (обзор) Жертвата трябвало да плати с парите рампа за количката си

Лондон не иска да плаща сметката за Брекзит Една трета от британците предпочитат Борис Джонсън пред Тереза Мей

Европейският експеримент продължава – докъде ще стигне Референдумът се превърна в ефективен инструмент на Стария континент

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Европа продължава да се раздира от конфликти и промени, които в последните три години се превърнаха в знак, че нещо не върви. Политиката на Еврпоейския съюз не дава признаци за повече въздух, а напротив – той става все по-сгъстен за гражданите му. Защо и как се стигна дотук?

2014 година стана отправна точка за динамичните промени, които все по-силно разтърсват света. Украинската криза и действащата на територията на две суверенни държави (Сирия и Ирак) терористична организация „Ислямска държава“ за пореден път отвориха кутията на Пандора за Европа. Двата конфликта съсредоточават в Черноморския регион политическата, енергийната и военна енергия на глобалните играчи.
Всяка една от двете проблемни зони има своето място в дестабилизацията на Европа, най-вече на Европейския съюз. Гражданската война в Украйна и присъединяването на Крим към Руската Федерация предизвикват продължаващите вече трета година икономически санкции към Русия, чиято икономическа ответна реакция не закъсня.

Предизвикателството от Близкия Изток намери своята конкретна форма. Следващата 2015 г. отвори нова страница в процеса на европейска дестабилност с гостоприемния призив на германския канцлер Ангела Меркел към бежанците от военните конфликти. Той едва ли щеше да има сериозен ефект без солидната финансова помощ, оказвана на емигрантите от широкия Близък Изток. Тази добре подготвена политическа и финансова операция за системно преселване на арабски и африкански мигранти постави на безпрецедентно изпитание европейските институции и националните държави.

Предивикателствата за Европейския съюз се задълбочават през следващата 2016 г., когато английският Брекзит на северозапад и неуспешният опит за преврат в Турция на югоизток засилват сътресенията в Европейския съюз. И ако отношенията Анкара-Брюксел, но по-специално Анкара-Берлин се развиват под знака на войнствената риторика и взаимните обвинения за неизпълнени от Европа обещания за финансова подкрепа към Турция за нарушаване на човешките права, то процесите около Брекзит имат своята специфика.

Съществената разлика е най-вече в обстоятелството, че европейската политика към Турция, Русия или друга държава или организация извън Съюза на практика не води до значителни сътресения в европейските и националните институции и механизми вътре в ЕС. Външните атаки като икономическите санкции срещу Русия или миграционният поток към основните играчи като Германия, Франция, Италия, Испания разтърсват икономически и финансово Европа. Те отприщват и засилват ксенофобията и активизират крайнодесния политически сектор на континента. Но не могат да се сравнят с институционалната криза на Съюза, чието начало постави английският референдум за излизане на Великобритания от ЕС. Вече близо година и половина политическият елит на Европа и Англия не могат да формулират правилата, както и да преодолеят различията относно финансовия формат на развода. Какато и запазване на правата на европейските граждани в Англия след Брекзит.

Особено впечатление прави фактът, че преговорният процес преминава главно в сферата на политическото говорене, декларации, отлагания и размяна на обвинения. Всичко това оставя впечатлението за плътна димна завеса относно бъдещото излизане на Великобритания от ЕС. Не може да бъде подмината знаковата фраза на председателя на Съвета на Европа Доналд Туск преди седмици, че преговорите за излизането на Лондон от Съюза ще завърши с добра сделка, без сделка или без Брекзит. Разнопосочната информация залива публичното пространство, но не може да прикрие създалата се институционална криза в Съюза, както и политическите сътресения, разтърсващи Англия.

Референдумът като висша форма на народната воля се превърна в ефективен инструмент за следващия експеримент на европейска територия. Нелегитимният референдум за независимост на Каталуня от Испания през есента на 2017 г. отново концентрира вниманието към Западна Европа. Испания е държава, която подобно на другите европейски държави, има своята сложна история на съзидание. Тя е конгломерат от етноси, с различна история на възход и падения, но със засилваща се през последните години политическа и икономическа нестабилност. Каталуня е богата испанска провинция, чиито политически лидери начело с премиера Карлес Пучдемон, отправиха предизикателство към Мадрид, което прилича на политическа авантюра без значение за последствията. Ниският процент на участвалите в референдума, както и единната външна реакция в защита на испанския интегритет, не отклони Пучдемон и неговото правителство от опасния път на сецесията (признаване възможност на федерата да излезе от федерацията, да напусне по своя воля федерацията и да продължи съществуването си като отделна държава).

Динамиката в негативната спирала на политическа риторика, съпроводена с нерешителност и колебание на каталунския лидер, но с ясни и целенасочени действия на испанския премиер Романо Рахой, извеждат на нов етап каталунския казус. Привеждането в действие на чл. 155 от испанската конституция за поставянето на Каталуня под директното управление на Мадрид, както и обявените за 21 декември избори, вкарват държавата в конституционните рамки на управление. Бягството на каталунския лидер и част от правителството му в Белгия, както и издадената европейска заповед за тяхния арест и връщане в Испания, поставя вече европейските държави пред възможностите (все още хипотетични) каталунският сценарий да намери почва в някоя от тях. Индикации за заиграване с каталунския казус е подкрепата, получена от Карлес Пучдемон от различни представители на фламандската общност в Белгия. Арестът и след това освобождаването на каталунския лидер и неговите министри вкарват решението за тяхната съдба в политическия лабиринт на преговори и договаряния. Все пак остава убеждението, че испанската криза очерта два важни акцента в съвременна Европа.

Първият е свързан с реална опасност за държавния интегритет на всяка държава от ЕС. Вторият – разнопосочната и некоординирана политика на Брюксел и националните центрове за последователна, а не спорадична защита на правителството в Мадрид.

Каталунският референдум не е случаен щрих от европейската динамика. Моментът беше избран много прецизно. Паралелно с испанската криза се провеждат парламентарните избори в Германия и Австрия, осъществяват се ключови срещи на високо ниво по въпросите за миграционната политика на Съюза, както и съдбата на английския Брекзит. Екпериментът с испанския интегритет има вече своите негативни резултати. Впечатляващо число за икономическите загуби посочи испанският „Ел Паис“- 27 млрд. долара. Политически и икономически загуби търпи и Великобритания, разтърсвана от политическа нестабилност и икономическа несигурност.

Елемент от разтърсваната от миграции, институционални и конституционални кризи Европа е поредният скандал с офшорни сметки на водещи политически фигури и мегазвезди, в който явно не случайно е намесено името на английската кралица. Това едва ли би впечатлило преди месеци някого. Подобни скандали периодично изпълват публичното пространство. Сега обаче, в контекста на сложните отношения Лондон-Брюксел тази информация лесно се превръща в част от европейската политическа мозайка, в която дискредитирането на ключови фигури, олицетворяващи определена политическа система, не могат да бъдат елиминирани.

Европейският експеримент продължава. Не може и не трябва да се забравя фактът, че след по-малко от два месеца България ще поеме европредседателството от Естония.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. Тюрлю гювеч…
    Он топик: затова демократичните партии в демократична холандия са се договорили да забранят референдумите.

    1. Демокрацията не е референдум. Освен това се вижда че руската пропагнда се възползва от пропуските на системите. Както примерно са медийте и социалните мрежи. Кмнтр е пример за руска пропаганда. Но примката се стяга и от тук, от там хората се осещат и запушват пролуките. Скоро се надявам и при нас да започнат да разрешат проблема със руската заплаха за страната ни.

      1. Така е! Референдумът е пропуск в демократичната система, който трябва да се запуши.
        Давайте демократични тролове… нищо чудно в скоро време говеждото стадо да почне да ви вярва и за това…

        1. Кат не ти харесва отивай при ушанките. Що стоиш тук като е толкова лошо? Хем ви боли, хем ви сърби. Така е при КГБ-йските руски глистове.

          1. Пий си хаповете, че прегряваш опитвайки се да схванеш истината за шизофренията на демократичниия ес.

  2. Ай да ви *** и русофилите и еврофилите. Нормални българи не останаха, само продажници като вас.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.