Евросъюзът трещи по всички шевове

От европейците се иска да плащат все повече, както за собствената си окупация с американски военни бази, така и за издръжка на целенасочено изпратените им нашественици

Преди година кандидат-президентът на Австрия Норберт Хофер огласи предложението си за създаването на „съюз в съюза“ в рамките на ЕС. Подкрепи аргументацията си със споменаване на Бенелюкс, в който Белгия, Холандия и Люксембург съгласуват поведението си и така силно влияят върху политиките на ЕС. В предложеното обединение заместник-председателят на австрийския парламент видя Словения, Хърватска, Чехия и Унгария. Наблюдателите веднага отбелязаха прозрачната му идея за възстановяване в осъвременен вид на старата Австро-Унгарска империя. Стана очевидно, че Евросъюзът е под голямо напрежение по границите на съставните части.

Днес ЕС вече силно трещи по всичките си шевове, а Великобритания направо се откъсна от него. Още преди избирането си за президент на Франция Еманюел Макрон заяви, че „ЕС трябва да се реформира, иначе ще бъде изправен пред перспективата за Фрекзит... трябва да погледнем истината в очите, да се вслушаме в хората, те са изключително гневни днес и нетърпеливи. ЕС не бива да продължава да функционира по този начин.“

С напрегнато внимание се наблюдава поредното колебание на Париж след XVI век дали тя е държава от чистия Запад на Европа или все пак от Централната й част и затова гравитира към Четвъртия райх. Още през 1991 г. Чехословакия, Унгария и Полша възстановиха своя съюз от XIV век, известен днес като Вишеградската четворка с оглед разделянето на първата на две самостоятелни държави. ЕК вече стартира наказателна процедура срещу Полша заради отказа й да приеме „бежанци“, заплашва и Унгария със същото.

Това обединение на силно критични към политиката на Брюксел страни с близо 70-милионно население подсказва за геополитическата същност на конфликтните процеси в ЕС. Вишеградците споделят убедеността на Хофер, че с Австрия имат много общи интереси. В срещите им на върха често се канят и премиери на България. Ние се дърпаме обаче, в геополитически план си оставаме страна от Източна Европа, засега подчинена на САЩ.

Австрийският канцлер Кристиан Керн и германският външен министър Зигмар Габриел рязко критикуваха САЩ заради плановете им да въведат нови санкции срещу Русия. Те са убедени, че целта на тези санкции е да се пласира в Европа доста по-скъпия втечнен газ на САЩ, а новите санкции противоречат на международното право и застрашават енергобезопасността на Европа.

Датският парламент одобри строги наказания за просещите роми, нарушителите ще могат да бъдат осъждани на затвор, а още първото провинение ще бъде наказвано с до 14 дни лишаване от свобода. Датската народна партия дори настоява осъдените нарушители да бъдат връщани в родните им страни.

„Правата на преселниците са приоритет, а в същото време не можем да се грижим толкова добре за собствените си хора“, гневи се шведският член на Европарламента Петер Лундгрен, чиято партия „Шведски демократи“ на предстоящите парламентарни избори вероятно ще бъде първа политическа сила.

Пред „Труд“ той коментира: „Бяхме наречени „расисти“, „националисти“, „фашисти“, но изведнъж управляващите социалдемократи изненадващо затегнаха контрола по границите... Вярваме, че за нас е по-добре да сме извън Евросъюза. Не искаме да сме част от Съединени европейски щати и да изгубим суверенитета си, да се превърнем във васали. Ясната цел, която сме си поставили е да достигнем етап, в който да имаме референдум за отделяне от общността по аналогия с британския.“

„Време е за започване на подготовката за излизане на Чехия от ЕС“, заяви тези дни бившият чешки президент Вацлав Клаус, след решението на Европейската комисия да задейства наказателна процедурата срещу „вишеградците“ заради отказа им да приемат имигранти.

„Категорично и принципно протестираме, заради натиска и желанието да ни принудят да бъдем послушни... в нарушение на европейското законодателство и това показва какво точно иска ЕС от чехите. Това е единственото спасение за родината ни... не искаме еврофондове“.

Трудно е да се добави нещо към тези думи. За доказателство на евроскептицизма в региона, Полша и Унгария не приеха нито един мигрант през последните две години. Чехия прибра едва 12, Словакия - 16... А беше велика радост в тези страни, когато през 1999 г. ги приеха в НАТО. Тогава държавният секретар на САЩ Марлин Олбрайт посети Прага, поздрави ги многозначително и трикратно с: „Halleluja!“, което на иврит звучи „Hallelu Jah“ или „Слава на Яхве (Йехова)“.

Така и писахме тогава в „Монитор“: „Алилуя като нов цивилизационен избор“. Цитирахме Вавилонски Талмуд, според който „Месия ще даде господство в целия свят... всички народи ще им слугуват... богатствата на народите ще бъдат в техни ръце“. Нищо юдофобско, този древен разбойнически морал за „избраното от Бог“ племе-господар още от римски времена прониква дълбоко сред немалко народи. След Христа вече служи за вътрешна обосновка на повечето колонизаторски практики.

О Бозе починалият наскоро Збиг Бжежински, скоро след рухването на СССР, посочи като последен враг на „избрания“ да сложи край на историята атлантизъм Православието, а у нас Паси го прати на майната и очерта разделянето на Русия на четири части... Не би. Британците се изсулиха от ЕС. Ония ценности се изпаряват не само сред „вишеградците“, а според считания за „баща“ на евроатлантизма Халфорд Макиндер, известен и като един от основателите на геополитиката „който управлява Източна Европа, владее Евразия, или сърцевината на Световния остров, значи управлява света“.

Чрез НАТО геополитическата Морска империя на англо-американците „залива“ европейската част на Евразия. Пактът затова и съществува, за да могат да управляват света. Това обаче им струва все по-скъпо и затова им се налага да искат от европейците да плащат все повече. Европейците трябва да плащат и за собствената си окупация от американски военни части, както и да издържат техните военни бази. Като десерт, на европейците ни се налага и да плащаме за целенасочено изпратените от тях нашественици от Африка и Азия.

Еманюел Макрон ще играе известно време за тях, но е избраник на много скромен процент французи. Гневните на ЕС и НАТО са много повече и няма дълго да го бавят за назряващия Фрекзит.

В Германия уволниха от поста му във Федералната банка политика Тило Сарацин. Изключиха го от социалдемократическата партия, но убедителната му книга „Германия се самоликвидира“ се възприема все по-добре от германците. В нея той още през 2010 г. предупреди, че „без здрава воля за запазването на нацията и при сегашната социална и образователна политика“, държавата им ще изчезне, а през 2100 г. там ще живеят 20 милиона германци и 35 милиона мюсюлмани. Съпротивата срещу тази перспектива бързо ще нараства, успоредно с процеса на отхвърляне на главните две партии на статуквото, както на последните избори направиха французите. Неизбежно скоро ще бъде поставен и въпросът за опразване на чуждите военни бази.

Хелмут Кол по едно време възнамеряваше да изсели поне половината турци от страната, но не го стори. Затова след приемането на сравнително чистата етнически източна част на Германия, днес не е по-германска, а по-разнородна след двете имигрантски вълни. Ученичката му Меркел заяви, че мултикултурализмът се е провалил, но все още няма храбростта на бившия канцлер Шмид да сподели истината, че пришълците въобще не желаят да се интегрират.

От другата страна т. м. Джордж Фридман писа в „Геополитикал фючърс“: „Европа е разрушена и като цяло нейните интереси се различават от тези на САЩ... Европа не се държи като едно цяло и мисията на НАТО изглежда се изчерпа... Това трябваше да се случи, с Тръмп или без него... Американската гледна точка и германската гледна точка за Европа са несъвместими. Самата идея за Европа като политическа единица, а не само като място, е в криза.“

На атлантизма на Макиндер, основоположникът на немската геополитическа школа - Карл Хаусхофер - противопоставя знаменитата си идея за „континентален блок“ - Берлин-Москва-Токио. По едно време Адолф Хитлер много внимателно се вслушва в думите му, но после тръгва в обратната посока и Третият райх е разгромен напълно. Наред с Германия, повече или по-малко, загубиха и съюзниците им от Източна Европа. Вече им идва друг ум, както се вижда напоследък.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи