Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Еврофондовете осигурили 4% от ръста на БВП

Снимка: Архив

Румъния се справя по-зле с усвояването на европейските фондове от България. Заключението е на Витория Алиата ди Вилафранка, която ръководи екип в главна дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия и отговаря за България, Хърватия, Унгария, Румъния и Словения. Експертът оцени справянето на държавите с еврофондовете през периода от 2007 до 2013 г.

Макар че има проблеми при усвояването на европейските средства, България се справя добре – това е общата оценка, дадена от Ди Вилафранка пред БНР. „Инвестициите от европейските фондове през 2015 година доведоха до нарастване на брутния вътрешен продукт с четири процента над ръста, който би имал без европейското финансиране“, каза тя.

По данни на НСИ растежът на БВП в края на второто тримесечие на 2016 г., в сравнение със съответното тримесечие на 2015 година, е 3.0%.

В България 66% от европейското финансиране или 2/3 отиват в сферата на околната среда и транспорта. Например – по големите транспортни коридори, от които е част АМ „Тракия“. Също така голям транспортен проект беше метрото в столицата, посочи експертът. „Трябва да подчертая, че освен изграждането на нова транспортна инфраструктура, чрез европейските пари е ремонтирана част от вече съществуващата. На много места няма необходимост от изграждане на нов път, а от ремонт на стария“.

Запитана дали корупцията е проблем при усвояването на европейските фондове в България, Витория Алиата ди Вилафранка коментира:

„Ние не измерваме корупция, но оценяваме законността и регулаторната рамка. Там се срещнахме с големи трудности. Сега този аспект има по-малка тежест – първо, защото вече бяха направени финансови корекции, което доведе до промени в системата; второ, защото хората придобиха повече опит. Законодателната рамка също стана по-лесна за прилагане. Освен това ние непрекъснато настоявахме пред българските власти да организират повече обучения и по този начин хората, които се занимават в тази сфера, да придобият повече професионални знания и умения. Не е достатъчно само да имаш фантастичен закон. Нужни са и хора, които да знаят как да го прилагат“.

Около 40 % от капиталовите разходи на правителството са свързани с европейските фондове. В други европейски държави обаче близо 60% от правителствените разходи са свързани с европарите. Такъв е случаят на Унгария.

„Когато ние инвестираме едно евро, за нас е важно възвръщаемостта на инвестицията да е повече от това. Това, което можем да отбележим, че за едно инвестирано евро, се наблюдава възвръщаемост от 2,74 евро – т.е. почти едно към три“, коментира Витория Алиата ди Вилафранка.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.