Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 24.10.2019

На 24 октомври 2019 да почерпят

Григор Димитров отпадна от турнира във Виена

Катер на гръцката брегова охрана мина през лодка с мигранти

Бени Ганц получи мандат от президента на Израел да формира ново правителство

„Капитал” изкара ЕК палач на магистрала “Струма” Източници на “Труд” в Брюксел опровергаха манипулациите в изданието за строителството на трасето Крупник - Кресна

Регистрация по ДДС при реклами във фейсбук

Всички страни от ЕС са се съгласили на отсрочка за Брекзит

Саудитската агенция по храните: Bългарските продукти са висококачествени

Къванч Татлъту заминава за 6 месеца в САЩ

Има задържан за взрива в гаража на адвокат от Монтана

Вдигат осигуровките за свободните професии Повече ще внасят и фермерите

ЦИК разреши привличане като обвиняем на Тома Белев за антисемитизъм Постъпило е мотивирано искане от главния прокурор по досъдебно производство

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 24 октомври 2019

Министър Танева: Над 600 работни места ще бъдат създадени чрез проекти по подхода ЛИДЕР

Единствената ни олимпийска шампионка по плуване Таня Богомилова: ЦСКА винаги е бил емблема на българския спорт

Звездата на българското плуване Таня Богомилова има своята звезда в алеята на славата на стадион „Българска армия”. В „червения” клуб преминава цялата активна кариера на олимпийската шампионка в дисциплината 100 м бруст от игрите в Сеул и спортист №1 на България за 1988 г. В нейната богата визитка се открояват и три медала от европейското първенство в София през 1985 г. – един златен (200 м бруст) и два бронзови (100 м бруст и щафета 4х100 метра), а също и две отличия от световното първенство в Мадрид през 1986 г. – сребърен (200 м бруст) и бронзов (100 м бруст). Бойкотът на страните от бившия Източен блок на олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. я лишава от възможността да спечели още отличия в период, когато се намира във върхова форма.

– Г-жо Богомилова, предстои честването на 70-ата годишнина от създаването на ЦСКА, а вашата кариера е изцяло свързана с този клуб. Как се озовахте в него?
– Започнах да плувам, когато бях на 6 години. Тогава тренирахме в ученически спортни школи. После преминах в спортна паралелка към ЦСКА. И когато дойде време да участвам в състезания, най-естественото нещо беше да плувам за ЦСКА. Така отидох в клуба, където премина цялата ми активна кариера – от началото до края. Никога не съм си представяла, че мога да премина в някой друг клуб, никога! Цял живот – в ЦСКА.

– Как избрахте плуването?
– Майка ми ме записа на плуване, защото по цял ден играех навън футбол с момчетата. Като дете съм се занимавала и с гимнастика, но постепенно осъзнах, че плуването е моят спорт. Много исках да постигна нещо голямо и затова си поставях амбициозни цели, които гоних до дупка.

– Какви бяха първите ви впечатления от ЦСКА?
– Бяхме много голям и задружен отбор. Тренирахме под ръководството на Христо и Теменуга Червенкови в басейна на спортната палата. Тогава имаше по-малко клубове – в София бяха ЦСКА, „Левски“, „Славия“ и „Академик“. Нямаше къде другаде да отидеш. Конкуренцията беше между тези клубове. Спомням си, че тренирахме много здраво. Бяхме целият отбор заедно и басейнът кипеше от плувци на ЦСКА. Работеше се изключително сериозно.

– Чувствахте ли се като член на „червената“ общност на ЦСКА?
– Да, аз бях военизирана към ЦСКА и имах чин в армията. Отговорността беше голяма и ставаше все по-голяма, когато започнах да постигам успехи. Ходили сме да даваме отчети на Добри Джуров, лека му пръст. Имаше поставени цели и те трябваше да бъдат постигнати. Организацията в клуба беше супер. Системата работеше като добре смазана машина. Звучи изтъркано, но беше точно така. В онова време ЦСКА беше нещо голямо. Един огромен клуб, който развива всички спортове. Гранд в истинския смисъл на думата. Същото беше и в „Левски“, с който водихме много сериозна битка. Но ние бяхме винаги над „Левски“.

– Щеше ли българският спорт да има повече успехи, ако системата в ЦСКА беше продължила да работи по същия начин?
– Категорично – да! Убедена съм, че щяхме да имаме по-успешен спорт. Става въпрос не само за системата в ЦСКА, но и в „Левски“, и в „Академик“ и в другите големи отбори. Тези клубове работеха страхотно. Сега има разделение и ние трябва да откриваме едва ли не топлата вода, че е нужно да се обединяваме. Така ще заработи отново този механизъм, който ни е носил успехи. А не да се разделяме на малки клубчета. ЦСКА винаги е бил една емблема, нещо голямо – повече от половината спорт в България.

– Като състезател съпреживявахте ли успехите, които постигат вашите колеги от другите спортове в ЦСКА?
– О, да, разбира се! Особено на олимпиадата в Сеул през 1988 г. бяхме страшно единни. Много от олимпийските медали за България бяха спечелени състезатели от ЦСКА. Заедно изживявахме радостта от успеха след всяко отличие. Може би не е случайно, че моят златен олимпийски медал на 100 метра бруст е спечелен на 19 септември 1988 г. Тогава 19 септември се честваше като ден на армията. Олимпийската титла в плуването беше уникален успех и за мен, и за ЦСКА. Аз можех да взема медал и два дни по-рано на 200 метра бруст, защото се готвих много сериозно, но така е било писано. В някои събития има знак от съдбата.

– Как ви посрещнаха в ЦСКА след олимпийското злато?
– Посрещнаха ни страхотно още на самото летище в София. Няма да крия, че в ЦСКА ръководителите имаха много големи симпатии към мен и ме гледаха като свое дете. Аз така го чувствах това топло отношение от тяхна страна. Може би защото никога не съм сменяла клуба си.

– С кои колеги и съотборници в ЦСКА създадохте здрави приятелства?
– Много са. Няма как да не кажа имената на Ицо Стоичков и Вальо Йорданов, с които сме много близки. С Христо Марков – също. Нашето поколение е дало толкова много за ЦСКА и всички се познаваме и сме приятели. Сред тях имам по-близки, но двама-трима са тези, на които по всяко време мога да звънна, ако ми трябва спешно каквото и да е. Вальо и Ицо са точно от тях. Големи спортисти, големи личности и истински приятели, на които винаги може да се разчита.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.