Федерика Могерини заяви, че е извънредно притеснена от турската офанзива в Сирия

Огнеборци потушиха пожар в цех за металообработка в Килифарево

Бомбаджия на банкомати скочи в ледените води на Струма (обзор) Джонката и Свещичката арестувани след 75 дни търсене под дърво и камък

Разкриха пет високотехнологични наркооранжерии в Добричко

Грипна епидемия и в Благоевград Висока заболеваемост в още 6 области

Махмуд Абас призова ЕС да признае държавата Палестина

Теменужка Петкова: Реформите в енергийния отрасъл са факт

Строг затвор за жена, лъгала многократно, че е изнасилвана

Израелски учени дешифрираха скрижал от Мъртво море

Безизходицата с US бюджета (ИНФОГРАФИКА)

Цвета Караянчева: Нямаме притеснения за вота на недоверие към кабинета

Съперникът на Григор иска да мине Мъри

Министър Ангелкова: Павилиони с единна визия ще заменят сергиите по тротоарите в „Слънчев бряг-изток“

Двама души са загинали при катастрофа край Ловеч

Най-малко 11 цивилни са били убити при турски удари в Сирия

Единствено възможна ли е тази коалиция

Третият поред кабинет с министър-председател Бойко Борисов само на пръв поглед е продължение на първите два. Припомням: „Борисов І“ (2009-2013) беше еднопартиен, но с парламентарната подкрепа тогава на Синята коалиция, РЗС и „Атака“; „Борисов ІІ“ (2014-2016) беше коалиция с Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт (ВМРО и НФСБ). Също да припомня: след изборите през 2013 г. в 42-рото ОНС мнозина коментатори отбелязваха патовата ситуация, при която ГЕРБ + „Атака“ имаха 120 места, а БСП и ДПС имаха също 120 места. Това отбелязване подчертаваше най-често очакваните коалиции тогава, като имаха предвид предишни коалиции между партиите. ГЕРБ, макар и първи по броя на депутатите, останаха за кратко време в опозиция, правителството на Пламен Орешарски беше подкрепено от БСП и ДПС, със „златния пръст“ на Волен Сидеров от „Атака“. Критиците на БСП и ДПС заговориха единогласно за нова тройна коалиция на БСП, ДПС и „Атака“, макар такава формализирана коалиция да нямаше.

„Борисов ІІІ“ е коалиция на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (ВМРО, НФСБ и „Атака“). Тя беше договорена и финализирана така, сякаш в случващото се няма никакъв проблем и нещата се развиват „нормално“ съгласно конституцията и законите, но също и съгласно обичайно приетите правила на политическо поведение. Само че проблем очевидно има, но около него по ред причини се избягва медийният шум. Накратко – в правителството на Република България са представени за първи път националистически, крайнодесни партии, които се родеят с „братските“ си партии в Европа като френския Национален фронт, австрийската Партия на свободата, нидерландската Партия на свободата (крайнодесните популисти явно много обичат думата „свобода“, макар и не толкова свободите на гражданите), Датската народна партия, британската ЮКИП, италианската Северна лига или гръцката „Златна зора“. Но докато във всичките гореизброени страни приближаването на някоя от тези партии до властта предизвиква огромен дебат в обществото и граждански мобилизации, целящи да предотвратят това, в България подобно нещо сега не се случва. Това едновременно ме плаши и ме кара да се срамувам.

В България при избора на правителството естествено от опозицията (БСП и ДПС) в парламента се чуха критични изявления. Но за БСП критиката се състоеше в това да изтъкне противоположността на нейната програма за управление, неизпълнението на дадените предизборни обещания от страна на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ и несигурността, която залага коалиционното споразумение. Нямаше думи по принцип за включването на крайни националисти в управлението. Такива думи имаше в изявлението на ДПС, но те са, както обичайно се казва, „обичайните заподозрени“ – Мустафа Карадайъ заяви, че „никъде в Европа националисти не се допускат до властта, а ГЕРБ го прави за втори път“. В Европа за съжаление не е точно така, но навсякъде в Европа, за разлика от България, има остра реакция, когато това се случи. Според лидера на ДПС у нас това дори е за втори път.

Категорични думи в тази насока изрече в България чужденец – Даниел Кадик, ръководител на бюрото на фондация „Фридрих Науман“. Коментирайки участието на Красимир Каракачанов в правителствата, той каза: „Впрочем, хората на Каракачанов са и сред организаторите на Луков марш. И такива хора сега са във властта? Честито, България…“ Ако наистина обичаме страната си, ако сме действителни, а не псевдопатриоти, би трябвало да ни е срам. Защото Даниел Кадик има основание да казва това, а ние би трябвало да се смутим, че още не сме го казали в пълен глас.

„Обединени патриоти“ е коалиция на ВМРО, НФСБ и „Атака“, три националистически партии, които имат различно потекло и история, поне що се отнася до първата. НФСБ и „Атака“ се разделиха през 2011 г. и доскоро бяха в открита война. Но и трите споделят едни и същи разбирания за бъдещето на България, за политиката и обществото. Лидерите на тези партии много внимателно подбират публичните си слова, за да не попаднат лесно под ударите на законите срещу словото на омразата. Вече са се научили да го правят и едва ли някой от тях днес открито ще говори срещу евреите, циганите, гейовете… Но промененото им публично слово не променя начина, по който гледат на света, както и действителните им намерения, когато се доберат до властта.

Една от днешните анализаторски мантри, които се повтарят, за да легитимират новото правителство, е мантрата за „единствено възможната коалиция“ в този парламент. В действителност предизборната кампания беше изпъстрена с клетви, че в „никакъв случай няма да се коалираме“ с тези или онези, защото това би било „безпринципно“. Такива заявления, характерни за предизборна ситуация, нямат особен смисъл след това. Защото ако това е така, то настоящата коалиция между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ е принципна, основава се на споделени общи принципи.

През 2014 г. председателят на ЕНП Жозеф Дол посъветва ГЕРБ да не приемат Патриотичния фронт като част от едно десноцентристко правителство (днес ЕНП мълчи). И наистина тогавашната коалиция формално беше между ГЕРБ и Реформаторския блок и между ГЕРБ и АБВ с имплицитната, но не официализирана подкрепа на Патриотичния фронт, който тогава включваше само ВМРО и НФСБ, но не и „Атака“. Днес, заедно с „Атака“, коалицията вече е експлицитна, а и „принципна“.

(Със съкращения от блога на автора. Заглавието е на редакцията.)

##########
Липсват демократични рефлекси

Тезата за “единствено възможното мнозинство” прикрива всъщност много по-голям проблем на българската политическа действителност – липсата на демократични рефлекси в политическата класа. Всъщност имаше и други възможности за коалиции, също толкова възможни и основани на компромиси. Например голяма коалиция между ГЕРБ и БСП. Но и двете партии отхвърлиха тази възможност, защото и двете приемаха, че ако имат преднина на изборите, ще могат да се коалират с “Обединените патриоти”. А голяма коалиция, както в Германия например, се формира именно за да предотврати влизането във властта на партии, които под една или друга форма оспорват демократичния ред и неговите принципи. Честито, България!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Отново безсмислен коментар и чесане по стара тема!Факт е ,че от ЕС няма възражение срещу подобна коалиция.Факт е ,че тези патриоти не са такива крайни националисти ,като изброените по горе от смешния автор и приемат европейските ценности и виждат бъдещето на България в ЕС. Досега не е имало някаква агресивна политика отстрана на ОП примерно спрямо българските мюсюлмани,за да представляват те фактор за раздор в обществото и единствената тяхна кауза е по-скоро патриотична ,отколкото национлистическа , т.е. стремят се към изграждане на собствен облик и защита на интересите на българския гражданин в европейското общество , а в това няма нищо лошо защото и французи и германци макар в основата на ЕС си имат собствен облик и поддържат националните си ценности за разлика от нас!

    1. съгласен съм за безсмислието, но ес има против тази коалиция…. и либералите (на дпс) и центристите (на герб)… няколко пъти го показаха,
      даже боко си го призна с хвърлянето на правителството „пък да правят каквото поискат“.
      и ти сepа на евpoпейските ценности…

    2. „Факт е ,че от ЕС няма възражение срещу подобна коалиция.“

      Факт е, че канцлерката на Германия Ангела Меркел не харесва поведението на премиера на България Бойко Борисов. Аз съм гласувал само за него, когато имам възможност. Понеже няма алтернатива в България, вече и за мен е без интерес България, понеже няма да се връщам там, при Сараите на Ахмед Доган. Надявам се баща ми да си изкара щастливо времето като пенсионер с хубава за България пенсия от близо 900 лв. Ходи до Гърция за няколко дена, пенсията му позволява.

      Ако Б.Б. си изпълни обещанието, до края на мандата си като премиер да увеличи средната заплата в България на 1500 лв., ще го призная за добър премиер. Съмняваме се в него, но няма алтернатива.

  2. Да, едва ли някой от тях днес открито говори срещу евреите, циганите, гейовете, но не и срещу инвалидите. Закона за радиото и телевизията не забранява подбуждане на омраза към инвалиди и хора с увреждания.

    ЗАКОН за радиото и телевизията

    Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп., бр. 77 от 2002 г., изм., бр. 12 от 2010 г.) (1) Медийните услуги не трябва да подбуждат към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.

    Но може ненавист към инвалиди и хора с увреждания, които са от същата раса, пол, религия и националност.

    Известна е патриотската лъжа за 1 милион фалшиви инвалиди, разпространявана по националните и други медии без никакви доказателства. На някоя медия направи ли впечатление цифрата, някоя медия попита ли за доказателства, направи ли разследване, знае ли обществеността кои са фалшивите инвалиди в България.

    Принос за „Единствено възможната коалиция“ и възхода на патриотите имат „фалшивите“ медии, които не питат, не им прави впечатление, не ги интересува, просто разпространяват кой каквото каже, патриотите знаят това и го използват. Ако патриотите кажат, че в България има 10 милиона фалшиви българи, медиите просто ще се разространят „новината“.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.