Мнението на „Гардиън“ за Мей и Брекзит

Бягство от отговорно управление

За да се постигне нещо в дипломацията с ЕС, е полезно да се говори европейски. Това, което е важно, когато се говори на най-високо равнище в Брюксел, е способността да се признаят общите политически и икономически интереси, които са в основата на целия европейски проект. Тереза Мей не владее добре този език. Тя дори не се опита. След като стана премиер, отношенията й с ЕС бяха белязани от куха дипломация. Тя е достатъчно лоша и в развитието на отношенията си в Уестминстър.

Писмото, което изпрати в сряда с искане за удължаване на член 50, е пример за това. Г-жа Мей попита по грешния начин за нещо погрешно. Има само една причина да се търси удължаване на срока и две форми, по които да се направи. Причината е да се избегне излизането от ЕС без сделка. Наличните форми са кратка и дълга. Краткият маршрут, ще добави месец или два към срока, и предвижда техническа интерлюдия за завършване на законодателството, след като сделката бъде одобрена от парламента. Това поиска г-жа Mей, въпреки че сделката не е ратифицирана. По-дългият вариант продължава членството на Обединеното кралство в ЕС след лятото. Ако няма сделка, целият процес се нуждае от рестартиране. Това трябваше да поиска г-жа Мей. Но уплашена от хардлайнерите в собствената си партия, тя не го направи.

Г-н Туск заяви, че следващата седмица все още може да се свика извънредна среща на високо равнище, където да се предприемат действия за предотвратяване на бедствието. Това може да означава удължение на член 50, от което г-жа Мей се плаши. Тя намекна пред депутатите в сряда, че няма да продължи да е премиер на страната, ако след юни е все още в ЕС. Политическият капитал на Тереза Мей е изчерпан. Тя няма съюзници нито в дома, нито в чужбина.

Единственото й влияние в парламента идва от страха, който нейното ужасно управление провокира с перспективата, че е достатъчно некомпетентна, за да позволи най-лошото да се случи. Отдавна й се губи дипломацията и стратегията и сега тя се отказва от властта. Като бяга от отговорността, завършвайки своето пътуване от лош премиер към премиер измамник.

(Със съкращения, превод Павел Павлов)