Джордж Форман, един от най-великите боксьори в историята, навърши 70 години. Бляскавата си кариера американецът приключва с впечатляващите 76 победи, от които 68 с нокаут, и допуска едва 5 загуби. Големия Джордж, както го наричат, е притежавал поясите на WBC, WBA и IBF, златен медалист от олимпийските игри Мексико 68. Той все още държи рекорда за най-възрастен шампион, като печели титлата на 45-годишна възраст, побеждавайки с нокаут Майкъл Мурър. Притежава и още един рекорд по защита – брани трофея си на IBF, когато е на 46 г. А кариерата си приключва през 1997 г., тогава е на 48 години.

Форман е роден в град Маршал, щата Тексас, но израства в Хюстън. Баща му Джей Ди работи на гарата, но има слабост към пиенето и скандалите често присъстват в семейството. Когато бъдещият световен шампион е на 5 години, родителите му се разделят, а майка му Нанси е принудена да работи от сутрин до вечер, за да изхрани седемте си деца. Джордж не се разбира с братята и сестрите си, които постоянно го подиграват. И често е сам, което го тласка към живота на улицата. На 14 години той вече е част от местните престъпни групи, занимаващи се с дребни кражби. Започва и да пие, а след година заради проблеми със закона е изключен от училището.

По-късно Форман признава, че по онова време физически превъзхождал връстниците си, но не умеел нито да пише, нито да чете. Животът му е можело да приключи по улиците на Хюстън, но една случка преобръща съдбата му.

„Обрах някакви хора на улицата бягах от полицаите и кучетата им – спомня си Форман. – Скрих се под една къща. И тогава си спомних от криминалните филми, че когато ги преследват, престъпниците гледат да се скрият под водата, за да не намерят кучетата следите ми. И започнах да се заривам с кал. В онзи момент за първи път осъзнах, че съм станал престъпник, оставих училището и нямах никаква представа какво ще правя по нататък.”

Малко след това Джордж вижда на реклама на Министерството на труда на САЩ, която предоставя програма за безплатно образование и професионално трудово обучение. След няколко дни той се записва да учи и се пренася да живее в Плезънтън, щата Калифорния. Там той се научава да чете и пише, усвоява и два занаята - на зидар и дърводелец, запознава се и с треньора по бокс Док Бродусън, който го съветва да изхвърля агресията си ... на ринга.

Така започва любителската кариера на бъдещия член на Залата на славата по бокс. Форман съчетава мачовете с основата си работа, за да може да помага на майка си и всеки месец и изпращи по 50 долара. Но след като получава покана да влезе в националния отбор за олимпиадата Мексико 68, решава да се концентрира изцяло върху бокса.

Всъщност на игрите той попада, след като има едва 18 мача в крехката си кариера (първите два губи, като общо пораженията му при любителите са 4). А обичайно в отбора взимат боксьори поне с 50 срещи. Но този недостатък Форман компенсира с изключителния си атлетизъм, дори за състезатели в тежка категория. Има невероятна издръжливост съчетана с каменна брадичка и много мощен, убийствен удар, който респектира всичките му съперници. Има и слаби места, за които мнозина знаят, но на практика никой не успява да се възползва. А на олимпиадата е безапелационен, като последните три срещи печели с нокаут.

През 1969-а Форман става професионалист и след три години и половина вече има в биографията си 37 победи, от тях 34 с нокаут и нито една загуба. Така стига до бой с абсолютния шампиона при супертежките Джо Фрейзър и буквално го премазва, като му отнема титлите на WBC и WBA. После прави две защити на трофеите си, за да стигне до най-значимия бой в кариерата си, а и в историята на бокса – срещу Мохамед Али през 1974 г. в Заир. Битката е наречена „Мелето в джунглата“. И макар Форман да е абсолютен фаворит, той губи срещата с нокаут в осмия рунд. Джордж дълго не може да преживее поражението и дори обмисля да прекрати кариера. Но за щастие на феновете това не се случва. Печели още два мача, като в единия нокаутира Джо Фрейзър в реванша и се оттегля от бокса през 1977-а.

След 10-годишна пауза Форман се връща на ринга, тогава е на 38 г. Взима 24 победи от тях 23 с нокаут, а през 1991 г. получава шанс да се бие с абсолютния шампион Ивендър Холифийлд. Големия Джорд губи с единодушно съдийско решение, но пък дава тежък бой на 28-годишния си съперник. По-късно Холифийлд признава, че никой не го е бил толкова силно, колкото Форман.

През ноември 1994-а (два месеца преди да навърши 46 г.) Джордж приема предложението да се бие с новия лидер в тежка категория Майкъл Мурър. 26-годишният младок без особени проблеми повежда в срещата, но в 10-ия рунд става нещо необичайно. Ветеранът го нокаутира и става най-възрастният шампион. Форман прекратява кариерата си след загубата със съдийско решение от 25-годишния Шенън Бригс, през ноември 1997 г. Тогава той е на 48 г. А изходът от срещата е един от най-скандалните в историята. Според анализаторите явен победител е Форман. Започва обжалване, което стига до сенатора на щата Джон Маккейн, но резултатът остава непроменен.

В момента именитият боксьор е успешен бизнесмен. През 1999 г. той сключва сделка с компанията Salton за продажба на грилове, която носи неговото име. А контрактът му носи 200 млн. долара. Сега състоянието му се оценява на 300 млн. долара. След първото си оттегляне от бокса Големия Джордж става свещеник и до днес проповядва. Прави младежки център за деца с проблеми, занимава се с благотворителност, има и ангажименти като телевизионен коментатор.

Шампионът може да се похвали с 12 деца – 5 момчета и 7 момичета. Всичките му синове носят името Джордж Едуард Форман, съответно I, II, III...”Ако някой от тях се надигне, тогава всички тръгваме нагоре – казва именитият боксьор. - Но, ако един от тях е паднал, всички падаме...“