„Еколозите“ от коалицията „За да остане природа в България“ нямат намерение да предоставят на държавата данните, по които са очертали границите на зоните от Натура 2000 у нас. По този начин те продължават да спъват икономическото развитие на цели региони, които в момента са включени в единната европейска екологична мрежа без научни доказателства. Под натиска на „природозащитниците“ там не може да се извършва никаква човешка дейност, въпреки че нито един европейски нормативен акт не забранява реализирането на инвестиции в защитени зони.

„Еколозите“ за пореден път хвърлиха цялата вина на държавата, като отново излъгаха, че всичко, което са събрали при картирането на Натура 2000 преди 12 години, е предадено на институциите. Това стана на експертна среща в София, на която бе обсъдена Национална концепция за мониторинг за целите на докладването на Директивата за местообитанията.

Дискусията бе организирана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и консорциум от частни фирми, който е изработил концепцията след спечелване на обществена поръчка.

В конферентната зала на столичен хотел се събраха експерти и заинтересовани страни. Сред заинтересованите бе и бившият директор на природен парк „Витоша“ и настоящ кандидат за евродепутат от „Демократична България“ Тома Белев. Друг представител на „екологичните“ организации беше Катерина Раковска от българския клон на швейцарската офшорка Световен фонд за дивата природа (WWF).

Обсъждането се състоя, защото тази година българската държава трябва да докладва на Европейската комисия какво е състоянието на местообитанията у нас – тоест какви резултати дава опазването на защитените растителни и животински видове в Натура 2000. Страната ни е задължена да прави това на всеки 6 години, като предоставя на Брюксел само проверена, доказана и актуализирана информация – такива са евроизискванията.

За целта на видовете в Натура 2000 трябва да се прави мониторинг, като обществената поръчка със заданията бе възложена през 2018 година. Позицията за актуализацията на данните бе спечелена от частния консорциум, който представи концепцията, по която ще работи.

Тома Белев обясни, че това изобщо не е официален документ и не иска да слуша оправдания от държавата. Според него всичко било отговорност на институциите. Той пропусна факта, че при картирането на Натура 2000 в периода 2005-2007 година, „експертите“ от „За да остане природа в България“ са получили общо 9 милиона лева от държавния и европейския бюджет.

Въпреки това събраната информация не е предадена на официалните власти. Както „Труд“ писа, причината за това е много проста - „еколозите“ са работили по така наречения прогнозен метод.

Вместо да свършат реална работа, „придодозащитниците“ са очертали зоните наизуст и са вкарали 34.8% от България в екомрежата. Тоест те са подменили европейската методология, която изисква реални данни за разпространение на растителни и животински видове. Всичко трябва да е потвърдено с теренни проучвания, снимки, GPS-точки, попълнени формуляри и тракове (запис на маршрутите, по които минават екипите). Това са документи, които неоспоримо доказват наличието на вида в съответната зона. Нищо от това не е изпълнено при картирането на Натура 2000 - „еколозите“ са работели по предположения къде евентуално растителният или животинският вид би могъл да присъства. Не са стъпвали на терен, всичко е направено от бюрата в официте им.

Сега частният консорциум, който е съставен от фирми извън кръга около Тома Белев, ще прави мониторинг на Натура 2000. И ще стане ясно, че голяма част от 34.8-те процента от територията на България, вкарани в мрежата, са там без да отговарят на изискванията за защитена зона.

Катерина Раковска от WWF-България обясни, че страната ни трябва да поиска ЕК официално да признае, че оценките за състоянията на местообитанията у нас трябва да се правят на ниво защитена зона, а не както е в другите страни-членки – на биогеографско ниво.

Разликата в двата метода на оценяване е огромна. При биогеографския подход състоянието на видовете се разглежда така: има частен имот, включен в Натура 2000. В него е налице популация от 1000 лалугера. Това значи, че видът се развива добре, тоест не намалява. На 10 километра от терена има друг, отново в Натура 2000, където има 2 лалугера. В случая няма проблем, защото тези животни се числят към голямата популация в близост.

Когато става дума за оценяване на ниво защитена зона ситуацията придобива съвсем други измерения. Хилядата лалугера нямат общо с двата, намиращи се в имота на 10 км от тях. Тези животни са само две, тоест са застрашени. Затова в тази конкретна защитена зона трябва да с предприемат мерки за тяхното опазване. И тогава се появяват „еколозите“, които правят проект за защита на двата лалугера получават европейско финансиране за тяхното опазване.

В същото време никой днес не знае къде в Натура 2000 какви защитени видове има, защото „природозащитниците“ не дават данните, по които са определяли границите на зоните в екологичната мрежа.