Дария Георгиева: Човекът възпитава, виновен е ако има лоши хора и животни

Кучешкият приют в Шумен приема дарения от гранули, разчита на спонсори от Германия

Какво е да си управител на дом за бездомни кучета? С 400, 500 малки и големи лаещи. Първо, много трябва да обичаш животните. И да разбираш езика им. За всеки лай професионалистът има обяснение. Какофонията от силни звуци не го дразни, защото е отговор на човешко действие. Това обяснява Дария Георгиева набързо по телефона, докато уговаряме среща и думите едва се чуват.

„Имаше си причина кучетата да лаят много, в момента на разговора им поставях ваксини. В такъв случай реагират, защото им причинявам болка. Аз задължително им говоря и когато им кажеш добра дума и ги погалиш, се укротяват“, смее се бившата кметица с ново поприще. Макар че има два мандата опит в едно от най-големите села в Шуменско - Дибич, с 1200 жители, на новия пост също не е лесно. И тази работа е огромна грижа и отговорност. Но има още една особеност - на управителите на кучешки приюти у нас им се налага да са много добри балансьори между хората, които безкрайно много обичат животните, и хората, които ги мразят. И Дария веднага дава пример с последната акция на приюта, който обяви, че приема дарения от гранули за животните. „Дори мои близки, приятели ми казват - За какво ти е тази храна, не знаеш ли колко бездомни хора има, колко страдащи деца? Но едното няма нищо общо с другото... Не виждам защо трябва да мразим животните“, вдига рамене управителката, ветеринарен техник и магистър по социални дейности.

А защо в общинския кучешки приют в Шумен има нужда от дарения? Капацитетът му от 400 питомци е запълнен и надхвърлен. В един момент стигнали 480, сега са 430. Издръжката е планирана според възможностите за прием на бездомни кучета, обяснява Дария. Грижата за безпризорните животни се поделя 40 към 60% между община Шумен и немския спонсор „Bernd-Stephan-Tierschutz-Stiftung“. В пари ежегодно това е 72 000 лв. от кметството и 108 000 лв. от германците. Немските спонсори всяка година дават повече и м.г. сумата достигнала 160 000 лв., защото били нужни средства за подобряване на условията и автомобил за специализиран превоз.

Затова от месец приютът е поставил голяма табела на вратата си „Приемът на животни е спрян, поради надвишаване на капацитета!“ Вместо това притокът продължава. Почти всяка сутрин служителите откриват тайно оставени кашончета с малки кученца. По 2-3, по 5-6 палета, току-що родени. „Ние ги прибираме, как да изхвърлим живо същество? Започват обаче трудни грижи, купуваме мляко, храним ги с капкомери... Ваксинираме ги, стараем се да оцелеят“, обяснява Дария. А до това не би се стигнало, ако хората са кастрирали домашните си любимци. В Шумен приютът кастрира безплатно кучета и котки. Стопанинът трябва само да донесе животното, а за възрастни притежатели приютът прави компромис и отива на място до дома им. „Хората го знаят, но проявяват нехайство. Дори отказват да разговарят с нас по темата“, обяснява управителката. Вече се чуди кое е по-голямото зло - оставените кученца, родени във вили и по дворове, пред приюта, или изхвърлени на улицата и в гората, заради което проблемът със скитащите четириноги става нерешим.

Малко са доблестните собственици, които си признават грешката. „Тях ги моля да върнат кученцата при майката и поне до 2 месеца тя да ги отгледа с мляко. Някои казват - пречат ни! Ние от хуманност пак ги прибираме, но имаме храна за 400 и затова искаме подкрепа“, казва Дария. До момента дарители са донесли 400 кг гранули. Очакват се още отзивчиви, защото само за месец са нужни поне 4 тона храна.

Най-щедри са хората, които имат домашни любимци, или пък са осиновявали кучета от приюта. За съжаление все по-малко са желаещите и през август 16 шуменски четириноги са заминали за Германия, а едва 8 са намерили дом у нас.

Нашенците идват и търсят „куче да ми пази кокошките“, разказва през смях и с тъга Дария. И пояснява, че те не дават питомците си, за да ги връзва някой на верига. В приюта всички са свободно пуснати и живеят в парцели с дървени къщички. Само 8 злонравни са в изолатор и още толкова са вързани, защото са агресивни към себеподобни. Най-опасните трябва да бъдат евтаназирани. „Не го правим, защото са една душа, защото са станали такива най-вероятно вследствие на лошията на човек. Нали човекът ги възпитава и обгрижва. Нито човекът, нито животното се раждат лоши, но могат да станат такива, благодарение на отношението на хората“, разсъждава управителката.

Немците осиновяват кучетата с огромно желание, за да ги обгрижват и да радват семейството им. Приемат и кучета инвалиди, за да ги лекуват, казва Дария и показва снимките зад гърба си, изпратени от грижовни немски стопани. Куче с тикове, което така заварих и не знам дали е такова по рождение или е било малтретирано, заминава за Германия, радва се Дария. Признава, че зад оградата на приюта няма породисти, но всички до едно са красиви. Има и много гальовни домашни любимци, като болонката Роси, чийто стопани заминали в чужбина и добросъвестно я донесли в приюта. Разделили се с плач, оставили гранули и когато се завърнат, ще дойдат на свиждане, ако все още не е намерила осиновители.

Докато управителката изрежда имената на питомците си: Доли, Сара, Роксет, Мирабели..., телефонът звъни настойчиво. Има сигнал - в двора на училище в центъра на Шумен са се настанили 2-3 кучета, трябва да се приберат спешно. Ловецът Бейсим е насреща. По правило приютът трябва да реагира до 24 часа. „Повече ме е страх от агресивен човек, отколкото от куче. Рядко ползваме упойващи стрелички, по-често кучетата идват при нас сами, като им покажем шепа с гранули. Само 20-30% са наистина зли“, обяснява кучкарят с опит.

Приютът често се отзовава на сигнали за отвеждане на кучета от дадена улица, но Дария държи да се знае: „Вземем ли го, на негово място идват 2-3, защото то си е пазело територията“. Затова, ако е добро куче, по-добре да не бъде прогонвано.

Приютът за бездомни кучета с кастрационен център работи на принципа - вземане от улицата, кастриране, маркиране, ваксиниране, обезпаразитяване и пак връщане на улицата. Средно по 50 четириноги месечно минават през процедурите. А от съществуването му за 13 г. са преминали близо 8000 животни, сочат архивите.

Съвсем скоро приютът може да бъде и първият кръстен. Има предложение до общинския съвет той да носи името на покойната журналистка Тонка Петрова. „Радвам се на тази инициатива, тя беше природозащитник, който много ни помагаше и милееше за приюта, не бива да я забравяме“, казва Дария. И се надява хората с разбиране към животните да стават повече. Неотдавна млади хора донесли коте с премазано краче. Лекуват го и ще го върнат в квартала. И пак заради зарязани мяукащи пред вратите, в кучкарника вече има и стаичка за котки.