Експерти критикуват предложения бюджет

Новите заеми за 7,3 млрд. лв. ще увеличат инфлацията

Предвиденият дефицит ще спре страната ни да се присъедини към еврозоната

Икономически експерти, както и специалисти по бюджетиране и финансиране, разкритикуваха предложения проектобюджет от вицепремиера и финансов министър Асен Василев, който бе публикуван в петък. Според бившия икономически и енергиен министър Делян Добрев предвиденият държавен дълг в размер на 7,3 млрд. лв. за тази година ще доведе до увеличение на инфлацията, вместо да я успокои.

Харченето от страна на държавата на огромни суми неясно защо само ще налее масло в огъня, обясни Добрев. И допълни, че през следващите 3 години държавният дълг може да нарасне с 20 милиарда лева и да достигне 50 млрд. лв.

Дефицитът през следващата година ще е един от най-големите през последните години, допълни Добрев. И подчерта, че заложеният дефицит в бюджета от 4,1 на сто е по-висок от този, който позволяват маастрихтските критерии - до 3 на сто.

Това дори не е истинската цифра, подчерта бившият финансов министър Кирил Ананиев от ГЕРБ. В края на миналата година бяха изписани като касов разход над 2 млрд. лв. и вероятно дефицитът ще стигне до около 6 процента, посочи Ананиев.

Ако искаме да влезем в еврозоната, с този дефицит няма да стане, защото е прекомерен и проблемът не е само в него. 9 и 10% са очакванията за инфлацията за март и февруари и този критерий не ни позволява да влезем в еврозоната. Безразборно харчене виждаме в бюджета и това увеличава инфлацията, подчерта Добрев пред БТВ.

Според Ананиев това е първото българско правителство, което няма своя програма.

“Имам 30 години стаж в Министерство на финансите и нямам спомен бюджетът да се прави по този начин, като изключим 1997 год., когато се правеше бюджетът всеки месец. Не бих желал да се връщаме към тази стара практика”, заяви Ананиев. Той допълни, че планираните държавни дългове през следващите години ще доведат или до увеличението на данъците или до тежка дългова спирала.

Петър Чобанов, бивш финансов министър: Заложените разходи са разточителни

Ще харчим с 8,8 млрд. лв. повече от приходите

От гледна точка на обща структура на разходите бюджетът прилича на този, изработен от служебния кабинет. Иначе е доста разточителен по отношение на разходите. Това се дължи на тези, които го съставят, и на траекторията на бюджета, която се предприе още от 2020 година насам... По предварителни планове тази година ще похарчим с 8,8 млрд. лева повече, отколкото ще съберем. Това е голямо число. Това се прави в ситуация с нарастваща инфлация.

Имаме прогнозиран висок икономически растеж. Тоест, в добри икономически времена ще имаме висок дефицит и разточителни разходи. Това буди опасения относно това какво ще се случи, когато в следващи години инфлацията спадне, растежът също, не дай Боже. При толкова големи разходи, които знаем, че трудно се намаляват, това буди опасение за още по-големи дефицити и по-високи дългове в бъдеще. Трябва да се съсредоточим върху макрорамката на бюджета. ДПС трудно ще стигне до цялостна подкрепа на проектобюджета.

Институтът за пазарна икономика представи алтернативен бюджет

По-ниските данъци са двигатели на растежа

Доходите на заетите могат да се увеличат с 25 на сто

В алтернативния бюджет, който Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя вече близо две десетилетия традиционно се залага на ниските данъци, смелите реформи и по-малката намеса на държавата в икономиката. През новата 2022 г. икономическите политики трябва да се върнат към дългосрочните предизвикателства на растежа и развитието, оставяйки краткосрочните “корона” мерки, помощи и субсидии в миналото, твърдят от ИПИ.

От института предлагат да се насърчат инвестициите чрез нулев данък за реинвестираната печалба (100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудване и нови технологии). Както и да се намалят осигурителните вноски с 12 процентни пункта. В резултат очакват ръст на нетните доходи на работещите с около 25% спрямо 2021 година, т. е. в домакинствата ще останат с 5.3 милиарда лева по-висок разполагаем доход. В допълнение, от ИПИ очакват като резултат увеличение на заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление.

Според тях са необходими и реформи за по-ефективни разходи. При значителното намаление на трудоспособното население публичния сектор не може да остане в сегашния си размер и трябва да се намалява като се свиват приоритетно неефективни разходи и структури, допълват от ИПИ. Те предлагат да се върнат в бюджета всички т. нар. “извънбюджетни” ресурси - вкл. набирателни сметки и “фирми-касички”. Активното, бързо и умно използване на европейски средства, заедно с належащите реформи, позволява да се реализират необходими инвестиционни проекти без това да тежи на местните данъкоплатци, твърдят от ИПИ.

Алтернативният бюджет на ИПИ премахва изцяло бюджетния дефицит като постига намаление на държавния дълг и намалява инфлационния натиск.

Икономистът Румен Гълъбинов пред “Труд”: Има риск от стагфлация

Да се въведе необлагаем минимум

Бюджетът зависи и от евросредствата

ДДС за газа и тока може да се намали

Бюджетът цели да е социален и да отговори на очакванията и обещанията дадени предизборно от управляващите. Знаем, че прогнозираният ръст на БВП е 4,8%, а на инфлацията е малко по-висок - 5,6 на сто. Планираният дефицит е 4,1 на сто, но може и той да се увеличи. Очаква се и актуализация на бюджета към средата на годината, като ние не можем отсега да прогнозираме в каква посока ще е той.

Важни са и заложените инвестиционни разходи с оглед на заявената инвестиционна програма за големи инфраструктурни обекти. За изпълнението им основно ще се разчита на средства от еврофондовете. Затова от ключово значение за изпълнение на бюджета за тази година се явява именно получаването на средства по европрограмите. Първо по Националния план за възстановяване и устойчивост. Дали ще е възможно да получим първите средства от него поне от средата на тази година? Защото е ясно, че през първото тримесечие няма как да се случи, предвид, че още не сме изпратили отговори на бележките, които ни бяха направени. Това трябва да стане бързо. Първите плащания по Плана ще са добър индикатор, за да се надяваме, че след това още през тази година ще тръгнат и оперативните програми.

Ако не получим тези средства, това би бил един от поводите за актуализация на бюджета. И в случай, че големите проекти останат на дневен ред и не получим тези пари, те ще трябва да се финансират с бюджетни пари. Тогава ще стане ясно дали наличните приходи ще са достатъчни или няма да се наложи да си преразгледаме дълговия календар, съответно да вземем вътрешни заеми срещу издаване на държавни ценни книжа, а и външни - чрез издаване на евро облигационни емисии.

Към момента България има наследени от предишните управления две неща, които са добро стечение на обстоятелствата. Имаме международен кредитен рейтинг BBB+, което ни дава възможност да вземем от международните кредингови пазари външни заеми при сравнително добри условия. Освен това ние сме една от малкото държави в ЕС, ако не и единствената, която ако не взимаме ударно нови заеми, сме със съотношение на дълг държавно управление към БВП от 30 на сто. За да достигнем тавана от 60 на сто можем да си увеличим почти двойно дълга в следващите 2-3 години, времето в което планираме да се присъединим към Еврозоната. Това е възможно хипотетично, но трябва да преценим ако започнем да взимаме повече дългове, дали ще можем текущо да ги обслужваме с паричния поток на бюджета, който се генерира ежегодно. Тоест какви са възможностите ни като икономика, за да обслужваме нови дългове. И това е голям въпрос, на който в момента не можем да дадем отговор.

Според заложените прогнози в проектобюджета ръстът на БВП през 2022 г. ще е 4,8 на сто, докато прогнозата на Световната банка е 3,8 на сто. Очакванията на най-голямата международна банка в България в последния є анализ са за 4 на сто ръст на БВП. По подобен начин стоят нещата и с инфлацията. В бюджета се залага 5,6 на сто инфлация за тази година, докато според други институции тя може да е по-висока. Така че може би има някаква несъответствие между желанията на българското управление и външните фактори, от които зависим. Защото до голяма степен инфлацията у нас е все още “вносна инфлация”, която идва през Еврозоната у нас - чрез стокообмена, както и зависи от цените на енергоносителите.

Ако паднат цените на енергоносителите, тогава и ние ще усетим успокоение на цените и вероятно спад на инфлацията във втората половина на годината. Но всичко зависи как и на какви цени ще приключи отоплителният сезон, ще има ли възможност още отсега възможност за намаление на цените на електроенергията или те ще останат средно високи, така че първата половина на 2022 г. отново да премине под знака на по-високи цени и по-висока инфлация. След мораториума очакванията са цените на електроенергията и топлоенергията за домакинствата да нараснат с поне 15%.

Дискусионно стоят нещата и за дефицита. Да, ние можем да заложимСлед мораториума очакванията са цените на електроенергията и топлоенергията за домакинствата да нараснат с поне 15%. амбициозен от наша гледна точка бюджетен дефицит, който дори без компенсационните мерки да е под 3 на сто, но е очевидно, че трябва да се дадат пари за тях. Ако ние финансираме в по-голямата си част това, което не ни е достатъчно от еврофондове, това също е предпоставка за увеличение на бюджетния дефицит.

Заложено е увеличение на минималната работна заплата от 650 лв. на 710 лева, което като размер е в рамките на увеличението през последните три години. Според мен не се прибързва с увеличението на максималния осигурителен доход от 3000 на 3400 лева. Ние сме в третата година на корона кризата и икономиката не е възстановена изцяло. През втората половина на миналата година усетихме застой и оттам се породиха притесненията да не влезем в стагф­лация.

Ако и сега продължи темпът на инфлацията да изпреварва БВП, в съчетание с безработицата, която постепенно се покачва и със задържане или спад на потреблението, можем да говорим, че сме влезли в стагфлация. Ако по официални данни на НСИ потреблението в България се свива, значи влизаме в стагфлация.Сега икономиката връща по-малко добавена стойност и генерира по-ниски доходи. Високите цени от своя страна удрят спестяванията и хората обедняват още повече. Намалените спестявания карат банките да вдигат лихвите и стесняват възможностите за кредитиране на бизнеса.

И това няма да е добър старт на тази година, през която се надяваме на възстановяване. И от тази гледна точка, може би не е най-подходящият момент да се вдига максималният осигурителен праг. Това би могло да се планира с бюджета за следващата година. Защото сега увеличаваме данъчно-осигурителната тежест на хората с по-високи доходи, от които очакваме да събираме повече данъци, но ние трябва първо да дадем възможност на тези хора да се възстановят от кризата.

Има и много доводи за въвеждане на необлагаем минимум, за да се подпомогнат хората с ниски доходи. И това би могло да се планира в този бюджет. България е единствената държава в ЕС без необлагаем минимум, независимо дали страните имат прогресивна данъчна система или такава с плосък данък.

А за успокояване на енергийните цени, освен компенсационните мерки, може да се намали временно от 3 до 6 месеца ДДС за електроенергията и природния газ. Ставката може да се редуцира наполовина първо за битовите абонати, а после и за индустриалните.

От макроикономическа гледна точка вдигане на данъци и на осигурителната тежест може да се планира само когато сме сигурни, че сме навлезли устойчиво във възстановителната фаза. По-скоро трябва да се мисли за намалението им.

Много би ми се искало в годините занапред да намалим и ДДС на храните и на лекарствата. Например в Гърция лекарствата са облагани с данък от 5 на сто, в Италия - газът е със ставка от 5 на сто, в Испания - електроенергията се облага с 5 на сто.

През 2020 г. се намали ДДС за храните и напитките в заведенията на 9 на сто, а тези в магазина си останаха на 20 на сто.

Опасенията са, че държавата ще събере по-малко приходи от ДДС. Но при намалени ставки за заведенията и бебешките храни, през 2021 г. държавата преизпълни приходите си от ДДС. Да, това в голяма степен се дължи и на увеличените цени, но това се очертава цените да останат високи и през първата половина на тази година. Така че намалението на данъци е напълно възможно. В случай, че през първата половина на годината събираемостта на данъчните приходи върви с добри темпове, за това може да се помисли при евентуална актуализация на бюджета. Нужно е да се мисли по-прогресивно и наистина да се работи за промяна.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения