Експертът по международна сигурност Боян Чуков пред „Труд“: Либералните глобалисти блокират България да върви напред

Външният ни министър играе ролята на „караоке“, чийто песни са му спуснати от „дълбоката държава“ във Вашингтон

За новите предизвикателства пред международния ред и как се пренареждат картите в световните отношения с различните събития от последните седмици и месеци; дали избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ обърна баланса на силите по света и каква роля се опитва да играе Русия в Близкия Изток; Референдумът в Македония, Балканите като постоянна арена за борба за влияние между Русия и Запада, и рисковете за България в краткосрочно и дългосрочно измерение във външен план – по тези теми разговаряме с експерта по международна сигурност Боян Чуков.

- Г-н Чуков, пренареждат се картите в международните отношения напоследък във всяко измерение – като че ли се свърши с вежливите години на световната дипломация след края на Студената война?

- Светът излезе от годините на еднополярния свят, когато безспорен хегемон бяха САЩ. В този период всички държави по света изглеждаха като мажоретки, подскачащи според желанието на кмета в провинциален американски град. Правеха се опити американското национално законодателство да се прилага брутално във всяка точка по света. Международното право бе грубо изхвърлено от международните отношения. Светът се командваше от Вашингтон. „Дълбоката държава“ в САЩ бе пуснала разклонения, които омотаха целия свят. По време на Студената война поне имаше правила на играта, които днес отсъстват. Тогава бяха „вежливите години на дипломацията“. Но това са отминали времена. Все повече хора разбират, че идването на Тръмп в Белия дом не е случайност. Не е недоразумение. САЩ вече нямат военно-политически и икономически ресурс да бъдат едноличен хегемон в света и да налагат санкции на Русия, Китай, Иран, Турция, Канада, Северна Корея, ЕС... да не пропусна някой? Това е сигурно доказателство, че светът вече е полицентричен. В момента е трогателно да се наблюдават „рожбите“ на американската „дълбока държава“ в управлението и неправителствения сектор в Европа (и у нас), които имат вид на объркани сирачета. Те продължават да си мечтаят за времето, когато на власт във Вашингтон ще се върнат фамилиите Клинтън, Буш или поне Барак Обама. И всичко ще стана „хубаво и комфортно“ както преди. Уви! Това са само мечти на либералните глобалисти, на които не им е писано да се сбъднат. Тези дни наблюдавах изумително телевизионно предаване в една от нашите телевизии. В него двама български бивши министри се правеха на „международни експерти“ и обливаха с помия президентите Тръмп и Путин. А самата телевизия се финансира от наш икономически субект, който си направи и продължава да си прави парите в Русия. Абсолютен сюрреализъм! Какво ли мислят и каква оценка дават руският и американският посланик в София, гледайки този телевизионен „пейзаж“?

- Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ ли беше повратния момент в обръщането на курса в международните отношения? Търговски войни със свои и чужди, изолационизъм...

- Както казах по-горе, идването на власт в Белия дом на Тръмп е абсолютно закономерно. В епохата на разцвет на американския хегемонизъм и мощта на „дълбоката държава“ имахме „колективен Запад“. Който във всеки един момент изпълняваше подадената от Вашингтон команда. Сега „колективният Запад“ е в тежка политическа и идейна криза. Бившият глобален хегемон няма ресурс да издържа многобройните си васали и прилича абсолютно на СССР преди неговото разпадане. Време е да преосмислим още веднъж съдържанието на понятията „чужд“ и „свой“. И да си спомним крилата фраза на Чърчил: „Англия няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси“. Това е девизът на днешните глобални и регионални постоянни фактори. Или перифразирано „ако в борбата сме всички заедно, то по стълбичката към гилотината се изкачваме един по един“. Напълно разбирам Тръмп! Той спасява своята страна. Естествено, няма да се грижи за хранениците на Сорос и глобалните либерали по света и у нас, които водят медийна война срещу него. Тръмп прилича на човек, който лети с въздушен балон. Когато балонът започне да пада, то той изхвърля чували с пясък, за да литне отново на високо. И в случая „чувалите“ са НАТО, ЕС, СТО, Трансатлантическото споразумение, Транстихоокеанското споразумение... и други.

- Покрай войната в Сирия и цялата серия грешки, които допусна Западът от началото на кризата през 2011 г., Русия сега изпъква като новият „полицай“ на Близкия Изток. В каква посока отива балансът на силите там – със САЩ, Израел и Саудитска Арабия, от една страна, и Русия, Турция и Иран, от другата?

- Ще си позволя да не се съглася с Вас, че Русия е „полицай“! В Близкия Изток Русия прилича повече на универсален медиатор. Москва поддържа активен диалог с всички участници в близкоизточния конфликт. Руснаците преговарят с всички страни. Изключение правят само джихадистите терористи, които Москва легитимно унищожава на сирийска територия. Да припомня, че в Сирия легитимно присъстват само руснаци и иранци. Те са поканени официално от Дамаск. Останалите се намират там в грубо нарушение на международното право, на което би трябвало да се позоваваме. Няма никаква резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която да легитимира присъствието на „международни коалиции“ и разни „приятели на Сирия“, които заседаваха преди време в Правец. По-скоро в Близкия Изток наблюдаваме следната картина: когато хилъристите нанесат удар върху Тръмп, се активизира „дълбоката държава“ и се заформя кризисна близкоизточна ситуация. При засилване на позициите на американския президент имаме обратния процес. Обстановката се успокоява. Очевидно, че ситуацията в Близкия Изток е функция на баланса на силите между тръмписти и хилъристи във Вашингтон. Вероятно мъглата ще се разсее след изборите през ноември в САЩ. Бъдещето на Близкия Изток зависи в голяма степен от баланса на силите между тръмписти и хилъристи в Конгреса и Сената.

- Кампанията около референдума в Македония бе оценена от мнозина западни наблюдатели като пореден сблъсък между Запада и Русия за влияние на Балканите. Вие смятате ли така? Резултатите и ниската активност могат ли да се смятат за показател? Какви са рисковете за региона в краткосрочна и дългосрочна перспектива?

- На Балканите от векове има и ще има сблъсък за влияние между Запада, Русия и ислямския фактор. Руснаците винаги са имали интереси на нашия полуостров. Няма смисъл да се коментират резултатите от допитването в Македония. При 36% стигнали до урните, очевидно, става дума за провал на референдума. Обаче всеки си тълкува цифрите в зависимост от неговите интереси. Важна подробност. И управляващи, и опозиция в Македония са за влизане на страната в ЕС и НАТО. Но смазващо мнозинство от македонците са против смяната на името на страната. Наблюдава се едно диференциране на интересите на отделните глобални и регионални фактори на Балканите. Има активизиране на британския фактор на нашия полуостров. Германците също имат свои собствени виждания на Балканите, които се разминават с англосаксонските. Турция от своя страна засили своята външна политика по нашите земи и има своя специфика като ползва „мюсюлманския фактор“. Тирана в лицето на премиера Еди Рама не остава по-назад, като търси ролята на, меко казано, „координатор“ на албанците на полуострова. Това няма как да не предизвиква тревоги предвид размахването в последно време на призрака на Велика Албания. Смущава и изказаната позиция отвъд океана, че там не възразяват за корекции на балканските граници. По-ясно казано, последните събития в Македония и на Балканите могат да се оценят като победа за американската дипломация и поражение за руската дипломация.

- Толкова крайно?

- Прави впечатление, че Москва започна да преосмисля по-енергично своята политика на Балканите. На руско експертно ниво се отправят обвинения към Александър Вучич, че играе двойна игра с Кремъл по отношение на Косово и злоупотребява със „славянската солидарност“. Има версии, че последният скандал между Тачи и сръбския президент е предварително договорен и е изкуствено предизвикан. Сърбите нямат автономия в Косово и посещението на Тачи на язовира „Газивода“ не би трябвало да предизвиква такъв голям шум. Просто косовският президент провери реакцията на Белград, Москва и НАТО. Получи отговор и на трите въпроса. Би трябвало да не е недоволен. Интересно е да се отбележи, че Тачи отиде да се разхожда с косовски спецназ около язовира незабавно след закритата му среща с Тръмп в ООН. За съжаление, границите на Балканите продължават да са нестабилни. Обезпокоително е участието на някои български сайтове, които работят за нагнетяване на напрежение между София и Белград. Елегантно се използват за тази цел моменти от историята в региона. Обезпокоително е, че тези раздухвани изкуствено стари конфликти се употребяват като „елементи“ на геостратегията на външен фактор.

- Европейският съюз също преживява смутни времена – продължаващият с години вече възход на популистите, задаващият се зад завоя Брекзит и предстоящите избори за Европейски парламент, какви са вашите очаквания?

- Да, „колективният Запад“ преживява много тежка криза. Във Вашингтон продължава битката между хилъристи и тръмписти. Тези дни се разигра епизодът с назначаването на Брет Кавано за съдия във Върховния съд на САЩ. Той е кандидатура на Тръмп и демократите, за да спрат назначението му, „откриха“ в неговата биография „опит за изнасилване“ преди... 37 години. Даже „жертвата“ си призна, че не е изнасилена, но „имало обстановка, която предразполагала към изнасилване“. Типичните в последно време обвинения в стил „highly likely“. В Париж също има сериозна криза, но за нея не се говори много. Налице са перипетии на Макрон с неговия бивш вътрешен министър Жерар Коломб, който постави под съмнение авторитета на френския президент. Рейтингът на френския държавен глава падна под този на карикатурния Франсоа Оланд.

- В Германия позициите на канцлера Меркел пред партньорите в управлението също не са толкова стабилни?

- Повече знаем за проблемите в Берлин и залязването на политическата кариера на Меркел. На вътрешни избори в парламентарната фракция на CDU/CSU поражение претърпя Фолкер Каудер. Той бе най-важното „колелце“ във властовата машина на Меркел. Каудер ръководеше фракцията цели 13 години. Това бе най-мощният удар по политическия авторитет на Меркел. Тя бе отслабена по всички фронтове. Публична тайна е, че ЕС се ръководи от Меркел. При отслабен германски канцлер имаме слаб Евросъюз, в който се засилват центробежните сили. ЕС започва да прилича на силно разтръскана бутилка с шампанско, на която предстои тапата да изхвърчи с гръм.

Битката за места в Европарламента ще се води между либералните глобалисти и патриотите консерватори или традиционалисти. Естествено, либералите глобалисти наричат патриотите консерватори „популисти“, „авторитаристи“, „недемократи“, „фашисти“, „крайнодесни“ и др. Но това е медийна битка, в която няма придържане към истината, а само обвинения и лепене на етикети. Аз лично смятам, че либерал-глобализмът е последното убежище на тоталитаризма. В действителност финансовият транснационален капитал погреба либералните глобалисти, които обаче го защитават със зъби и нокти. Благодарение на финансовия капитал бе унищожена западната средна класа. Или, ако перифразираме: „финансовият капитал е гробокопач на глобалния либерализъм“.

- Къде застава България в цялата тази мозайка според вас? Какви са опасностите и възможните полезни ходове за страната ни в този променлив международен ред?

- Новините пристигат в България с огромно закъснение, като в далечна провинция. Промените в света се осъзнават доста късно. В нашата страна по медиите все още безусловно властват либералните глобалисти. Продължават да се лансират постановки от 90-те на миналия век, които имаха тежест в еднополярния свят. Външният ни министър продължава да играе ролята на външнополитическо „караоке“, на което песните са му спуснати от „дълбоката държава“ във Вашингтон, която пък, както знаем, работи срещу американския президент. Това е трагедията на сегашните управляващи в София. Управлението на страната ни е наситено с хора, които мислят и действат в парадигмата на либералния глобализъм. Това е фатално за България. Защото само една стружка, попаднала в буталото, е в състояние да блокира целия двигател. А стружките са много. Либералните глобалисти в момента блокират движението на страната ни напред.

Нашият гост

Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 г. в София. Завършва специалност „Радио и телевизия“ във ВМЕИ (понастоящем ТУ-София). Работил е за външното разузнаване на НРБ. Бивш секретар е на Съвета по национална сигурност към Министерския съвет между 2008 и 2009 г. Автор е на над 500 публикации, посветени на темата международна сигурност. Владее руски, английски, френски, испански и гръцки език.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта