Международните совалки на българския премиер Бойко Борисов в Европа и Турция; слабата комуникация на управляващите с медиите и народа в изясняването на позициите, които страната ни защитава на международната сцена; развитието на събитията в Близкия Изток и рисковете за страната ни - темите за разговор с утвърденият експерт по национална и международна сигурност г-н Боян Чуков не са малко. И заключенията от разговора не са от най-положителните.

-Г-н Чуков, България последните седмици се явява привидно доста активен европейски играч на международната сцена. Правилна преценка ли е това?

Много точно го казвате. Да, България се „явява привидно доста активен европейски играч“ на международната сцена. Тъжното е, че нашата страна няма никаква външнополитическа стратегия, естествено, и тактика, които да се преследват и реализират методично от всяко едно българско правителство, независимо от неговия състав. През последните 27 години наблюдаваме хаотични външнополитически движения на София. Дали една външна политика е успешна или неуспешна се вижда пределно ясно в нейните вътрешни проекции. Трудно мога да се досетя за даден сектор в обществено-политическия живот на България, който да процъфтява в резултат на професионална външна политика, осъществявана през последните години. Българските външнополитически посещения на високо правителствено ниво са обикновено „на парче“ и се свеждат предимно до вътрешнополитически PR, който има за цел примитивна реклама на управляващите с цел укрепване на властовите им позиции към дадения момент. Най-често крайният резултат е „конграчулейшънс“ и няколко „кисис“. Вероятно повечето от българите са забелязали, че при всяко едно посещение по света на ниво премиер или президент се решават сериозни текущи въпроси на двустранните отношения, подписват се договори за сътрудничество между съответните институции. И не на последно място се подписват споразумения и меморандуми, които имат сериозна икономическа проекция в обозримо бъдеще.

-Как изглеждаме, според вас, с това си разбиране, отстрани?

България в своята външна политика в повечето случаи играе ролята на сервилен и адаптиращ се партньор, който „синхронизира“ българското външнополитическо поведение към интересите на другата страна, към „началниците“. Независимо от привидната „бурна“ външнополитическа активност към този момент, на всички актуални карти, на които са отбелязани големите инфраструктурни енергийни и транспортни проекти в региона България е отразена с едно голямо „бяло петно“. Няма строящи се газопроводи и нефтопроводи. Няма елементи на магистрали и жп линии, които да са част от гигантския китайски геополитически проект „Икономически пояс на пътя на коприната“, който ще свързва Азия и Европа. Нищо сериозно не се прави и за построяването на нови мощности в областта на атомната енергетика. А е належащо. Занимаваме се само с PR.

-Различни коментари се появиха за подтекста на визитите на премиера Бойко Борисов в Париж и Берлин, и вчера в Анкара. Доколко страната ни има ресурсите – дипломатически и други, за да е реално потенциален посредник в изглаждането на каквито и да е отношения между ЕС и Турция, и въобще в регионален аспект?

Всяка страна в зависимост от своя икономически, военен, културен и друг ресурс може да има локален, регионален или глобален геополитически код. България в окаяното икономическо и демографско положение, в което се намира, може да разполага само с локален код. Нищо повече. Другото са празни приказки за наивници. Нашата съседка Турция има регионален геополитически код и претендира да има зачатъци на глобален. През последните 27 години се завъртяха едни ласкаещи националното ни самочувствие и слух приказки и легенди. Първо, щяхме да бъдем посредник между Русия и Германия. Сега се правим с половин уста на посредници между Турция и ЕС. По-точното е, че към този момент можем най-много да бъдем само „куриери“. Ако някой си прави илюзии, че Берлин и Анкара имат нужда от посредник в своите преговори, то меко казано е симпатичен наивник. Имахме възможност да бъдем една от няколкото „врати“ на Китай в ЕС, но проспахме и пропуснахме тази възможност. Ако забелязвате, България систематично отсъства на форумите, на които се договарят китайските проекти. Ако на тях все пак присъства българска делегация, то тя обикновенно не е на най-високо правителствено ниво.

-Български колеги, работещи по едва или друга линия в Китай, наскоро се опитваха да привлекат внимание върху този парадокс – не съвсем успешно.

Да. И резултатът е очевиден. В нашия регион има ключови пристанища, които не са на българска територия. Около всички тях китайците финансират транспортни инфраструктурни проекти и действащи магистрали. Но всички те заобикалят България. Резултатите както се вижда достатъчно ясно не закъсняват. България методично тегли кредити и потъва безнадежно в дългова бездна.

-Виждате ли връзка между евро-турската совалка на премиера Борисов и посещението в края на май в София на президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани? Управляващите предпочетоха да замажат последното, без да разкрият реално в какъв контекст са били срещите на автономен иракски регион с премиера, председателя на Народното събрание, министри от кабинета. Кюрдите в Ирак обявиха, че ще проведат референдум за независимост през септември, което несъмнено ще увеличи напрежението в Турция, особено в контекста на продължаващата криза в Сирия?

Най-вероятно в края на тази година ще станем свидетели на раждането на независима кюрдска държава. Масуд Барзани е подкрепян от САЩ и Турция. В момента се води битка за очертаване на границите на кюрдската държава. За да бъде жизнена е необходимо кюрдите да контролират определени газови и нефтени находища не само в Ирак, но и в Сирия. Считам, че посещението на президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани през май в София може да ни бъде от полза. По-добре е в този момент да имаме контакти с Масуд Барзани, а не след като кюрдската държава стане публичен факт. Вероятно са поети ангажименти България да признае новосъздадената кюрдска държава. Но това са само догадки. За съжаление нашата администрация отигра това посещение много непрофесионално. Създадоха се предпоставки да се мисли, че се е случило нещо тайно и нередно. Получи се неприятен ажиотаж в нашите медии. В публичното пространство винаги може да се пусне добре премислена информация, която да бъде достатъчна, за да няма излишни спекулации. Въобще „драмата“ с Масуд Барзани бе в резултат на липса на професионализъм на съответните държавни институции, които бяха в позицията на домакин при посещението на Масуд Барзани.

-Близкоизточната мозайка не е лесна за разбиране, камо ли за подреждане. Смятате ли, че конфликта между Саудитска Арабия и Иран, в който беше въвлечен Катар последните седмици, ще има широки регионални и глобални последствия? И по какъв начин те биха се отразили на България?

Свидетели сме на пренареждане на мозайката в Близкия Изток. След посещението на Доналд Тръмп в Саудитска Арабия последваха драматични събития в региона. Демонизирането и икономическата, транспортна, информационна и дипломатическа агресията срещу Катар породи оформянето на две коалиции в Близкия Изток. Начело на едната е Рияд , а на другата – Техеран. Саудитска Арабия заедно с Египет оформи около себе си „сунитско НАТО“. Техеран застана зад Катар. Турция е готова да изпрати 10 000 войници за защита на Доха, а Пакистан – 20 000. Както виждате няма шиитско-сунитски конфликт. Тук става въпрос за страни, които подкрепят „Мюсюлманските братя“ и тези, които са против тях. Саудитска Арабия и Египет са противници на „братята“. Техните противници ги подкрепят. Моите опасения са, че ако до този момент в Сирия се сражаваха помежду си proxy-та на глобалните фактори, то сега вероятността от директен сблъсък между регионалните или глобалните фактори нараства неимоверно. А това води несъмнено към рязко повишаване на риска от световен конфликт. Само преди броени дни в Астана на срещата на високо равнище на ШОС Владимир Путин съвсем отчетливо даде да се разбере, че вълната от джихадисти, която напуска Ирак и Сирия, ще се насочи към Централна Азия и Кавказ. По този повод страните от Централна Азия вече вземат сериозни антитерористични мерки. Илюзия е, че част от джихадистите (б.р. - в Сирия и Ирак) няма да се насочат към Европа и в частност към Балканите и България.

-Колкото предсказуема, толкова и плашеща перспектива.

На 8 май 2017 г. излезе книгата „Балканите, пропастта: След илюзиите, Джихадът“ от Алексис-Жил Труд. В нея авторът пише: „Ислямистката организация ДАЕШ притежава вече бастион на европейска територия в Босна и Херцеговина, където 600 терористи формират „спяща мрежа“, която е готова да удари всяка една точка в Европа. Тези индивиди се инфилтрират лесно в потока от мигранти, които вървят по традиционния балкански маршрут, тръгвайки от Турция в посока Западна Европа... 17 години след интервенцията на НАТО в Косово, Балканите на свой ред са засегнати от три феномена, които разтърсват цяла Европа: избухване на ислямисткия тероризъм, идващ от Близкия Изток, масивна миграция от страните от Близкия Изток и Африка, продължаване на процеса на разпад на държавите-нации“. А съвсем наскоро Саудитска Арабия предостави на Косово 10 милиона долара за пропагандиране на уахабизма. Не звучи никак оптимистично! Предстоят трудни времена.

-Европейският съюз е в процес на метаморфоза – сливане, разпадане – темата за ускорената интеграция на Западните Балкани започна отново да добива популярност. В контекста на колективната сигурност на Европа и регионалната, къде би се наместила най-добре България в този процес?

ЕС се трасформира. Това е очевидно. Хубавите времена приключиха. Германия се ориентира както казват французите към „германския свят“ в Европа. Това са страните предимно от Централна Европа, а на Балканите това са Словения и Хърватия. Това, че Ангела Меркел нарича нашия премиер „Скъпи Бойко“ не трябва да ни успокоява. Въобще „вербалната хармония“ между Берлин и София е нещо като маскировъчен халат на суровата и неприятна за нас действителност. Не виждам в последно време Германия сериозно да инвестира в транспортен коридор №-7 (река Дунав). Германските супермаркети в нашата страна не са сериозна германска инвестиция. Заради „Северен поток-2“ бе пожертван „Южен поток“. България не получи нищо като компенсация за тази загуба. Приказките за природен газ от Азербайджан са от близо 15-20 години. Ако някой се надява скоро да заработи Южният газов коридор с азерски газ е огромен оптимист. Азербайджан от известно време закупува природен газ от „Газпром“. По-ясно казано, ако се реализира „байпасът“ от „Турски поток“ към България, то тези 16 млрд. куб. метра природен газ ще бъдат руски. Още по-ясно, Турция се превръща в наш комисионер и ние ставаме зависими енергийно от Анкара. А както е известно при комисионер цената се качва. Нали! Франция е ориентирана на Балканите към Сърбия и Румъния. Англия има слабост към Гърция и Турция. Албания е ухажвана от Италия и САЩ. Италианските инвестиции на албанска територия са доста прилични. За интегриране на Западните Балкани в ЕС Брюксел не разполага с необходимия за тази цел финансов ресурс. Най-вероятно ще се правят ерзац стъпки в тази посока. С цел да създават „оптична“ илюзия, че страните от Западните Балкани са обхванати от интеграционния процес. Вижда се, че подобен ход е предлагания безвизов режим, за който спомена нашия премиер. По метода на изключването предполагам, че всеки може да си направи сам извода пред какъв избор е изправена България! Ако въобще имаме избор с тази безумна външна политика.